Свобода

Днес е краят на една епоха. След 20 годишнината от началото на промените в Източна Европа всичко това ще е вече в полето на историята. Подобна годишнина е все още биографична, обозрима за отделния човек. 25 годишнината ще е вече историческа, полу-вековното измерение е част от историята и много по-малко част от биографията.

Пост-американската Европа

Преди няколко месеца имах възможността да подпомогна изготвянето на доклада на Европейския съвет за международни отношения ‘Towards a Post-American Europe. A Power Audit of EU-US Relations.’ Докладът е особено актуален и е вече на разположение на всички -  http://ecfr.3cdn.net/05b80f1a80154dfc64_x1m6bgxc2.pdf

Приятно четене !

„Дучето” на бланка на Министерски съвет !!!

В България наистина всичко минава ! Ако се вгледате днес във вестник „24 часа”, стр. 35 ще видите едно трогателно писмо. 24-часовата ПР машина на премиера Бойко Борисов не е подминала и важното събитие на 44-я рожден ден на председателя на фен-клуба на „Централния Спортен Клуб на Армията”, г-н Димитър Ангелов.

Топло

Винаги съм си мислил, че популярността на соц филми като „Топло”, „Оркестър без име” или „Опасен чар” не се дължи единствено на някаква инфантилна привързаност към абсурда, а защото в тях има твърде много настояща реалност. Интересът към тях се поддържа по простата причина, че те продължават да бъдат коментар към твърде много неща, които ни се случват в ежедневието.

Българските уроци от глобалната криза

В дните, когато постоянно нарастват оценките за излизане от глобалната криза си заслужава да видим какви са уроците за България от нея. Най-важното от това сътресение бе, че всички истински видяха и разбраха повтаряното от вече десетилетие клише за глобализацята.

Берлинските стени около нас

Падането на Берлинската стена остава една от най-важните дати за съвременната европейска история. Всяка година на 9 ноември си заслужава да мислим върху смисъла, дълбочината и бъдещето на свободата и да си спомним този светъл момент ! Последните години и месеци в България са особено трудни в това отношение, защото ежедневно сме свидетели на голямата плиткост на това усещане тук. Институциите на свободата са все така слаби, чувството за свобода все повече мотивира единствено така наречената „опция за изход” (exit option), тоест използва се предимно възможността да се откажеш, да напуснеш, да „теглиш една майна”. Все по-трудно изглежда упражняването на „включващата опция” (entry option), която изисква нерви, време, култура на участието. Без тази опция плиткостта на свободата тук ще си остане дългосрочна. Институциите в България с голяма лекота се отказват да правят от свободата норма, ежедневие. Моят най-точен индикатор е числото на така наречените whistle blowers, тоест хора, които обявяват публично, че някъде нещо в институциите не е наред. Нямаше такъв в „Топлофикация”, в пътния фонд, в министерство на финансите…. Все пак днес е и тържествен ден, нека да напишем поне една дума в каузата на свободата !

Америка пред нов водораздел ?

Америка стои пред прага на нов водораздел в своята история. Ако искаме да търсим съвременни прецеденти, може би най-смислено е да обърнем поглед към два. Единият е изборът на Джон Кенеди през 1960 година, който става първия католик президент на САЩ и преодолява една от големите невидими бариери в американската политика. Вторият и пряко свързан със сегашния президентски вот е от 1989 година. Тогава е избран Дъглас Уайлдър, първия губернатор на щат от афроамерикански произход. Щатът е Вирджиния, а сегашното предимство на Барак Обама там може да предреши задаващия се избор.

Защо местя блога от blog.bg?

Дълго време не отдавах значение на мястото на самия блог. Не ме притесняваше и това, че около безплатния блог съществува цялостна концепция за промотиране на продуктите на компанията. Това, което обаче е изключително дразнещо е селекцията на избраните текстове, от които излъчва доста безогледното промотиране на повърхностни постинги. Вярно е, че този риск на блогиране е очакван и нормален, но все пак общата политика на провайдъра следва особено в частта политика да бъде малко по-премислена. Не е случайно и това, че толкова много хора напуснаха това пространство. Надявам се, че ще идвате отново тук !

Глобалоблъсканица

Финансовата криза изпрати в историята оптимистичната теория за глобализацията. Откритието на нейното съществуването на практика съвпадна с времето на нейното пълно господство. То вървеше успоредно с описанията за скъсените разстояния, за свободите на движение на капитали и хора, за все-нарастващия обмен и отношения между държавите и икономиките, с триумфа на либералната демокрация от края на 80-те години на миналия век, с постоянно нарастващата свобода на отделните индивиди. Правителствата мислеха според това възприятие, мнозинства от гражданите го използваха, за да подредят своя свят и очаквания 

Ерата на класифицираната информация

Ясно е, че от доста време България е в ерата на класифицираната информация. Засекретяват се дела, парчета информация с повод и без повод, въобще въвежда се една атмосфера на постоянна самоцензура по отношение на това какво говорят депутати и всякакви други публични лица. Стигна се до абсурда депутати да не могат да споделят какво точно са чули или видели при посещението си в ДАНС. Въобще, след като биват правени всякакви опити да се пречи на свободната публичност сега отиваме към следващия етап – самоцензура на публичния дискурс, моделиране на мълчанието, неговото окуражаване чрез заплаха.

Поредни дилеми в СДС

На пръв поглед въпросителните пред СДС в момента са свързани с традиционни задачи: нов устав, избиране на нов лидер, ръководство. Внимателно погледнати обаче те са с далеч по-висока степен на сложност. Вот 2009 е знаков, защото може да сложи край на „традиционните” десни партии точно в 20-тата година от началото на промените или да стане успешен тест за една постпреходна десница. СДС ще има решаваща роля най-вече поради стабилизираното си електорално присъствие, което я прави единствения относително сигурен десен участник в следващия Парламент.

Възроденият провинциализъм

Формалната интеграция на страната в различните международни организации изпълни основните задачи на политическия дневен ред на прехода. За някои тя служи като разделителна линия между самия преход и нормализацията. За други тя е просто пореден етап от конспирацията на провала. За трети окончателното включване в институциите на Запада е решаващото алиби, с което политическото им място е осигурено. Независимо от различните интерпретации, след влизането в ЕС отчетливо се усеща едно чувство на неприкрито облекчение от спадналия натиск за европейско благоприличие.

Администрацията е склерозирала

Стратегията на българското правителство в отношенията му с Европейския съюз беше изключително рискова, защото тя предвижда атака срещу една от основните характеристики на Европейската комисия – нейната безпристрастност. Това каза политологът Владимир Шопов от „София аналитика“ в интервю за предаването „Тази вечер“ на ТВ „Европа“.

Криза. Каква криза ?

„Криза. Каква криза?” промълвява през 1979 година британския премиер Джеймс Калахън седмици преди да сдаде поста си отнесен от вълните на тогавашната „зима на недоволството”. Понякога аналогиите издават неспособност да са разбере настоящето, но по-често те служат, за да ни подсетят за един от големите уроци на политиката: трагичното безмислие да игнорираш очевидното.

Параметри на кризата

Скандалът със спрените пари от Брюксел блесна като фойерверк и угасна. Не се ли оказа всичко това много шум за нищо?

Истинският ефект от тези скандали ще се появи, когато стане ясно, че България трайно върви към статут на страна донор на ЕС. Това е политическият факт, който ще трябва да обяснява премиера и неговите министри. Тезата за комуникационния проблем е напълно нелепа и вече несериозна. Провалът е на културно и институционално ниво.

Весела Коледа !

На всички, които отделят време, за да идват на този блог искам да пожелая от сърце хубава Коледа и здрава и щастлива 2009 година ! Давам си сметка, че във времето на „тоталната информация” да бъде посещавано едно блогово пространство е проява на интерес и предпочитание и се надявам, че тук те остават като цяло удовлетворени. Политически си отива една доста тъжна година, която задълбочи безизходицата в страната, но нека това да оставим като тема за идните седмици. Дано през 2009 година малко повече хора бъдат водени от християнското в себе си !

Доверие на квадрат

За около 15 години Европейския Запад живееше с убеждението, че културата на нациите не ги обрича на вечен живот в полетата на диктатурата. За различни части от европейските елити демократичния взрив на 1989 година се превърна в доказателство за възможността демокрацията да „пътува”, да излезе от местата, където е била създадена и практикувана. Оставаше единствено демократичното политическо инженерство да си свърши работата.

Усещане 2009

Най-важният социален факт на идната година ще бъде 20-годишнината от началото на промените в България. Усещането за проиграно време, за отвлечени надежди ще надделява над всякакви анализи, коментари и обяснения, занимаващи се с причините на този или онзи провал. Желанието за равносметка ще бъде по-силно от рационалното преброяване на плюсовете и минусите на изминалите две десетилетия. Идва една година, в която постоянното повтаряне на геополитическите успехи като присъединяването към ЕС и НАТО няма да може да отстрани простата интуиция, че за 20 години промени всички очаквахме повече.

КАКВО ПРАВИ БЪЛГАРИЯ (В ЕС)?

След поредното управленско фиаско, този път енергийно, България вече прилича на една завършена пародия. Кризата от 1997 година показа неспособността и нежеланието на БСП да се справи с прехода и голямото й желание да го превърне в български перестроечен проект прати страната на ръба. Сегашната криза поставя още по-тежка диагноза на „столетницата”. Със своя управленски капацитет и култура, които в най-добрия случай са подходящи за съветски колхоз от 50-те години на миналия век тя се оказва напълно неадекватна на съвременната, европейска среда. Челопечене ни показа, че това вече не е забавно. Драмата с газа поставя въпроса дали въобще имаме система за национална сигурност.

Глобален Restart

Постепенното съгласие за световна криза плавно се измества от ново, според което това от което всички се нуждаем е рестарт, някакво ново начало, отговарящо на случващото се в света. Усещането за разделен момент е особено осезаемо, поради почти две десетилетния оптимизъм, установил се в повечето страни на Западна Европа и Северна Америка. В последните месеци на объркване и паника бавно си отиват две големи очаквания. Първото от тях е това на автоматичната глобализация, в която всички печелят без много усилия стига да отварят своите пазари, стига да включат своята държава в голямата игра. Второто очакване е това на безкрайната демократизация, по логиката на която на световната карта ще има все повече и по-добре развити демокрации.

За всеки голям провал се „отваря“ европейска „писта“

Господин Шопов докъде стигна икономическата криза в своето развитие според вас?

Моето впечатление е, че все още се намираме в етапа на търсене на точните й параметри, има едно тотално и трескаво търсене на дъното, на момента, в който хората, взимащи решения ще могат да си кажат, че имат пълна представа къде сме и какво следва оттук нататък. Разбира се, аз тук говоря за общества и управления, които имат културата, навика и способността да се държат по този начин. Сегашното правителство не ни поставя в тази категория. Нещо повече, тази криза дойде точно в момента, когато ние на практика вече сме без управление, няма срещи и решения на коалиционните партньори, президента си води някаква политика без въобще да се съобразява с конституцията, правителството не изпълнява решения на Парламента (например, това за рестартиране на 3 и 4 реактор на „Козлодуй”), НДСВ сутрин е в правителството, следобед е в опозиция.

Клауза пердута

Политическите послания на междинния доклад по мониторинговия механизъм „правосъдие и вътрешни работи” всъщност бяха направени преди няколко седмици. Те прозвучаха в подминатото последно изречение от изказването на комисаря Жак Баро пред политици, в което той описа проблемите в България като „ендемични”, дума, която вдигна на крак половината българска дипломация и администрация преди няколко месеца. Само преди няколко дни пък немски депутати ясно обявиха, че наблюдението върху страната трябва да продължи, при това докато „продължават проблемите”. В този смисъл, „техническия” доклад с повторението на известните проблеми и отсъствието на оценка за напредък изпълнява сам по себе си необходимата функция да констатира продължаващия застой.

Три граждански общества

Пред нас имаме три граждански общества. Едно, което много хора напразно очакваха да се появи с блясъка на историческия поход на демокрацията след 1989 година и от отразената светлина на моралните авторитети на Централна Европа (В. Хавел, А. Михник). Второ, което пълзящо обхваща все по-здраво ежедневието ни и представлява бездарно изфабрикуване на граждански форми от най-активните творци на политическия разпад. И трето, което тепърва тръгва от малкото острови гражданственост, предимно на хора, затиснати от проблеми, на които не могат да намерят решение.

Седми вот на недоверие

Водещ:  Трябва да добавя, че мненията на хората за вота на опозицията, седми поред, чухме заедно с политолога Владимир Шопов. С него ще коментираме и казаното от тях. Добро утро, господин Шопов.

Владимир Шопов: Добро утро. Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Десният отечествен фронт

Един от основните въпроси на започващата предизборна кампания става все по-ясен и по-притесняващ на фона на задълбочаващата се световна криза. Ако след 10-тина години на растеж, спокойна и добронамерена международна среда и възможности за развитие във всякакви посоки България изглежда така, както я виждаме днес, то как ли ще изглежда тя след края на започващата дълбока криза? Много от притесненията около задаващите си избори могат да бъдат събрани в този един въпрос и който желае да измести сегашното управление ще трябва да предложи някакъв отговор.

Обезцененото политическо ISO на европейските партии и интернационали

Бяха времена, когато партии и избиратели гледаха втренчено и с очакване към чуждоземните държатели на политическо бъдеще. Признанието отвън бе сред първите и задължителни изисквания за политическа нормалност, която гарантираше участие в играта. Европейските интернационали и партии наблюдаваха, притискаха, дописваха и обучаваха своите партньори в България преди да им издадат политическо ISO за гарантиран стандарт за съвместимост с оригинала. Десет-петнадесет години по-късно картината е доста променена. Местната аудитория още се впечатлява от този ритуал, но все повече усеща, че ISO-то се получава твърде лесно, обезценява се и не гарантира никаква политическа нормалност.

Непосилната тежест на управлението

Точно, когато изглеждаше, че българското правителство е разбрало пълната липса на перспектива в досегашния алгоритъм на отношения с Европейската комисия и е намерило по-смислен начин да общува с нея, то навлезе в дебрите на политическата екзотика. Идеята за споделено управление и отговорност граничи с отказ от суверенитет и е откровено признание, че членството е непосилна задача за управляващото мнозинство. Очакваното признание за дипломатическа виртуозност не се състоя, а денонощно включените камери на строящата се автомагистрала „Люлин” са прекрасна илюстрация на начина, по който изглежда европейска България в момента.

Преходни бележки за прехода. Политиката на търпение

Преходът се оказа исторически отрязък, който започна с една мечта и завърши с едно понятие. Той започна с мощна символика, подобаваща на „голямата история”, на ново летоброене, което обръща десетилетията след 1945 година. Но още от самото начало на чувството за историчност, излъчвано от Изтока, се противопостави интелектуалния контрапункт на Запада. В „края на историята” единствената задача на Изтока бе да направи очевидните стъпки до очевидния консенсус в края на „Студената война”: демокрация, пазар, гражданско общество, конституционно управление.

Предадените дарители

Доверието винаги е било сред най-дефицитните неща в българското общество. Независимо от това дали става дума за различни институции или отношения между хора степента на недоверие продължава да бъде много висока. Това ни пречи да правим бизнес, да правим дългосрочни планове, да организираме обществения ни живот по правила, да имаме спокойствие, че когато ни се наложи да излезем от широкия семеен кръг ще получим това, което ни си полага като данъкоплатци. В същото време търговията с наивност продължава да процъфтява в страната.

Европейското преоткриване на суверенитета

Започналата като глобална криза постепенно се превръща в първата криза на глобализацията. Отначало настоящия срив започна да се отличава със своя мащаб и бе определен като криза, която съответства на новия, глобален свят. Сега обаче тя изглежда много повече като първата криза на модела на глобализация, при който един исторически „победил” регион мирно покорява света. Стреснати от нейния мащаб европейските правителства започват тихомълком да преоткриват своя позагубен суверенитет. Ако допреди няколко месеца последните десетилетия на европейския проект изглеждаха основно като интеграционен успех (например, еврозона, единен пазар, разширяване), те сега започват осезаемо да изглеждат като обезсилване на националната държава и нейната способност да се справя с кризи.

Да помогнем !

НАЦИОНАЛНА УНИВЕРСИТЕТСКА ТЕЛЕВИЗИЯ “АЛМА МАТЕР”

ул. “Московска” №39, тел. 93 08397, G.S.M.: 0878 754 211

П О К А Н А
за
БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ТЪРГ

ЧАСТ ОТ КАМПАНИЯТА „ДА СПАСИМ ЕМО С ИЗКУСТВО”

Емил Харизанов е талантлив и обещаващ млад български скулптор и художник. Той е на 23 години, завършил е НУИИ “Илия Петров”, след което учи шест семестъра скулптура и мултимедии в ателието на професор Ервин Вурм в Академията за приложни изкуства във Виена. Емил преживява тежък инцидент, който  парализира цялото му тяло. Лекари в специализирани клиники в Швейцария и Израел могат да му помогнат, но лечението е много скъпо – 300 000 евро. Неговите приятели, съученици и преподаватели, както и изявени художници, организираха множество благотворителни събития, благодарение на които са събрани повече от 180 000 лева.

България тепърва трябва да търси своето място в глобалния свят

Едно от най-позитивните заключения, с които се гордее българското общество е това за намереното геополитическо място, за края на дългите лутания и подмятания от неконтролируемите сили на историята. Трудната преориентация на България към Запада, неговите организации, политика, пазари трябваше да сложат точка на този твърде дълъг период, да осигурят заслужен „таймаут” от дългия престой в „погрешната” страна на европейската история. Уютното място на този проспериращ Запад възприемахме с подсладените спомени от безгрижното потребителство на 60-те и 70-те години на миналия век.

Гражданска греда в очите

На няколко пъти съм имал повод да пиша за начините, по които се възприема гражданското действие. Дори на този блог има текст изцяло на тази тема. Тези дни отново имам повод да припомня основната си теза – в България вече има немалко граждански действия, просто нямаме енергията, културата и понятията да ги видим, разпознаем и оценим ! Ще дам един малко по – страничен, но доста важен пример и той е от вчера. По инициатива на националния фенклуб на „Левски“ започна кампания за събиране на средства за две момчета от сектор „Б“, които имат нужда от бъбречни трансплантации. Няма смисъл пак да пишем защо я няма държавата, какво става с онзи фонд и т.н.

Двублоковата политическа система

Постоянно повтаряната идея за евроизборите като първи тур на националните такива се сбъдна в поне едно отношение. След този вот България вече има политическа структура с ясно оформени два блока: този на управляващите БСП и ДПС и този на Европейската народна партия (ГЕРБ и „синята коалиция”). Партията на столичния кмет спечели тези избори, но на тях стана окончателно ясно, че ГЕРБ не е политическа вълна, която може да помете цялата конкуренция и да държи всички решаващи карти при формирането на следващото българско правителство.

Синьо – незелената – Коалиция

Учудващо е при всеобщото задръстване от медии, коментари и прочее просветляващи съзнанието неща, че пак беше пропуснат един изключително важен политически факт. Много пъти е писано за начините, по които старата десница трябва да се развива, да намери изходи от сегашното си положение и да бъде отново реална електорална сила, а не производна на силата на проекта ГЕРБ. Две смени на ръководства на СДС и няколко разговора в ДСБ по-късно тези дни получихме още едно потвърждение за трудността, с която необходимата промяна в мисленето се случва. Вместо да потърсят коалиция със „зелените“, двете партии предпочетоха опортюнистките останки на царския проект, БНД.

Провалените евроизбори

Влизането на България в ЕС ни дари с най-скъпия ни политически мит. Това е митът за приобщената държава, която е пречупила веднъж завинаги своя статут на „малка”, захвърлена държавица, която най-накрая е надживяла най-големия си кошмар, своята периферност. В същото време, вместо политици и управленци да използват този повод, за да „вкарат държавата в час” ние виждаме странно явление. Преражда се някакво усещане за „блестяща изолация” от света и това, което се случва в него. Сякаш европейската черупка, в която се вмъкнахме ни е основно необходима като ново убежище за традиционната ни пасивност и немарливост към света.

Неофеодална България

Всеобщата изненада от възможността на тези избори България да се сдобие с първите свои мажоритарни феодали от типа „братя Галеви” се движи по добре известна логика. Отначало е спокойното игнориране на притесняващи факти, тук хората си затворят очите за някое безобразие, там някой се оказва близък роднина, на който някак си не бива да му „създаваме проблеми” и му помогаме да заобиколи правилата. После решим да „проявим разбиране” с ясното съзнание, че в някой момент ще очакваме това да бъде направено и спрямо нас. Така постепенно се трупа едно лепкаво беззаконие и атмосфера, в която единственото играят познанствата, а не правилата, надделява фалшивото „човешко разбиране”, а не „безчовечната” логика на правилата, „толерантността” към днешния нарушител, вместо неудобството и усилието, които са тежестта на законния ред.

България вече трайно прилича на страна, ударила своя таван на развитие

Как бихте резюмирали резултатите от изборите за ЕС-парламент?

От чисто електорална перспектива за мен най-съществен е резултата на ГЕРБ, защото той вече ясно показва, че няма да има политическо цунами, което да им позволи да управляват сами. Това променя атмосферата на парламентарните избори, макар от самия ГЕРБ това да не личи. Другото съществено последствие е, че тройната коалиция отново има висок резултат, независимо че на всички е ясна степента, в която едно повторение на тази коалиция ще срине напълно легитимността на политическата система.

Предизвикана победа

Навикът на българските управляващи да предизвикват и самоусилват своите политически загуби сработи още веднъж. След неподходящото макрозадоволство на СДС през 2001 година и бляскавите календари на успеха и дразнещата тиха самоувереност на Симеон Сакскобурготски преди четири години, сегашното управление се отдаде твърде много на измамното усещане за безпроблемно политическо дълголетие и предизвика реакцията на голяма част от българските избиратели. Де факто „голямата коалиция” на отишлия си Парламент се предовери на сериозната си математическа мощ и постепенно забрави за законите на политическата игра.

Местна, симпатична авторитарност?

Не е изненада, че огромното мнозинство институции и политици не разбраха смисъла на решенията на германския конституционен съд по отношение на договора от Лисабон. Това се случва постоянно и то по много и важни събития от живота на ЕС. Като цяло, нивото на „усвояване” на европейските фондове отговаря на нивото на разбиране на самата институция ЕС в нашата страна.

Китай влиза в Източна Европа през Молдова ?

Една от най-интересните новини на последните дни е решението на Китай да предостави 1 милиард долара кредит на Молдовското правителство малко преди повторните избори за Парламент. С този сума Китай предлага два пъти повече подкрепа, отколкото Русия и три пъти повече от това, което САЩ бяха заделили за страната, която е един от последните бастиони на „сивата“ част от Европа.

Доминото „Анти-Лисабон“

Оптимистичните отзиви за решението на германския конституционен съд да одобри с условия Лисабонския договор се оказаха силно прибързани. Изискванията на съда за ново законодателство за контрол от страна на Парламента са толкова сложни, че времето до изборите в Германия в края на септември може и да не бъде достатъчно за тяхното приемане. Чехия и Полша пък изчакат Берлин.

Подкрепа за Георги и Христо от сектор „Б“ !

„Повече от футболен клуб“ ! Това е „Левски“, това е и причината, когато човек отиде на „Ноу Камп“ в Барселона да се чувства у дома. Това разбраха и самите каталунци и ни оказаха нужното уважение, въпреки разликата във футболната класа ! Така беше и в Гелзенкирхен няколко месеца по-рано, когато играхме с „Шалке“. Тогава се тълпяха немски фенове и ни питаха: „Ама, какъв е този отбор, който има такава публика ?!?! 90 минути викане?!“

Затворените кръгове на носталгията по комунизма

Според кодекса на наивния либерализъм към днешна дата носталгията по комунизма трябваше да е изчезнала. Двадесет години от началото на прехода магическото въвеждане в света на капитализма, пазара и демокрацията трябваше да „излекува” ирационалното отношение към миналата система.

Г. Първанов по стъпките на тройната коалиция

Вече е очевидно, че Георги Първанов е извън политическото време и пространство. Поредните му пътешествия около националния отбор по волейбол и смехотворното свикване на КСНС за еврофондовете ясно ни го показват. За заседанието и фондовете е ясно, да се сетиш за проблемите, точно когато те започват да биват решавани е просто несъстоятелно и смешно.

Краят на глобалната афера

През изминалата година на криза приключи аферата на развития свят с глобализацията и сега можем уверено да кажем, че сме на прага на нова епоха. В нея обаче разделението няма да бъде толкова между богати и бедни държави, колкото между мислещи и немислещи държави. Ще бъдат успешни тези, които могат да разберат промяната и съумеят да я управляват в своя полза.

Bye, Bye, America !

Вчера разбрахме защо Барак Обама се отказа от проекта за разполагане на противоракетна система в Централна и Източна Европа. Само преди няколко седмици американската оценка за ядрената способност на Иран бе „консервативна”, тоест не се очакваше в близкосрочен план той да е готов да нанесе някакъв тип удар. Франция и Германия бяха на друго мнение, но това остана на заден план.

Двата „санитарни” кордона на Европа

Европейската левица през последните десетилетия постоянно атакуваше с удоволствие десницата за нейните крайни политически продукти, ксенофобските партии „надясно” от нея. Нравоучително успяваше да прокара различни тези и формули за справяне с големия ужас, който настъпва с тях.

Политическа нирвана

България е отново в полето на политическата нирвана, на поредното желано свръхмнозинство след което идва задължителната притихналост и отдаденост на новото статукво. В момента българското общество и политика са се разположили тихо в него, калкулират и разместват своите позиции, кроят планове за капитализация и изчакват да видят кога ще започне поредното разклащане.