Рестартът на нациите

Историята управлява по нашите ширини. Безотказното алиби за това, което сме е сред най-универсалните елементи на мисленето ни. Хронологията на различните робства удобно вплътнява самообраза на „боксова круша” на историческите въртележки, които за нас все спират, където не трябва. Обичаме да стоим самовглъбено в това, което виждаме като затворено поле на уникалната ни неадекватност. Когато гледаме към политика и управление постоянно виждаме неспособност и зла умисъл.

Нео-соц

Аналогиите на Бойко Борисов с Тодор Живков имат вече статута на градски фолклор, но повечето от тях фокусират върху стил, политическа сетивност, интуиция. Отвъд персоналното обаче страната ни започва все повече да прилича на един нео-соц, в който все по-големи части от живота са отново придатък на държавата. Народният водач и партията-майка са отново най-решаващия аргумент за това, което става в страната.

Българският Стокхолмски синдром

Една от поговорките на уличната мъдрост гласи: „Ако не можеш да ги победиш, стани един от тях.” Българската универсалност на тази житейска стратегия блесна отново преди няколко дни. След като премина през ужаса на трагедията, унижението от „родната полиция” и след плахия опит да защити по граждански начин достойнство и семейна памет, сестрата на убитата в Перник Мирослава Николова се предаде и подаде документи за работа в МВР.

Черно лале

Холандия хвърли по нас още едно черно лале. Страната е застанала твърдо между нас и членството ни в Шенген независимо от становищата на всички легитимни институции, които имат отношение по темата. Дипломатически няма особени признаци, че изолацията й е повод за особено притеснение и тя изглежда по-скоро окопана. Сега се появи инициативата на партията на свободата на Геерт Вилдерс да превърне сайта си в „стена на плача” за всички проблеми, които източно-европейците са стоварили на холандците.

Преподписването на европейската застрахователна полица

Понякога важни политически моменти остават затъмнени от прожекторите или от злоупотреба със завишени очаквания. Последният европейски съвет е жертва и на двете, макар да прави интеграционен скок. Този скок обаче не е толкова и единствено в приетия фискален пакт, колкото в достигането на политическа точка на пречупване. Точка, в която дори тези държави с установено и гарантирано място в новия геополитически и икономически ред склониха да преподпишат застрахователната полица на европейската интеграция.

Берлинските стени около нас

Падането на Берлинската стена остава една от най-важните дати за съвременната европейска история. Всяка година на 9 ноември си заслужава да мислим върху смисъла, дълбочината и бъдещето на свободата и да си спомним този светъл момент ! Последните години и месеци в България са особено трудни в това отношение, защото ежедневно сме свидетели на голямата плиткост на това усещане тук. Институциите на свободата са все така слаби, чувството за свобода все повече мотивира единствено така наречената „опция за изход” (exit option), тоест използва се предимно възможността да се откажеш, да напуснеш, да „теглиш една майна”. Все по-трудно изглежда упражняването на „включващата опция” (entry option), която изисква нерви, време, култура на участието. Без тази опция плиткостта на свободата тук ще си остане дългосрочна. Институциите в България с голяма лекота се отказват да правят от свободата норма, ежедневие. Моят най-точен индикатор е числото на така наречените whistle blowers, тоест хора, които обявяват публично, че някъде нещо в институциите не е наред. Нямаше такъв в „Топлофикация”, в пътния фонд, в министерство на финансите…. Все пак днес е и тържествен ден, нека да напишем поне една дума в каузата на свободата !

Америка пред нов водораздел ?

Америка стои пред прага на нов водораздел в своята история. Ако искаме да търсим съвременни прецеденти, може би най-смислено е да обърнем поглед към два. Единият е изборът на Джон Кенеди през 1960 година, който става първия католик президент на САЩ и преодолява една от големите невидими бариери в американската политика. Вторият и пряко свързан със сегашния президентски вот е от 1989 година. Тогава е избран Дъглас Уайлдър, първия губернатор на щат от афроамерикански произход. Щатът е Вирджиния, а сегашното предимство на Барак Обама там може да предреши задаващия се избор.

Защо местя блога от blog.bg?

Дълго време не отдавах значение на мястото на самия блог. Не ме притесняваше и това, че около безплатния блог съществува цялостна концепция за промотиране на продуктите на компанията. Това, което обаче е изключително дразнещо е селекцията на избраните текстове, от които излъчва доста безогледното промотиране на повърхностни постинги. Вярно е, че този риск на блогиране е очакван и нормален, но все пак общата политика на провайдъра следва особено в частта политика да бъде малко по-премислена. Не е случайно и това, че толкова много хора напуснаха това пространство. Надявам се, че ще идвате отново тук !

Глобалоблъсканица

Финансовата криза изпрати в историята оптимистичната теория за глобализацията. Откритието на нейното съществуването на практика съвпадна с времето на нейното пълно господство. То вървеше успоредно с описанията за скъсените разстояния, за свободите на движение на капитали и хора, за все-нарастващия обмен и отношения между държавите и икономиките, с триумфа на либералната демокрация от края на 80-те години на миналия век, с постоянно нарастващата свобода на отделните индивиди. Правителствата мислеха според това възприятие, мнозинства от гражданите го използваха, за да подредят своя свят и очаквания 

Ерата на класифицираната информация

Ясно е, че от доста време България е в ерата на класифицираната информация. Засекретяват се дела, парчета информация с повод и без повод, въобще въвежда се една атмосфера на постоянна самоцензура по отношение на това какво говорят депутати и всякакви други публични лица. Стигна се до абсурда депутати да не могат да споделят какво точно са чули или видели при посещението си в ДАНС. Въобще, след като биват правени всякакви опити да се пречи на свободната публичност сега отиваме към следващия етап – самоцензура на публичния дискурс, моделиране на мълчанието, неговото окуражаване чрез заплаха.

Поредни дилеми в СДС

На пръв поглед въпросителните пред СДС в момента са свързани с традиционни задачи: нов устав, избиране на нов лидер, ръководство. Внимателно погледнати обаче те са с далеч по-висока степен на сложност. Вот 2009 е знаков, защото може да сложи край на „традиционните” десни партии точно в 20-тата година от началото на промените или да стане успешен тест за една постпреходна десница. СДС ще има решаваща роля най-вече поради стабилизираното си електорално присъствие, което я прави единствения относително сигурен десен участник в следващия Парламент.

Възроденият провинциализъм

Формалната интеграция на страната в различните международни организации изпълни основните задачи на политическия дневен ред на прехода. За някои тя служи като разделителна линия между самия преход и нормализацията. За други тя е просто пореден етап от конспирацията на провала. За трети окончателното включване в институциите на Запада е решаващото алиби, с което политическото им място е осигурено. Независимо от различните интерпретации, след влизането в ЕС отчетливо се усеща едно чувство на неприкрито облекчение от спадналия натиск за европейско благоприличие.

Администрацията е склерозирала

Стратегията на българското правителство в отношенията му с Европейския съюз беше изключително рискова, защото тя предвижда атака срещу една от основните характеристики на Европейската комисия – нейната безпристрастност. Това каза политологът Владимир Шопов от “София аналитика” в интервю за предаването “Тази вечер” на ТВ “Европа”.

Криза. Каква криза ?

„Криза. Каква криза?” промълвява през 1979 година британския премиер Джеймс Калахън седмици преди да сдаде поста си отнесен от вълните на тогавашната „зима на недоволството”. Понякога аналогиите издават неспособност да са разбере настоящето, но по-често те служат, за да ни подсетят за един от големите уроци на политиката: трагичното безмислие да игнорираш очевидното.

Параметри на кризата

Скандалът със спрените пари от Брюксел блесна като фойерверк и угасна. Не се ли оказа всичко това много шум за нищо?

Истинският ефект от тези скандали ще се появи, когато стане ясно, че България трайно върви към статут на страна донор на ЕС. Това е политическият факт, който ще трябва да обяснява премиера и неговите министри. Тезата за комуникационния проблем е напълно нелепа и вече несериозна. Провалът е на културно и институционално ниво.

Весела Коледа !

На всички, които отделят време, за да идват на този блог искам да пожелая от сърце хубава Коледа и здрава и щастлива 2009 година ! Давам си сметка, че във времето на „тоталната информация” да бъде посещавано едно блогово пространство е проява на интерес и предпочитание и се надявам, че тук те остават като цяло удовлетворени. Политически си отива една доста тъжна година, която задълбочи безизходицата в страната, но нека това да оставим като тема за идните седмици. Дано през 2009 година малко повече хора бъдат водени от християнското в себе си !

Доверие на квадрат

За около 15 години Европейския Запад живееше с убеждението, че културата на нациите не ги обрича на вечен живот в полетата на диктатурата. За различни части от европейските елити демократичния взрив на 1989 година се превърна в доказателство за възможността демокрацията да „пътува”, да излезе от местата, където е била създадена и практикувана. Оставаше единствено демократичното политическо инженерство да си свърши работата.

Усещане 2009

Най-важният социален факт на идната година ще бъде 20-годишнината от началото на промените в България. Усещането за проиграно време, за отвлечени надежди ще надделява над всякакви анализи, коментари и обяснения, занимаващи се с причините на този или онзи провал. Желанието за равносметка ще бъде по-силно от рационалното преброяване на плюсовете и минусите на изминалите две десетилетия. Идва една година, в която постоянното повтаряне на геополитическите успехи като присъединяването към ЕС и НАТО няма да може да отстрани простата интуиция, че за 20 години промени всички очаквахме повече.

КАКВО ПРАВИ БЪЛГАРИЯ (В ЕС)?

След поредното управленско фиаско, този път енергийно, България вече прилича на една завършена пародия. Кризата от 1997 година показа неспособността и нежеланието на БСП да се справи с прехода и голямото й желание да го превърне в български перестроечен проект прати страната на ръба. Сегашната криза поставя още по-тежка диагноза на „столетницата”. Със своя управленски капацитет и култура, които в най-добрия случай са подходящи за съветски колхоз от 50-те години на миналия век тя се оказва напълно неадекватна на съвременната, европейска среда. Челопечене ни показа, че това вече не е забавно. Драмата с газа поставя въпроса дали въобще имаме система за национална сигурност.

Глобален Restart

Постепенното съгласие за световна криза плавно се измества от ново, според което това от което всички се нуждаем е рестарт, някакво ново начало, отговарящо на случващото се в света. Усещането за разделен момент е особено осезаемо, поради почти две десетилетния оптимизъм, установил се в повечето страни на Западна Европа и Северна Америка. В последните месеци на объркване и паника бавно си отиват две големи очаквания. Първото от тях е това на автоматичната глобализация, в която всички печелят без много усилия стига да отварят своите пазари, стига да включат своята държава в голямата игра. Второто очакване е това на безкрайната демократизация, по логиката на която на световната карта ще има все повече и по-добре развити демокрации.

За всеки голям провал се “отваря” европейска “писта”

Господин Шопов докъде стигна икономическата криза в своето развитие според вас?

Моето впечатление е, че все още се намираме в етапа на търсене на точните й параметри, има едно тотално и трескаво търсене на дъното, на момента, в който хората, взимащи решения ще могат да си кажат, че имат пълна представа къде сме и какво следва оттук нататък. Разбира се, аз тук говоря за общества и управления, които имат културата, навика и способността да се държат по този начин. Сегашното правителство не ни поставя в тази категория. Нещо повече, тази криза дойде точно в момента, когато ние на практика вече сме без управление, няма срещи и решения на коалиционните партньори, президента си води някаква политика без въобще да се съобразява с конституцията, правителството не изпълнява решения на Парламента (например, това за рестартиране на 3 и 4 реактор на „Козлодуй”), НДСВ сутрин е в правителството, следобед е в опозиция.

Клауза пердута

Политическите послания на междинния доклад по мониторинговия механизъм „правосъдие и вътрешни работи” всъщност бяха направени преди няколко седмици. Те прозвучаха в подминатото последно изречение от изказването на комисаря Жак Баро пред политици, в което той описа проблемите в България като „ендемични”, дума, която вдигна на крак половината българска дипломация и администрация преди няколко месеца. Само преди няколко дни пък немски депутати ясно обявиха, че наблюдението върху страната трябва да продължи, при това докато „продължават проблемите”. В този смисъл, „техническия” доклад с повторението на известните проблеми и отсъствието на оценка за напредък изпълнява сам по себе си необходимата функция да констатира продължаващия застой.

Три граждански общества

Пред нас имаме три граждански общества. Едно, което много хора напразно очакваха да се появи с блясъка на историческия поход на демокрацията след 1989 година и от отразената светлина на моралните авторитети на Централна Европа (В. Хавел, А. Михник). Второ, което пълзящо обхваща все по-здраво ежедневието ни и представлява бездарно изфабрикуване на граждански форми от най-активните творци на политическия разпад. И трето, което тепърва тръгва от малкото острови гражданственост, предимно на хора, затиснати от проблеми, на които не могат да намерят решение.

Седми вот на недоверие

Водещ:  Трябва да добавя, че мненията на хората за вота на опозицията, седми поред, чухме заедно с политолога Владимир Шопов. С него ще коментираме и казаното от тях. Добро утро, господин Шопов.

Владимир Шопов: Добро утро. Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Десният отечествен фронт

Един от основните въпроси на започващата предизборна кампания става все по-ясен и по-притесняващ на фона на задълбочаващата се световна криза. Ако след 10-тина години на растеж, спокойна и добронамерена международна среда и възможности за развитие във всякакви посоки България изглежда така, както я виждаме днес, то как ли ще изглежда тя след края на започващата дълбока криза? Много от притесненията около задаващите си избори могат да бъдат събрани в този един въпрос и който желае да измести сегашното управление ще трябва да предложи някакъв отговор.

Обезцененото политическо ISO на европейските партии и интернационали

Бяха времена, когато партии и избиратели гледаха втренчено и с очакване към чуждоземните държатели на политическо бъдеще. Признанието отвън бе сред първите и задължителни изисквания за политическа нормалност, която гарантираше участие в играта. Европейските интернационали и партии наблюдаваха, притискаха, дописваха и обучаваха своите партньори в България преди да им издадат политическо ISO за гарантиран стандарт за съвместимост с оригинала. Десет-петнадесет години по-късно картината е доста променена. Местната аудитория още се впечатлява от този ритуал, но все повече усеща, че ISO-то се получава твърде лесно, обезценява се и не гарантира никаква политическа нормалност.

Непосилната тежест на управлението

Точно, когато изглеждаше, че българското правителство е разбрало пълната липса на перспектива в досегашния алгоритъм на отношения с Европейската комисия и е намерило по-смислен начин да общува с нея, то навлезе в дебрите на политическата екзотика. Идеята за споделено управление и отговорност граничи с отказ от суверенитет и е откровено признание, че членството е непосилна задача за управляващото мнозинство. Очакваното признание за дипломатическа виртуозност не се състоя, а денонощно включените камери на строящата се автомагистрала „Люлин” са прекрасна илюстрация на начина, по който изглежда европейска България в момента.

Преходни бележки за прехода. Политиката на търпение

Преходът се оказа исторически отрязък, който започна с една мечта и завърши с едно понятие. Той започна с мощна символика, подобаваща на „голямата история”, на ново летоброене, което обръща десетилетията след 1945 година. Но още от самото начало на чувството за историчност, излъчвано от Изтока, се противопостави интелектуалния контрапункт на Запада. В „края на историята” единствената задача на Изтока бе да направи очевидните стъпки до очевидния консенсус в края на „Студената война”: демокрация, пазар, гражданско общество, конституционно управление.

Предадените дарители

Доверието винаги е било сред най-дефицитните неща в българското общество. Независимо от това дали става дума за различни институции или отношения между хора степента на недоверие продължава да бъде много висока. Това ни пречи да правим бизнес, да правим дългосрочни планове, да организираме обществения ни живот по правила, да имаме спокойствие, че когато ни се наложи да излезем от широкия семеен кръг ще получим това, което ни си полага като данъкоплатци. В същото време търговията с наивност продължава да процъфтява в страната.

Европейското преоткриване на суверенитета

Започналата като глобална криза постепенно се превръща в първата криза на глобализацията. Отначало настоящия срив започна да се отличава със своя мащаб и бе определен като криза, която съответства на новия, глобален свят. Сега обаче тя изглежда много повече като първата криза на модела на глобализация, при който един исторически „победил” регион мирно покорява света. Стреснати от нейния мащаб европейските правителства започват тихомълком да преоткриват своя позагубен суверенитет. Ако допреди няколко месеца последните десетилетия на европейския проект изглеждаха основно като интеграционен успех (например, еврозона, единен пазар, разширяване), те сега започват осезаемо да изглеждат като обезсилване на националната държава и нейната способност да се справя с кризи.

Да помогнем !

НАЦИОНАЛНА УНИВЕРСИТЕТСКА ТЕЛЕВИЗИЯ “АЛМА МАТЕР”

ул. “Московска” №39, тел. 93 08397, G.S.M.: 0878 754 211

П О К А Н А
за
БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ТЪРГ

ЧАСТ ОТ КАМПАНИЯТА „ДА СПАСИМ ЕМО С ИЗКУСТВО”

Емил Харизанов е талантлив и обещаващ млад български скулптор и художник. Той е на 23 години, завършил е НУИИ “Илия Петров”, след което учи шест семестъра скулптура и мултимедии в ателието на професор Ервин Вурм в Академията за приложни изкуства във Виена. Емил преживява тежък инцидент, който  парализира цялото му тяло. Лекари в специализирани клиники в Швейцария и Израел могат да му помогнат, но лечението е много скъпо – 300 000 евро. Неговите приятели, съученици и преподаватели, както и изявени художници, организираха множество благотворителни събития, благодарение на които са събрани повече от 180 000 лева.

България тепърва трябва да търси своето място в глобалния свят

Едно от най-позитивните заключения, с които се гордее българското общество е това за намереното геополитическо място, за края на дългите лутания и подмятания от неконтролируемите сили на историята. Трудната преориентация на България към Запада, неговите организации, политика, пазари трябваше да сложат точка на този твърде дълъг период, да осигурят заслужен „таймаут” от дългия престой в „погрешната” страна на европейската история. Уютното място на този проспериращ Запад възприемахме с подсладените спомени от безгрижното потребителство на 60-те и 70-те години на миналия век.

Гражданска греда в очите

На няколко пъти съм имал повод да пиша за начините, по които се възприема гражданското действие. Дори на този блог има текст изцяло на тази тема. Тези дни отново имам повод да припомня основната си теза – в България вече има немалко граждански действия, просто нямаме енергията, културата и понятията да ги видим, разпознаем и оценим ! Ще дам един малко по – страничен, но доста важен пример и той е от вчера. По инициатива на националния фенклуб на “Левски” започна кампания за събиране на средства за две момчета от сектор “Б”, които имат нужда от бъбречни трансплантации. Няма смисъл пак да пишем защо я няма държавата, какво става с онзи фонд и т.н.

Двублоковата политическа система

Постоянно повтаряната идея за евроизборите като първи тур на националните такива се сбъдна в поне едно отношение. След този вот България вече има политическа структура с ясно оформени два блока: този на управляващите БСП и ДПС и този на Европейската народна партия (ГЕРБ и „синята коалиция”). Партията на столичния кмет спечели тези избори, но на тях стана окончателно ясно, че ГЕРБ не е политическа вълна, която може да помете цялата конкуренция и да държи всички решаващи карти при формирането на следващото българско правителство.

Синьо – незелената – Коалиция

Учудващо е при всеобщото задръстване от медии, коментари и прочее просветляващи съзнанието неща, че пак беше пропуснат един изключително важен политически факт. Много пъти е писано за начините, по които старата десница трябва да се развива, да намери изходи от сегашното си положение и да бъде отново реална електорална сила, а не производна на силата на проекта ГЕРБ. Две смени на ръководства на СДС и няколко разговора в ДСБ по-късно тези дни получихме още едно потвърждение за трудността, с която необходимата промяна в мисленето се случва. Вместо да потърсят коалиция със “зелените”, двете партии предпочетоха опортюнистките останки на царския проект, БНД.

Провалените евроизбори

Влизането на България в ЕС ни дари с най-скъпия ни политически мит. Това е митът за приобщената държава, която е пречупила веднъж завинаги своя статут на „малка”, захвърлена държавица, която най-накрая е надживяла най-големия си кошмар, своята периферност. В същото време, вместо политици и управленци да използват този повод, за да „вкарат държавата в час” ние виждаме странно явление. Преражда се някакво усещане за „блестяща изолация” от света и това, което се случва в него. Сякаш европейската черупка, в която се вмъкнахме ни е основно необходима като ново убежище за традиционната ни пасивност и немарливост към света.

Неофеодална България

Всеобщата изненада от възможността на тези избори България да се сдобие с първите свои мажоритарни феодали от типа „братя Галеви” се движи по добре известна логика. Отначало е спокойното игнориране на притесняващи факти, тук хората си затворят очите за някое безобразие, там някой се оказва близък роднина, на който някак си не бива да му „създаваме проблеми” и му помогаме да заобиколи правилата. После решим да „проявим разбиране” с ясното съзнание, че в някой момент ще очакваме това да бъде направено и спрямо нас. Така постепенно се трупа едно лепкаво беззаконие и атмосфера, в която единственото играят познанствата, а не правилата, надделява фалшивото „човешко разбиране”, а не „безчовечната” логика на правилата, „толерантността” към днешния нарушител, вместо неудобството и усилието, които са тежестта на законния ред.

България вече трайно прилича на страна, ударила своя таван на развитие

Как бихте резюмирали резултатите от изборите за ЕС-парламент?

От чисто електорална перспектива за мен най-съществен е резултата на ГЕРБ, защото той вече ясно показва, че няма да има политическо цунами, което да им позволи да управляват сами. Това променя атмосферата на парламентарните избори, макар от самия ГЕРБ това да не личи. Другото съществено последствие е, че тройната коалиция отново има висок резултат, независимо че на всички е ясна степента, в която едно повторение на тази коалиция ще срине напълно легитимността на политическата система.

Предизвикана победа

Навикът на българските управляващи да предизвикват и самоусилват своите политически загуби сработи още веднъж. След неподходящото макрозадоволство на СДС през 2001 година и бляскавите календари на успеха и дразнещата тиха самоувереност на Симеон Сакскобурготски преди четири години, сегашното управление се отдаде твърде много на измамното усещане за безпроблемно политическо дълголетие и предизвика реакцията на голяма част от българските избиратели. Де факто „голямата коалиция” на отишлия си Парламент се предовери на сериозната си математическа мощ и постепенно забрави за законите на политическата игра.

Местна, симпатична авторитарност?

Не е изненада, че огромното мнозинство институции и политици не разбраха смисъла на решенията на германския конституционен съд по отношение на договора от Лисабон. Това се случва постоянно и то по много и важни събития от живота на ЕС. Като цяло, нивото на „усвояване” на европейските фондове отговаря на нивото на разбиране на самата институция ЕС в нашата страна.

Китай влиза в Източна Европа през Молдова ?

Една от най-интересните новини на последните дни е решението на Китай да предостави 1 милиард долара кредит на Молдовското правителство малко преди повторните избори за Парламент. С този сума Китай предлага два пъти повече подкрепа, отколкото Русия и три пъти повече от това, което САЩ бяха заделили за страната, която е един от последните бастиони на “сивата” част от Европа.

Доминото “Анти-Лисабон”

Оптимистичните отзиви за решението на германския конституционен съд да одобри с условия Лисабонския договор се оказаха силно прибързани. Изискванията на съда за ново законодателство за контрол от страна на Парламента са толкова сложни, че времето до изборите в Германия в края на септември може и да не бъде достатъчно за тяхното приемане. Чехия и Полша пък изчакат Берлин.

Подкрепа за Георги и Христо от сектор “Б” !

“Повече от футболен клуб” ! Това е “Левски”, това е и причината, когато човек отиде на “Ноу Камп” в Барселона да се чувства у дома. Това разбраха и самите каталунци и ни оказаха нужното уважение, въпреки разликата във футболната класа ! Така беше и в Гелзенкирхен няколко месеца по-рано, когато играхме с “Шалке”. Тогава се тълпяха немски фенове и ни питаха: “Ама, какъв е този отбор, който има такава публика ?!?! 90 минути викане?!”

Затворените кръгове на носталгията по комунизма

Според кодекса на наивния либерализъм към днешна дата носталгията по комунизма трябваше да е изчезнала. Двадесет години от началото на прехода магическото въвеждане в света на капитализма, пазара и демокрацията трябваше да „излекува” ирационалното отношение към миналата система.

Г. Първанов по стъпките на тройната коалиция

Вече е очевидно, че Георги Първанов е извън политическото време и пространство. Поредните му пътешествия около националния отбор по волейбол и смехотворното свикване на КСНС за еврофондовете ясно ни го показват. За заседанието и фондовете е ясно, да се сетиш за проблемите, точно когато те започват да биват решавани е просто несъстоятелно и смешно.

Краят на глобалната афера

През изминалата година на криза приключи аферата на развития свят с глобализацията и сега можем уверено да кажем, че сме на прага на нова епоха. В нея обаче разделението няма да бъде толкова между богати и бедни държави, колкото между мислещи и немислещи държави. Ще бъдат успешни тези, които могат да разберат промяната и съумеят да я управляват в своя полза.

Bye, Bye, America !

Вчера разбрахме защо Барак Обама се отказа от проекта за разполагане на противоракетна система в Централна и Източна Европа. Само преди няколко седмици американската оценка за ядрената способност на Иран бе „консервативна”, тоест не се очакваше в близкосрочен план той да е готов да нанесе някакъв тип удар. Франция и Германия бяха на друго мнение, но това остана на заден план.

Двата „санитарни” кордона на Европа

Европейската левица през последните десетилетия постоянно атакуваше с удоволствие десницата за нейните крайни политически продукти, ксенофобските партии „надясно” от нея. Нравоучително успяваше да прокара различни тези и формули за справяне с големия ужас, който настъпва с тях.

Политическа нирвана

България е отново в полето на политическата нирвана, на поредното желано свръхмнозинство след което идва задължителната притихналост и отдаденост на новото статукво. В момента българското общество и политика са се разположили тихо в него, калкулират и разместват своите позиции, кроят планове за капитализация и изчакват да видят кога ще започне поредното разклащане.

Българските уроци от глобалната криза

В дните, когато постоянно нарастват оценките за излизане от глобалната криза си заслужава да видим какви са уроците за България от нея. Най-важното от това сътресение бе, че всички истински видяха и разбраха повтаряното от вече десетилетие клише за глобализацята.

Топло

Винаги съм си мислил, че популярността на соц филми като „Топло”, „Оркестър без име” или „Опасен чар” не се дължи единствено на някаква инфантилна привързаност към абсурда, а защото в тях има твърде много настояща реалност. Интересът към тях се поддържа по простата причина, че те продължават да бъдат коментар към твърде много неща, които ни се случват в ежедневието.

„Дучето” на бланка на Министерски съвет !!!

В България наистина всичко минава ! Ако се вгледате днес във вестник „24 часа”, стр. 35 ще видите едно трогателно писмо. 24-часовата ПР машина на премиера Бойко Борисов не е подминала и важното събитие на 44-я рожден ден на председателя на фен-клуба на „Централния Спортен Клуб на Армията”, г-н Димитър Ангелов.

Пост-американската Европа

Преди няколко месеца имах възможността да подпомогна изготвянето на доклада на Европейския съвет за международни отношения ‘Towards a Post-American Europe. A Power Audit of EU-US Relations.’ Докладът е особено актуален и е вече на разположение на всички -  http://ecfr.3cdn.net/05b80f1a80154dfc64_x1m6bgxc2.pdf

Приятно четене !

Свобода

Днес е краят на една епоха. След 20 годишнината от началото на промените в Източна Европа всичко това ще е вече в полето на историята. Подобна годишнина е все още биографична, обозрима за отделния човек. 25 годишнината ще е вече историческа, полу-вековното измерение е част от историята и много по-малко част от биографията.

Eвропейската левица потъва в глобалната криза

Глобалната криза взима малко очаквана жертва. Крушението на идеите за ограничената регулация и необратимата и безметежна глобализация не помита толкова техните носители, колкото техните опоненти. Десницата изплува от няколкото месеца на паника и овладя кризата, но плати висока цена.

Македонски “лаф моабет”

За няколко дни всички местни реални и измислени хардлайнери имаха чудесна тема за разговор – новата твърда линия на България спрямо Македония по повод на нейното членство в ЕС. Мощният ни премиер разходи македонския и за 15 минути му се накара и строго обяви, че подкрепата ни не е безрезервна. И така, всички останаха доволни.

Българската политика е вече твърде странна

Интервю за агенция “КРОСС” 

Весела Коледа !

Днес слушах с половин ухо разговор за коледните подготовки в едно “типично българско село” в сутрешния блок на Канал 1. Разбира се, не трябваше да мине много време преди да чуя едно от най-”типичните” отношения към всякакъв тип празници, включително и към този, най-светлия. Както една от представителките на “мъдрия български народ” говореше за живота и описваше своята “житейска истина” внезапно ме удари със следното изречение: “….християнка съм си на празника, както трябва…..” ! Колко точно е казано: християнка, на празника. Вярата няма ежедневие в България и това го виждаме всеки ден, не е имала, явно няма да има ! По тази причина си мисля да си пожелаем нещо, което си пожелахме и през изминалата година – повече християнско в дните ни, всички от тях, а не само на маркираните в календара. Както и миналата година, искрено благодаря на всички, които идват тук и на всеки желая Весела Коледа и здрава 2010 година !

Европейската 2009: Заявка за включване в глобалната политика

Голямото събитие на европейската 2009-а без съмнение е мъчителното влизане в сила на Лисабонския договор. С него приключи едно десетилетие на постоянни дебати за това как и какво трябва да прави съюза, как да се „отвори” към самите граждани на Европа, а в същото време да влезе в новото политическо време на глобализация и многополярен свят, в който Изтокът се завръща на голямата сцена.

Първата година е най-подходяща за реформи

Интервю за вестник “Политика”: http://www.politika.bg/article?id=15581

Бездумие

Връзката между думите и нещата окончателно се разпада в България. Пределно изкривената реалност в страната все повече заплашва работещите с думи да започват да губят своето занимание или да го запращат някъде по публичната периферия, където да намери известно спокойствие. Докато тази връзка продължава да се разпада попаднахме в ситуация с ново политическо мнозинство, което се опитва да роди своето специфично мълчание.

Европейският паркет

Дълбоката несъвместимост между българско и европейско за пореден път се простря пред всички ни. Този път свидетели бяха и по-любопитните членове на европейските елити, които наблюдаваха в интернет изслушването на българския кандидат-комисар.

Урокът “Желева” показа, че мощта на ГЕРБ има граници

Интервю за вестник “СЕГА”: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4877&sectionid=5&id=0001001

Управленските проблеми не могат да бъдат решавани със силни автобиографии

Интервю за агенция КРОСС

Турция и ЕС: Дълъг танц с чести смени на темпото

По повод на посещението на българския премиер в Турция си позволявам да “постна” един мой текст, публикуван преди пет години в българското издание на списание ‘Foreign Affairs’.

Новата еврокомисия е твърде “мека сила”

Повторната кандидатура на Жозе Барозу за председател на Европейската комисия все повече затвърждава усещането, че ЕС ще се сдобие със слабо правителство. Слабостта му бе предопределена от интересите на най-силните страни членки, които във време на криза се обърнаха към себе си и собствените си сили за справяне с нея, а не към общите европейски решения.

Политическа Евровизия

Първата и, струва ми се, най-подходяща дума за отминалото изслушване на Кристалина Георгиева е облекчение. Облекчение, че макар и в 12 и 5 бе намерен изход от дълбокия конфуз, в който изпадна страната. В крайна сметка, бяха поне ограничени щетите, които нанесе провалената предходна кандидатура. Радикално обърканите пътища на българската политика някакси успяха да стигнат до човек, който със спокойствие, възпитание и достатъчно познания да се справи със сериозното изпитание и достойно да заеме своя пост.

Европейско ДНК

Трескавото търсене на формули за европейска нормалност, макар и доста банализирано, продължава. Фиаското на кандидат-комисар Румяна Желева драматично ни припомни нуждата от дълбока, същностна промяна в начините ни на мислене и поведение, на търсене и изграждане на нашето европейско ДНК. Неговите мерни единици не са в броя на златните съкровища или в тяхната античност, нито в напоителните „културтрегерски” приноси в жанра „и ние сме дали нещо на света”.

София, Уест Вирджиния

Да, в Америка наистина има град София, макар че той се намира в Ню Мексико, а не в Уест Вирджиния. И, не, в този щат не е създаден нов град с това име. Алюзията идва от нещо съвсем различно, което е свързано със съдебната система. Интересното тук е, че властите в този щат започват реформа на своя система като основна причина за това е изключително ниското ниво на благоденствие.

Гърция, Испания, Португалия, Австрия… Европейски икономически съюз ?

Вчерашните дебати в Европейския Парламент относно състоянието на еврозоната бяха изключително съдържателни, особено ако към тях се добави изказването на Барозу по повод гласуването на комисията. ЕС се развива на тласъци, стратегии и планове се приемат по време и по повод на кризи. Преди години това се случи с европейската стратегия за сигурност, която бе приета само месеци след атентатите на 11 септември 2001 година.

Още едно жилище, моля !

Ефектите на финансовата криза могат да бъдат ясно наблюдавани на терена на публичните дебати и интерпретации на случилото се. За съжаление, на този терен десните обяснения за кризата са твърде малко и често избутвани от медийния мейнстрийм. За всеобщо улеснение и облекчение постоянно се повтаря тезата за провала на пазара, на капитализма, на алчността. Дясното обяснение за тази криза е много важно, защото безпроблемния поход на лявата интерпретация ще доведе единствено до нови проблеми през идните години.

Европейска закрила за защитения свидетел

Нагли или не толкова българските престъпници просто не се озовават в затвора. България постепенно се превърна в код за престъпност, който запълва по-голямата част от визитката на страната по света. Правовата държава си остава принцип, с чието отсъствие постепенно всички свикваме и просто калкулираме в нашето поведение като граждани, потребители, предприемачи.

България е вече неутрална държава !?

От коментарите на българския премиер и външен министър тези дни става ясно, че без да разберем май сме станали неутрална държава ! За съжаление и при това правителство ще си играем на равнопосочна дипломация и вместо да започнем активно да работим в ЕС и НАТО ще се пробваме в някакви претенциозни дипломатически фикции.

„Управление” по социологически данни

Мащабните заявки за реформи на правителството започнаха да падат една по една. Здравната: неясно формулирана и отложена; пенсионната: на етап обмисляне и пак частично замразена; образователната: все още в очакване; в сферата на сигурността: повалена след нов консенсус между премиер и президент. При по-спокоен анализ можем да открием известни основания за някои от тези действия.

Най-слабото звено

В играта на ББС ‘The Weakest Link’ най-слабото звено се определя от възприятията на участниците, а не от фактическата способност на отделните хора да отговарят на въпросите. С ареста на директора на дирекция „Миграция” в МВР обаче страната затвърждава едно от най-големите притеснения на партньорите ни в НАТО и ЕС, а именно че ние сме страните, в които реално и най-лесно може да бъде направен пробив в сигурността на организациите.

Изграждането на системата за противоракетна отбрана се ускорява

Тактическото забавяне от страна на САЩ на изграждането на системата за ПРО приключи. В средата на миналата година американската администрация доста дипломатически несръчно се отказа от ранните й варианти като основната й задача тогава бе да направи опит да приобщи Русия към евентуална коалиция в полза на нови санкции срещу Иран.

Политическият шопинг на Г. Първанов в Брюксел

Отсъствието на българския президент от брюкселската сцена очевидно му се е отразило. „Размахът” и объркването на неговите идеи подсказват, че той се отдаде повече на някакъв своеобразен политически шопинг, който издава нетърпение и лоша подготовка. Най-познато звучат идеите по енергийните въпроси, където нито реториката се променя, нито пълното несъответствие между желания и възможности.

Eврофондовете: в търсене на търсенето

Българският проблем с еврофондовете започна като проблем на предлагането. Нямаше достатъчно подготвени хора, липсваше политическа воля за необходимата организация, подкарахме и тези фондове, както си знаем с българските. Реакцията не закъсня и постепенно започна замразяване на средства, разследвания, директни политически анонси от ЕС.

Политика и дим

Ясно е, че двете неща вървят заедно. Димът улеснява българската политика, тя се „храни” от него и продължава да си го осигурява. След напълно неубедителния „завой на 180 градуса” (U-turn) по въпроса за пушенето на обществени места на ниво правителство, кметът на Кюстендил е взел решение да въведе подобна забрана на територията на града. Приветствам това решение по няколко причини.

12 август 2009 г.

Това е датата, на която миналата година всеки американец е покрил разходите на държавата. Експлозията от държавна интервенция по време на кризата продължава да звучи в портфейлите на всички. Виждаме какво става с дефицитите в европейските икономики и американската. Но вече е ясно, че големия въпрос е за цената на това „спасение”, защото тя заплашва да превърне дефиците в един от най-сериозните проблеми за следващите генерации.

Картел на абсурда

Картинката около поредното „политическо събитие” с рунда Първанов – Дянков – Борисов е истински потискаща. „Най-бляскава” е пернишката политическа виртуозност на Първанов, който след десетилетия престой в политиката надлежно и за пореден път ни демонстрира своя капацитет и въображение. Махленско-милиционерското излъчване на президенската групичка е втрисащо и точно дава картината на ежедневието на тези хора, техния „размах” и мислене.

Улична слава за 50 лева

Дългата зима има ефект на уравниловка. Германия от доста седмици е под зимна обсада, а под снега започва да се подава нещо доста „не-германско”: дупки по пътищата. Според ББС, около 40% от пътищата в страната ще имат нужда от ремонт след дългата и студена зима. Финансовата криза в много общини пък явно започва да принуждава кметовете да измислят най-различни и странни варианти за справяне с проблема при сегашната липса на пари.

Българският президент: Непревземаемата кула на всички илюзии

Текстът е публикуван през м. февруари 2008 година в списание ‘BM’

Зад фигурата на българския президент стои най-устойчивия български консенсус. Това е любимото институционално място, в което българите депозират всички свои надежди и илюзии за света, в които са попаднали, до голяма степен по стечение на обстоятелствата. Там те виждат отнетото им усещане за историческо достойнство, образите и ежедневието на военната памет, която съвременната политическа коректност им отне.

Анти-прозрачно

Апологетите на пълната прозрачност триумфират. След откритите заседания на министерски съвет, сега и президента обеща да публикува всичко, което се говори в неговата къща. На пръв поглед, добре, но все пак ми се струва, че в този случай колкото по-открито става нещо, толкова по-малка става вероятността, то да има значение. Колкото по-шумни са българските политически скандали, толкова по-малко смислени неща могат да бъдат казани или чути.

Не трябваше ли 2010 да е година на управление ?

2009 година я отписахме още, когато започна. Всички колективно решихме, че това е година на избори, кампании, ускорено обучение на политическите новобранци. Дори кризата беше на наша страна, защото пристигаше „бавно”, тоест, предполагаше се, управляемо. Дори изборите за удобство бяха предизвестени, за да може новата партия да има повече време и пространство да се готви за това, което й предстои. Въобще, 2009 си беше междинна година, като цяло загубена в задълбочаване на проблемите.

Тъмнината на прозрачността

България е обладана от нова ера на прозрачност. Внезапно все повече институции и полета на публичност са заляти от светлината на стенограми и документни разкрития. Министерският съвет ни предлага съучастие в неговите заседания, а президентът тържествено обеща да ни направи свидетели на неговите официални и не толкова официални срещи.

Къде спира тангото?

- Какво става в държавата, г-н Шопов – стачки, скандали? Дори полицаите взеха да разбират от икономика и антикризисни мерки…

- Струва ми се, че попадаме в критична точка на три процеса. Единият наистина е свързан със „скритите” разходи и наследството от предишното правителство като ненаправени промени или неосигурени финансови ангажименти. Вторият е, че ние тук така и продължаваме да не разбираме каква точно е тази криза, какво да правим с нея. Вече две правителства са в такова състояние и затова не е изненада, че сме в пълен ступор.

Прословутият политически инстинкт на Борисов зацикли.

Политическият часовник на ГЕРБ и Борисов започна да „тиктака” ускорено. Вместо да усети натрупването на хаос и бързо да подреди и реши разговора за анти-кризисните мерки премиерът се оказа в чужбина и то за няколко дни, в които медийно и политически правителството тотално потъва. Към това сега можем да добавим и доклада от ЕК, който определено не носи никакви добри новини за кабинета.

Еврогюме

В стерилния език на дипломацията ни има една ключова фраза: „приложено Ви изпращам.” В повечето случаи под това изречение не следва нищо, няма анализ,  липсва контекст, препоръките са табу. Държавната машина се използва за ретранслатор, електронна машинария за прекарване на битове информация от А до Б.

Българското „европейско домашно” и българските антикризисни мерки

Интервю за радио “България” на БНР

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Politics/Pages/26_03_studio.aspx

Баналните доклади за престъпността

Европейските доклади за престъпността са вече напълно банализирани.  Политици, медии, граждански организации, всички имат отработена реакция спрямо тях. Тези, аргументи, факти и оценки започват да се блъскат едни в други, докато не настане обичайната какафония, с която смисленото приключва. Въобще, общата полезност на тези документи продължава да спада, тя като цяло е вече изчерпана.

Незададени въпроси на глобалната криза I

Бързото разгръщане на глобалната криза не създаде подходяща среда за многопластова дискусия за нейните източници и последствия. Неизбежният фокус падна върху различните анти-кризисни планове, политическите реакции и интерпретации, социалните последствия от бурно развилата се ситуация. Политически системи със слаби традиции на публичен дебат не успяха да започнат и проведат дебати с по-дългосрочен поглед върху нейните последствия.

Незададени въпроси на глобалната криза II

Кои са новите относителни предимства ?

Въпросите за това кой и какво може да създаде просперитет в рамките на националната икономика са основни и формират ядрото на големите икономически дебати. В същото време, тази тема е и политическа, доколкото тя предполага и управленски усилия, независимо дали става дума за по-пасивно или по-активно отношение към предприемаческата среда.

Незададени въпроси на глобалната криза III

Европейска или външна политика ?

Глобалната криза поставя няколко съществени проблема и за периферните европейски държави и техните външни политики. Това е особено валидно по отношение на наскоро присъединили се страни към основните международни организации като България. Една дилема произтича от голямата концентрация на външната политика на страната върху ЕС, което допълнително се засилва от ограничения дипломатически и общ, външнополитически ресурс на страната.

Може ли поне един нов министър с идея ?

Правителството на леснозаменяемите министри навлиза в работен ритъм. Те си отлитат един по един, няколко са на практика „седящи патици” и са въпрос на време. Тежкият проблем, който остава е същностния смисъл от самата смяна на министри. Новият здравен министър (когато бъде утвърден) поставя много въпроси в това отношение. Изграждането на образ на камикадже, което няма какво да губи и най-накрая ще реформира „нереформируемото” не е никак убедително.

Въпросите на глобалната криза IV

Кой печели от тази криза?

Кризата не е просто явление, при което цялото ни внимание следва да е насочено към нейното отминаване. В нея има реални губещи и печелещи, както вътре в отделните държави, така и в по-широк, геополитически аспект. Вътрешнополитическите последствия от сегашната криза трудно могат да бъдат ясно очертани към настоящия момент. Те ще бъдат по-скоро функция на начините, по които ще бъдат управлявани големите бюджетни дефицити в повечето стари страни-членки на ЕС.

Народът като идиот, по премиерски

Вече съвсем не съм сигурен колко точно са хората, които имат търпението да слушат дългите и фундаментални интервюта на българския премиер. Вчерашното по „Нова телевизия” просто прозвуча като продължение на предходното, ново изречение на стара статия, нови думи към банален разказ. Всъщност, тези интервюта, както и записите от показните арести, нямат нужда от датиране.

Един ден от живота на едно управление!

Непълен колаж на един ден от живота на едно управление !

Урок по управление

Как се роди идеята за “българския Лувър”?

Идеята се роди, докато пиех едно кафе, тъй като водка вече не пия, много ме следите журналистите за водка. Пих едно турско кафе и ми хрумна идеята, но приятното е, че когато тази идея я споделих с ръководството и с Министерски съвет, не веднага, но след размисъл, получих разбиране. А това разбиране е за всички нас, аз няма да отнеса нищо със себе си. На всичкото отгоре като лош човек имам в националната галерия за 50 години само три работи от ранното ми детство, които не са и за показване. Тъй че, нищо за себе си няма да получа.

В. Рашидов

ГЕРБ като политическо хайку

Кризите в България са приемани или като наследени, или като външни на нас събития. При първите ни сполетяват последиците на разни комунизми или тройни коалиции, докато при вторите ни застигат ефектите от някоя световна война или глобално разместване. При едните сме жертва на пъклен план, при другите – на лош късмет.

Един ден в живота на едно управление – II

Урок по ПР, отношение към “електората”, политическа отговорност

На многобройните въпроси дали не се е отказала от поста или готова да го заеме, как вижда реформата в здравеопазването и дори на такива, свързани с конгреса, Борисова отговаряше “Само се усмихвам”. Тя добави: “Не съм красива, но съм симпатична и очарователна за годините си и се усмихвам”.

Любимият спортен октопод

Мегаломанските амбиции на българския мотоциклетизъм и автомобилизъм очевидно ще пребъдат. Бойко Борисов, който тези дни откри поредното състезание край Севлиево се превърна в поредния премиер, който стана част от една от най-нелепите и скъпи фикс идеи, тази за „световен” мотоциклетизъм и нашенски кръг във Формула 1. Дори по време на криза за неотложната нужда от „реклама на страната” министерството на спорта извади над два милиона и половина лева и даде нов живот на една от най-подозрителните схеми за източване на публични пари, развити от предходното правителство и неговия изявен „мотоциклетист”, Румен Петков.

Траур по български

Колко лесно показваме същността си! България формално изпълни задължението си да обяви ден на траур (както и останалите държави в ЕС) по повод на полската трагедия. Надлежно бяха закачени черните лентички, но под тях отново видяхме грозното лице на българското безбожие, безверие, плиткост.

Една добра дума за една добра промяна

Правителството с основание отнася много критики за начина и съдържанието на своите реформи, неравномерния им ход, често неубедителните фигури, поставени да ги осъществяват. Тази динамика като цяло ще продължи и през идните месеци. На практика основния плюс на премиерския подход тук е, че в някои сектори просто е отворил терена и е оставил съответния министър да действа.

Еврозоната като усмирителна риза за една слаба нация

Поредното танго, този път около влизането в „чакалнята” на еврото, най-малкото припомня големия въпрос защо всъщност сме се запътили натам. Чисто правния прочит опира до ангажимента ни за членство фиксиран още в договора за присъединяване. Политически, това ни прави още „по европейци”, влизаме в тесните кръгове на интеграцията, където входът ще става все по-труден.

А. М. Борисова: Цирк без смях

Всички твърдят, че новата здравна министърка е забавна. Но притеснително малко хора се смеят! Още при нейния дебют нормалния гражданин бе изправен пред две възможности: моментално да си купи здравна застраховка от някоя компания или просто да се прекръсти. На всякакви бутафории се бяхме нагледали, но тази определено размества стандартите. Практически, българския премиер се изсмя в лицето на всички българи, които имат някакво остатъчно доверие в здравната система.

Операция „Цаца”

Заглавието не е никак оригинално, а просто очевидно! Без такава операция няма как да бъде завършена цялостната претенция на кабинета за необратима, всеобхватна и окончателна битка с престъпния империализъм. След сложните, многоклетъчни организми, рано или късно следва да дойде ред и на по-базовите. Подобна операция е разбира се крайно необходима, реален критерий за намеренията на правителството и мисля неподозиран от самото него потенциален източник на подкрепа.

Премиерът Бойко Борисов ще открие почистената (част от) градинка зад нашата сграда

Днес на мила, но тържествена церемония в 1000 часа ще бъде открита по-голямата част от добре почистената градинка зад колективната собственост на група граждани. Почетен гост на откриването ще бъде премиер министъра на републиката, о.з. генерал Б. Борисов. По този повод ще бъде представена и тържествена програма на живущите в сградата.

Инициативата на добре организираните граждани

Коментар относно гражданската инициатива и Лисабонския договор.

http://euinside.eu/bg/faces/initiative-of-well-organised-citizens

Правителство с изпълнен мандат

Не е никак странно, че днес, 30 април 2010 година, ни занимават с това кой точно щял да се кандидатира за президент през късната есен на 2011 година. Ние сме отново в уникална ситуация, защото имаме правителство, което всъщност си е изпълнило мандата за точно един ден. На практика, неговият смисъл е изконсумиран още на 6 юли миналото лято. Безкрайните и мъчителни поклащания на това формирование, което номинално пребивава в институциите в момента е с изпълнен мандат и спокойно вече може да бъде анализирано в минало време.

Малка горда страна с богатство от външни политики

След дългите години на присъединяване към най-различни организации, българските политици дочакаха звезден миг, в който могат поне частично да отключат мечтите си за активна, настъпателна, поучаваща външна политика. Малкото пространство, върху което тази игра може да бъде изиграна е регионалната политика на страната, но най-вече по отношение на тези страни, чието влизане в ЕС предстои.

Полицейски ескорти и сини лампи

Нека бъдем дребнави и погледаме детайлите. Има смисъл в това отново да започнем да гледаме как другите правят нещата, а не просто да се отпуснем в самодоволно, балканджийско безвремие. Вчера при оставката на Г. Браун в Лондон се видя нещо доста поучително, вярно, детайл, но струва ми се доста показателен. Напускайки „Даунинг стрийт” 10 все още премиерът на Британия бе ескортиран от полицейски автомобил и сини „буркани”, който се придвижи бързо, но по правилата на движение.

еuinside.eu и blogeurope.eu Ви канят на дискусия

Двете уеб платформи за европейски теми Ви канят на дискусия, посветена на контролния механизъм на ЕС по въпросите на съдебната система и организираната престъпност. Тя ще се състои на 17 май 2010 г., понеделник, между 1030 и 1230 часа в хотел „Кристъл Палас” на ул. „Шипка” 14.

Размисли върху изборите в Британия I

Консервативен вот за промяна.

Преди няколко месеца направих сравнение между изборите през 2010 година с тези през 1992-а. Основната причина бе следната: тогава една партия бавно потъва, но нейната алтернатива още не е убедителна и губи. Торите на Д. Мейджър са разпадаща се структура, но реформиращите се лейбъристи още нямат своя Т. Блеър.

Раждането на красотата

Прекрасният концерт на Торд Густавсен вчера в зала “България” ме накара да си припомня незабравимото изживяване от концерта на Кийт Джарет през есента на 2007 година. Музикалните гиганти говорят един на друг! Густавсен направи това няколко пъти вчера. Поствам един текст, посветен на концерта на Джарет във Франкфурт, на който имах уникалния шанс да присъствам. Публикацията е в “Капитал Light”.

За ползите и бъдещето на мониторинговия механизъм на ЕК за България

Първи коментари от проведената днес дискусия на euinside.eu и blogeurope.eu

http://www.euinside.eu/bg/news/the-benefits-and-the-future-of-the-european-commission-cvm-on-bulgaria

Баналната повтаряемост на Борисов

Ето как започва края на всяко правителство в България. Новите стари банкови фаворити, които „лъснаха” през последните дни са точно типа събитие, от което започва неудържимата крива надолу. Сериозно обяснение няма, а фактите бяха крити месеци наред, при това доста недъгаво.

Да помогнем на Георги Николов !

Да помогнем на едно момче ! Само “ЛЕВСКИ” !

Зов за помощ! Изпрати SMS със съдържание „Levski” на 17777 и помогни на Георги Николов да живее!

Размисли върху изборите в Британия II

Нова избирателна система?

Линиите, по които тази тема става актуална след изборите са две. Първата е свързана с нейната тежест по време на преговорите за съставяне на кабинет. Либералите имат дългосрочна политическа цел за промяна към пропорционална система (ПС), нещо което изглеждаше близо преди убедителната победа на Тони Блеър през 1997 година. Тогава новите лейбъристи бяха обещали подобна промяна на либералдемократите, тъй като не бяха сигурни в своята победа, но след началото на епохата „Блеър” този въпрос постепенно отпадна от дневен ред.

Ц.Ц. – жена: президент !

Тази сутрин мисля, че всички колективно решихме един много важен проблем, с който вече от няколко седмици ни занимават. Участието на ЦЦ – жена в един от сутрешните блокове бе изпълнено с такава дълбочина и подредба на мисълта, убедителност на присъствието, широта на аргументацията и институционална тежест, че наистина обезмисля избора за президент на републиката.

Размисли върху изборите в Британия III

Възможни последствия за политическата система.

Възраждането на партийните крила?

Освен промяната в избирателната система, коалиционното управление винаги изкарва на преден план и вътрешните различия в партиите. В този смисъл и на по-напреднал етап, засилването на фракциите ще се окаже важна динамика. Немалка част от либералите продължават да мислят, че те са далеч по-близки с левицата, отколкото с торите.

Властовият индекс при формиране на коалиции

Европа постоянно произвежда избори без ясен победител, който да е в състояние самостоятелно да формира кабинет и да управлява в еднопартийна рамка. Британия попадна в подобна ситуация след шест десетилетия, а тези дни това стана и в Чехия, което бе доста по-очаквано.

Успешното управление не се измерва в мандати

Почти всяко българско правителство ражда теории за своето дълголетие и безалтернативност. Помним социалистическия самопогром и гражданския бунт на 1996-7 г., след които Съюзът на демократичните сили си се представи като нова политическа карта на страната. След това дойде опитът за ново летоброене на бившия цар. Последно видяхме желанието за възпроизводство на тройната коалиция чрез тоталната, желязна формула “3-5-8” и агресивното политическо инженерство.

Операция “Германци”

Има някакъв дълбок абсурд в това българският премиер да учи германци на бизнес и трудова етика. Включването на арсенала от враждебни към предприемаческото нашенски поговорки го допълва, а бабаитския финал на диалога с представения в България немски бизнес ясно показва колко дълбоко Борисов е сбъркал аудиторията.

Правителството е съавтор на кризата

Интервю за вестник “Новинар”

- Г-н Шопов, осъществими ли са плановете за предсрочни избори, шарен парламент, пак предсрочни избори и ГЕРБ се връща на бял кон след 2 години? Чу се, че за такъв политически инженеринг.

- Всяко правителство прави по някоя стратегическа грешка, която му обръща кривата на одобрение. При СДС това бе решението да си отгледа „аристокрация”. При Симеон Сакскобургготски беше момента, в който личният му икономически реванш измести всичко останало.

Вечерен курс по политология за Борисов

Ясно е, че Б. Борисов ще остане в политическия фолклор на страната. Отдавна неговото отношение към политолози и социолози е добре известно и следва да бъде поставено някъде до българската дефиниция за либерал: „този, който либи ралото.”

Да си направиш криза

Ако България имаше по-съществено значение и икономика сега щяхме да сме си отгледали една нова тежка криза. Вербалната разпуснатост и „мъжкареене” на финансовия министър С. Дянков през последните две седмици щяха да имат същия ефект като думите на унгареца Лайош Коша. Преиграването с аргумента за наследството и в Унгария се оказа доста неподходящо в ситуация на пределна изнервеност.

Политически таласъми

Каквото и да направят българските евродепутати, те никога няма да станат любимци на изпълнената с недоверие публика. Техният престой в европейската политика е неизменно белязан от дълбоко подозрение за високи и незаслужени доходи, неразбиране чии точно интереси биват представлявани в Брюксел и Страсбург и невъзможност да се „навърже” връзката между това, което правят те, и това, което се случва в ежедневието.

Западните елити се преквалифицират от лектори в студенти на хаоса

Театралното разделение на „стара” и „нова” Европа отпреди няколко години направи твърде лоша услуга на източно европейците. В кривото огледало на този пресилен комплимент те видяха себе си като динамични, пазарни, уверени, усмихнати, пъстри, с бъдеще, неотменими, неизбежни. В ангажирана Америка, източна Европа привидя някаква смътна гаранция за продължаващ интерес към себе си и гаранция за собствената си важност за унилата, самовглъбена и егоцентрична „стара” Европа.

В търсене на 999 999 съмишленици

Европейският съюз се демократизира. Години наред той фанфарно твърдеше това, но всички знаеха, че истината е друга. Измисляха се най-различни комуникационни стратегии, печатаха се диплянки със сбита, но все така непонятна информация за организацията, из държавите пътуваха „евробусове”, натъпкани с продукти в стил „куче-касичка”.

Да живее „висшето” !

Трансформираният стахановски порив за повече студенти, повече университети, повече дипломи, повече бройки си е жив и здрав и вече завършен абсурд. Информационният повод за разминаването на броя на завършващите и броя на университетските места с 7 000 (!!!) може единствено да ни подсеща за него и да подсеща сегашния министър за нуждата от дълбока и бърза промяна.

Стресът като политически капитал

Един от уроците на глобалната криза е полезността от политическия стрес. След като две десетилетия Западът се самоописваше като победител, като владетел на тайните формули на вечния просперитет и растеж, мащабът на сегашната криза го изненада истински. Но, не просто това.

Оцеляването на синия политически етнос

Подкрепата „ала карт” за актуализацията на бюджет 2010 изключително точно илюстрира ситуацията на „синята коалиция” в сегашния Парламент. Тя подкрепя „общата посока”, но жонглира с постоянни критики към отделните сектори на управлението и липсата на реформи; харесва реториката на финансовия министър, С. Дянков, но намира все по-малко поводи да подкрепя решенията му; продължава да предлага своите решения и коментари, но остава все така неканен участник в случващото се.  

Футболният бунт на половин Европа

Обявяването на европейския футбол за мъртъв се оказа доста преждевременно. Може би неволно заразени от постоянните приказки за залеза на Европа, множество коментатори посрещнаха края на първата фаза на световното първенство по футбол с тежки заклинания за дълбока криза във футбола на „стария” континент.

Вечните доклади са предпазната клауза

Правителството получи годишния си политически бонус от ЕК. След като остави настрана дипломатическата арогантност на „тройната коалиция” и върна кооперативния подход в отношенията с нея получи подкрепа.

Край на прехода. Отново

Разговорът за прехода постепенно заглъхва в повечето бивши комунистически държави и се отправя към академичното гето, където може да продължи на тихо и без особено политически последствия. Местните, български употреби са вече твърде далечни от първоначалните въпроси, на които тази тема се опитваше да отговори.

Популистката ремисия в централна Европа

Тежки прогнози увиснаха над централна Европа преди 6-7 години, когато популизмът бе обявен за негова неизбежна историческа съдба. Диагнозите за неговата необратимост накараха либералните среди да предричат крах на мечтите за европейска нормалност, а демократичните постижения заприличаха на глинени играчки от ранно реформаторския наивитет след 1989-та.

Брюкселското лобистко стълпотворение

След вълната от източно-европейски дипломати, лобистите са най-голямата увеличаваща се група в евростолицата Брюксел. Те се вече десетки хиляди, постоянно нарастват и променят цялата атмосфера на институциите на съюза. Главната причина, поради която са там е ясна. В зависимост от активността на Парламента на отделната страна, между 50-70% от националното законодателство се „кове” из брюкселските коридори.

Поп дипломация

Сайтът на българското генерално консулство в Чикаго и днес предлага досадните, но полезни услуги като смяна на лични документи, заверки и легализации, издаване на български визи и т.н. Там все още няма знак за бъдещата дейност на новия нейн служител, Димитър Туджаров – „Шкумбата”.

Кейнсианството е щедрост в сегашно време на гърба на идните поколения

Интервю за вестник “Република”, 16 август 2010 г.

Г-н Шопов, как се отнасяте към идеята ЕС да събира собствени данъци?

ЕС има система за собствени приходи чрез ДДС в изпълнение на митническата си политика, но нищо повече. Още по време на Конвента за изработване на конституцията, която после се провали страните ясно заявиха, че не желаят да дават данъчни правомощия на съюза и това е ясна разпоредба в договорите.

България – за момента извън борда на „Европа 2020”

Провалът на предшественика на „Европа 2020″, Лисабонската стратегия, бе един от най-видимите на Европейския съюз. Приета преди десет години с много апломб, тя трябваше да направи европейската икономика най-конкурентната и динамична в света, като в същото време осигури пълна заетост. Тогава тя бе замислена като писта за догонване на Америка, а Европа възприемаше себе си като ключов играч в успешната глобализация.

“Левски” завинаги !

Това е работното заглавие на проект за социалната история на ФК “Левски” !

За повече:

http://bnt.bg/bg/news/view/35583/portret_na_istinskija_levskar

Българският Шенген се отдалечава

Усещането за фарс не е сред качествата на българските управления. Предишната  „тройна коалиция” заприказва напористо за влизане на страната в Шенген, но в крайна сметка се отказа след като видя колко работа, усилия и воля струва цялата тази история. Отчете се единствено с постижението това членство да не бъде свързано с евромеханизма за наблюдение, на който така и скоро няма да видим края.

Повикът на директната демокрация

Агресивното желание за повече директна демокрация от десетилетия принадлежи на популистката политика. Критиката на постоянните препятствия пред „волята на народа” са неин лайтмотив, с който постоянно може да бъде активиран нарастващия скепсис към все по-заплетените, експертни, технократски демокрации, в които живеем.

Управление на два крака

В британската политика има едно правило. Ако искате да се върнете в управлението ще ви се наложи да създадете няколко неправителствени института (‘think tanks’) или да се сближите с вече съществуващи, с чиято помощ да спечелите битката за експертното и общественото мнение. Те са най-ефективни по време на опозиция, защото оттам по правило летят тежки залпове по идеите и качеството на актуалното управление.

Безкрайният политически празник

Наскоро лондонския „Таймс” отбеляза стоте дни на новото британско коалиционно правителство. Наред с тежките анализи посветени на управленски програми, коалиционни дилеми, планове за съкращения на публичните разходи, Афганистан бе предложен и един любопитен списък: „100 неща, които не знаете за първите 100 дни.”

Нация на домошари

Българският евроентусиазъм се крепи на три кита: фондовете, желанието Брюксел да усмирява местните политици и, най-вече, правото на свободно пътуване и обучение. Вече минахме веднъж през сагата със спирането и пускането на фондовете, а малкия бизнес еднозначно заяви, че цялата тази разправия му е твърде рискова. На по-наблюдателните потенциални „бенефициенти” отдавна пък им е ясно, че тези фондове са просто твърде сложни за нашата административна и икономическа реалност, а борбата с вечните приятелски кръгове доста безмислена.

Оттеглянето на западния “арменски поп”

Да се оплачеш „на Запад” си е масов национален политически спорт. Вече десетилетия наред свикнахме с безкрайните драми около поредния износ на български политически скандал в западна посока. През последните седмици като номинална опозиция и ДПС влезе в ритъм. Запъти се да си търси отнетия депутатски мандат в съда в Страсбург и се обяви за пазител на конституцията и правото на избор.

Изказването на Цветанов в Брюксел показва липса на дипломатически опит

Интервю за сайта vsekiden.com

Г-н Шопов, как коментирате изказването на вицепремиера Цветан Цветанов в Брюксел, че България не е била готова за членство в ЕС, но е взето политическо решение?

Да го определим като пореден гаф. Това е изключително неадекватен коментар от страна на вицепремиера Цветан Цветанов от няколко гледни точки. От една страна г-н Цветанов е официално лице и по никакъв начин не може да изпада в някакви аналитични и умозрителни разсъждения и оценки за един процес, който е имал определени характеристики и етапи. И те, в крайна сметка, са приключили с членството на страната ни в ЕС.

Катастрофична експертиза

До появата на Бойко Борисов българското предложение за „споделяне на опит и експертиза” бе някак си по-тихо, леко срамежливо, изказано с половин уста, сякаш натрапено от европартньорите ни, които очакват всяка нова страна-членка да се разположи в някаква собствена ниша на самозвано уникално познание. Арогантното избухване ала Румен Петков бе кратко и приключи със замразяването на еврофондовете.

Паралелната реалност отвръща на удара

За тези, които внимават, политическите зависимости са вече досадни. След като месеци наред всякакви хора се скъсаха да повтарят на кабинета, че просто не може да се превъртат през няколко часа взаимоизключващи се позиции и изказвания вече и социологическите доказателства са налице. От изследването на „Алфа рисърч” има важен извод. Паралелната реалност на премиерското словоблудство напълно обърка хората и те вече не знаят кое е реален управленски факт и кое намерение, кое е идея и кое е реалност, кое е предложение и кое е решение.

Голямото външнополитическо междучасие

Допреди няколко седмици външната политика на този кабинет беше със сравнително ясен облик. Европейската й част се италианизира, а неевропейската се американизира. Срещите и соаретата със С. Берлускони се редуваха с леко екзотичните опити за посредничество с Иран или пък в Близкия Изток. И после дойде септември и кабинета просто излезе в голямо междучасие. Дипломатическото затъмнение започна с екзотичното поведение на премиера в непонятно дългия воаяж в Щатите.

Словашкият евробунт

Един от най-прилежните ученици на европейската интеграция, Словакия, се пробуди и поддържа допълнителна драма в и без това тежкия ребус около продължаващото спасяване на Гърция. След като отишлото си правителство обеща да се включи с повече от 800 милиона евро в пакета за помощ, новата дясна коалиция отказа да го направи като се позова на вота на своите граждани и предизборния си ангажимент за неучастие. По този начин до „трудната” Полша застана порасналата Словакия.

Разни евроджвъчки

Тези дни няколко евроджвъчки правят впечатление. Едната е, че съвсем тихомълком правителството призна връзката между влизането в Шенген и механизма за контрол над България. Тези, които още имат нерви да четат ежедневно видяха, че изведнъж март 2011 г. стана есента на 2011 г., или дори просто 2011-а. Между тези две дати обаче съвсем ясно си стои следващия доклад по механизма и зависимостта между него и решението за Шенген: като минимум той не трябва да е твърде критичен, а като (нереалистично на този етап) максимум трябва да препоръчва края на съществуването му.

Глобално объркани

Едно от любимите български клишета е за прочитането на страницата преди нейното затваряне. По тази логика се предполага, че в момента би следвало да четем страницата на глобалната криза и нейните уроци. Няма никакви сериозни признаци, че правим това. Политиката е сведена до първо лице единствено число, никой вече не знае продължителността на живота на предлаганите идеи за това какво да се прави, министрите започват откровено да се противопоставят един на друг (например, темата с вдигането на осигуровките) и разговорите за управление стават все по-невъзможни.

ККОП

Един коментар на Галя Горанова ми напомни статия, която написах преди 3 години. Тя бе по повод на тогавашните местни избори, но е все още актуална на фона на вече започналата дълга и тягостна кампания 2011. Статията бе публикувана в списание “ТЕМА”.

Местни избори 2003, 735 гласа, община Димитровград. Оттук започва политическото битие на „Коалицията за общество без злоба”, която успява да излъчи един общински съветник, който впоследствие ще стане председател на постоянната комисия за законност и обществен ред. Доскоро подобни политически биографии изглеждаха като неизбежна екзотика, хвърляща колорит в сивия мейнстрийм на „отговорната” политика.

След евросрещата на върха: да влязат юристите магьосници

Подобно на предходни важни моменти в историята на ЕС, големите решения и на приключилия този уикенд европейски съвет в Брюксел се взеха след съгласие между големите играчи. След договорката между Германия и Франция остана да бъде удовлетворено искането на Великобритания за по-малко нарастване на евробюджет 2011 (макар че е извън еврозоната) и това на Полша (и други държави от източна Европа), която отново настоя разходите по пенсионната реформа да не се включват при изчисляване на дефицита (което в крайна сметка няма да стане.)

Тюрлюгювеч

„Честно казано, аз съм „за“ (членството на Турция в ЕС). Не мисля, че трябва да има страни, които да са привилегировани, а други, които да не са. Турция има своите закони, своята култура и политика, които спазва и това не бива да е пречка пред влизането й в каквито й да било обединения.” Това е изказаната преди няколко дни позиция на новокоронясаната Мис „Европейски съюз” по темата Турция. Ученичката от Ловеч трогателно признава, че не й е известен точния брой на страните-членки, но пък за сметка на това е убедена в несъществуването на финансова криза.

Реформи за напреднали

Теорията отдавна ни убеждава в невъзможността следвоенната социална държава да издържи непроменена в епохата на глобализацията. Политическата практика обаче така и не можеше да си позволи големи промени, макар неоконсерваторите да успяха поне да укротят разходите и нейната цена. Европейската левица прие частичното отстъпление в социалната политика през 90-те, прие и идеята, че държавата трябва да бъде малко по-прибрана, макар да не направи много по нейното ограничаване.

Пластмасова политика

Нескопосаната политическа заявка на Г. Първанов отваря финалната права на най-безличния и безцелен президентски мандат от създаването на институцията преди 20 години. Стартира един от най-комичните опити да се създаде идентичност там, където властва безличието, съдържание там, където властва баналната реторика и присъствие там, където властва отсъствието. Публичната поза на президента през изминалите години много повече искаше да прилича на конституционен монарх, отколкото на президент в парламентарна република.

Комунистическа муза

В музея на ГДР в Берлин можете да откриете изумителен предмет. В една от неговите секции, посветена на „братските държави” на Изтока има стена с кутии и там можете да се върнете във времето на българската туристическа идентичност „ала Балкантурист”. В една от кутиите има стар шарен пепелник и задължителната традиционна и индустриално изтъканата покривка. Но бутилката за вино с етикет „Гъмза” от 60-те години е най-впечатляваща със своята форма и пластмасови орнаменти, които обгръщат тумбестото й тяло.

Българският политикономически лабиринт в ЕС

Времето ускори своя ход след глобалната криза. Европа все повече живее с усещането, че бъдещето вече не е задължително на нейна страна и че нейния модел на развитие от последния половин век отива в учебниците по история, а не в амбициите на нейните конкуренти по света. Стресът и несигурността надделяват в континенталните реакции на тектоничните размествания, но все повече европейски правителства и самия ЕС започва да мислят по-подредено и спокойно за това как да изглежда „стария континент” през новия век.

Елементарни зависимости

Май е време да си припомним елементарните зависимости на нещата:

Избираш със сетивност по „тънката част” – получаваш Вежди Рашидов, Мишел Бонев и мнооого награди.

Не можеш да преодолееш „респекта” към ДС – увековечава се телевизионния професор, Божидар Димитров.

Харесваш Тодор Живков – национализираш, строиш спортни зали, режеш по четири, примерно, ленти на ден.

Забулените ирландски залози

Кризата около Ирландия ясно показа, че ЕС си има вече дипломатическа служба, но все още не притежава необходимата дипломатическа култура. Съюзът успя да стабилизира стремглавата загуба на доверие към изпадналия в беда  „ирландски тигър” и еврото, но оставя много въпросителни около своето поведение към ирландците. Проблемът стартира с нелепата неофициална, но широко разпространена, бележка на негов служител, че спасителните мерки са „Пакета Оливър Кромуел”, което веднага придаде почти нео-колониално звучене на цялото упражнение.

Да помогнем на Сандра !

Дано синя България помогне на Сандра !

Футболистите и ръководството на Левски се включиха в благотворителна инициатива, която цели да окаже помощ на 24-годишно момиче, изпаднало в беда.

За какво става въпрос?

Весела Коледа !

На всички, които отделят време да идват в този блог от сърце желая светлина, мъдрост и здраве !

Дано Вие и Вашите близки имате много поводи за радост през идната 2011 !

Весела Коледа !

Мечтите на нациите

Кризите разместват нациите, карат ги да помислят, да се пренаредят, да мечтаят за нови неща. Стряскащите промени събуждат и засилват страховете, но и отварят възможности, разместват възприятията, дават изява на енергии за нови посоки на развитие. Един от стимулите за подобно поведение идва от картините на новия свят, който промяната легитимира и поставя в центъра на публичното възприятие. Сред най-важните нови картини на пост-кризисния свят е възходът на Азия, превръщането й в неотменим център на влияние, умножаването на възможностите за развитие.

2011-та: Публични истерии и изкуствена политическа страст

Интервю за вестник “Република”

- Г-н Шопов, кои са най-първите ядове, с които предстои да се сблъска
правителството още в първите месеци на новата 2011-та година?

Като цяло правителството успя да прескочи най-трудния момент в рамките на една политическа година и това е приемането на бюджета и обясненията защо и как се разпределят парите и защо един печели, а друг губи. Като области, които генерират проблеми актуални отново ще бъдат здравеопазването и бюджетните липси в различните обществени сфери, бавното и неравномерно излизане от кризата.

Шенгенизация

Има всички признаци за шенгенизация на европейската политика на България. Управленският хоризонт изглежда здраво фиксиран върху една основна свръхцел, която трябва да осмисли външнополитическата 2011 година. Влизането в Шенгенското пространство бе собственоръчно превърнато от самия кабинет в единствената валута, която носи стойност на собствените му действия. Шенген има задачата да бъде окончателното доказателство за безмерната и необратима популярност на премиера навън.

Имаме колониални очаквания спрямо ЕС

Интервю за информационния сайт “Всеки ден”

Г-н Шопов, виждате ли реален смисъл в плановете на Гърция да строи стена по част от границата си с Турция или заявените намерения са сигнал за по-съществен проблем с границите на ЕС?

Сигурно има някакъв вътрешнополитически смисъл, защото е ясно, че има нелегален имиграционен поток от Турция. Но малко встрани остана произходът на този проблем, защото част от пренасочването на нелегалния трафик към Гърция се дължи на затягането на контрола по южния фланг – Испания и Италия, и това допълнително усложни ситуацията в Гърция.

Европейското откритие на 2010 година

„Направихме Европа, сега да направим европейците!”. Не ми е известно дали някой от ранните европейски интегратори го е казвал на глас, но със сигурност много от тях са го мислели през годините. Арсеналът от трикове на това начинание включваше „създаването на европейска идентичност”, общоевропейски политически партии, различни схеми на трансгранично сътрудничество, създаване на „общоевропейски пространства” за изследвания, образование, свобода и сигурност и т.н.

Магията на чушкопека

„Меката власт” или способността да влияеш чрез убеждаване или привлекателност е новата магия на международните отношения. Култивирането на способността за влияние чрез атрактивността на институциите, културата и политиката на дадена нация става все по-важно занимание. За много то е един от най-важните нови лостове на международния терен. Във времена на финансови ограничения някои европейски държави виждат там скрит ресурс.

Новият приятел на България

Тези дни България получи неочаквана подкрепа. Нейният източник е американския икономист Даниел Алтман, който наскоро публикува последната си книга, посветена на различни неочаквани тенденции на глобалното бъдеще. Сред тях е и появата на нови „лайфстайл центрове”, които ще конкурират по привлекателност градове като Ню Йорк, Лондон или Париж. Дотук логично, изместването на развитието на изток няма как да не направи по-привлекателни различни градове извън добре познатите ни лидери.

В търсене на стилизирани революции

Западът не е прехласнат от настоящата демократична вълна в арабския свят и близкия Изток и много му личи. Няма и помен от ентусиазма по време на падането на комунизма през 1989 година или дори ободряващия полъх на цветните полу-революции в източна Европа през първото десетилетие на този век. Изглежда светът е вече толкова сложен и непредвидим за объркана Европа, че добавянето на нови и нови неизвестни в уравнението на глобалното бъдеще предизвикват по-скоро досада и притеснение.

Политологията е вече раздел на криминологията

Днес имаме странна задача. Налага се да търсим и интерпретираме политическото, според следите и тътена на една бомба. Не знам кой ще се справи и кой въобще може вече да се захване с тази работа. Какви са ни вариантите?

Вариант 1. Приемаме реалността като серия на „Междузвездни войни” и правим бърз избор кой с кой е. Дарт Вейдър или Люк Скайуокър, ако си ги спомням правилно тези двама герои на българската политика. Тъмното срещу светлото, сядаме от едната страна и викаме с всичка сила, скачаме по трибуната и т.н.

Открит урок по европейска интеграция

Твърде често в България европейската интеграция се разказва като приказка. Имало едно време Робер Шуман, събрали се няколко държави и подписали Римския договор, появила се тази или онази секторна политика на ЕС, която съдържала различни елементи, после дошъл нов договор, приела се идеята да се направят „три стълба” на интеграцията, после се приела идеята те да отпаднат и т.н.

Тълкуванията на евромеханизма: 8 рунд

Време е за вече традиционния зимен ритуал по четене на евродокладите за престъпността и корупцията в България. Най-накратко казано, този не носи особено добри новини за правителството. Бележките към работата на полицията, нуждата от повече сътрудничество между отделните институции, необходимостта от по-аналитично отношение към организираната престъпност са ясна индикация за това. С други думи, „с легни, стани, пак легни….” няма да стане.

Управленски трясъци

За какво си говорим през тези дни?

В последно време непрестанно слушаме за детектора на лъжата. Вече се изредиха какви ли не специалисти, които да ни обяснят, че той не лъже, може да разкрие и най-пъклените планове, а сигурно, струва ми се, може да открие и това, което още не сте си го помислили или сторили. Разследване, съд, психологически портрет в едно.

Революциите „яваш-яваш”

Арабските революции завъртяха нова демократизационна вълна. Моментът за това е интересен. От една страна имаме затвърждаването на многополюсния модел и новия консенсус за относителния упадък на Запада, според който либералната демокрация вече не е „единствената игра в града”, просто защото се оказа, че има и други пътища към благоденствието.

България не говори брюкселски

Интервю за Deutsche Welle:

Не се ли научиха управляващите в България най-сетне да разбират политическия език на ЕК и на големите европейски държави? Георги Папакочев се обърна с този въпрос към Владимир Шопов, известен български европеист и съосновател на компанията за изследвания и политика „София аналитика”. Ето неговото мнение:

За ползите да те изтрият електронно

Хакването и изтриването на целия мейл акаунт би следвало да е един от най-големите ужаси за съвременния човек. Случи се и на мен преди няколко дни като първия признак бе пороя от обаждания на приятели, които много дискретно и с тих глас ме питаха как съм и дали всичко е наред. Стана ясно, че трябва да им обясня, че не, не съм в Англия, не, не са ми откраднали паспорта и парите и т.н. Сигурно звучи познато.

Да тъгуваме ли за двуполюсния модел?

Ако преходът има въобще някакви наченки на политическа романтика, тя е обърната към образа за двуполюсния модел. През 1989 година българите се наредиха в две големи общности, в две различни желания за бъдещето, в две различни мечти. Политическият им свят изглеждаше подреден. След превъртане във властта на БСП и СДС, те обаче заприличаха на част от един сценарий, на две страни от една монета, на политически кеч, в който ударите са театрални, а губеща е единствено публиката.

Днешният идеализъм е утрешния прагматизъм

Повтаряната до баналност дилема на Европа в събудилите се северна Африка и арабския свят е между идеализма и прагматизма. Това е координатното поле, върху което стъпват повечето анализи, коментари и препоръки. Групите са ясно оформени. От едната страна е идеалистичната нагласа, която иска европейска реакция, моделирана по самите претенции на ЕС: демокрация, плурализъм, човешки права и свободи.

Европозиции изневиделица

Интервю за vsekiden.com

Г-н Шопов, според вас има ли изненада в информацията на агенция Ройтерс, че България заедно с други 5 държави-членки на ЕС, все от Източна Европа, може да блокира реформирането на бюджетните правила на ЕС?

Като цяло има известна изненада в това поведение на правителството. Досега в рамките на дискусията по създаването на по-интегрирано икономическо управление на Европейския съюз България заяви относително ясна позиция предимно по въпросите, свързани с евентуалната хармонизация на данъчната основа при корпоративните данъци.

„Некои съображения” за Либия

Стана най-лошото. Премиерът реши да анализира международното положение и изпадна в ситуация да сподели „некои съображения” около нея. Чест му прави признанието, че тя е сложна и объркваща. Мисля, че повечето от нас, които пишем по тези теми го правим с ясното съзнание, че светът наистина става по-сложен и е все по-трудно да го „хванем в снимка”. С други думи, всички заедно сглобяваме картинката.

ХРОНО-СИНКЛАСТИЧЕН ИНФУНДИБУЛУМ

Само за ценители

http://www.reduta.bg

Пак(т) изневиделица

По вече установена практика България заема изневиделица позиции в ЕС по най-различни и важни теми. Само през последните месеци това се случва няколко пъти. В този жанр бяха външнополитическите и дипломатически теоретизации на премиера, „позициите” за Либия, внезапното решение страната да заплаши с бойкот пакета за икономическо сътрудничество на комисията, сега това се случи и с Пакта за еврото. Културата на секретност по отношение на българските позиции в Брюксел е вече устойчива и най-достоверните канали за информация си остават неформалните контакти и чуждите медии, които описват какво всъщност нашите министри са говорили на съответната среща.

За повече:

http://www.reduta.bg/?p=378

За едната фойерверка

Драма около влизането в Шенген не би трябвало да има. Това членство е фиксирано в договора за присъединяване на България към ЕС и всичко е въпрос на „кога”, а не „дали”. Откъде идва тогава бързането, преминаващо в истерия и какви проблеми носи?

За повече тук:

http://www.reduta.bg/?p=394

Трудната стъпка към еврозоната

Владимир Шопов, Sophia Analytica и Димитър Бечев, Европейски съвет за външна политика

Страхът от изолация е родилното петно на българското еврочленство. Опасността да останем отвън винаги тегне над правителствата ни и формира трайната основа за дипломатическите ни интуиции. На всички ни е ясно, че независимо от формалната принадлежност към ЕС и НАТО, България остава „на ръба”.

Новите рискове пред българския Шенген

България е на финалната права и по всяка вероятност в рамките на месец ще приключи процедурата за изпълнение на техническите критерии за влизане в Шенген. Това ще сложи успешна точка на един процес, продължил повече от десет години и включващ постепенното и често мъчително разбиране, въвеждане и прилагане на множество сложни процедури, норми и практики по въпросите на граничен контрол, полицейско сътрудничество, информационно управление, визови въпроси и т.н.

За светлинката на един мигащ мигач

Животът на песимиста в България е лесен. Потвържденията за провал дебнат отвсякъде, тяхното описание е ежедневие за много от нас. Срещата с тях е твърде лесна и твърде честа. В повечето случаи, когато даваме оценка коментираме предимно „големите”, макро неща: поведение на елити, начини на управление, големите решения за икономика, политика и т.н.

Дипломатическа информация

Степен на полезност от 1 до 10 ?

“Политически консултации в Любляна

 На 7 юни 2011 г., в Министерство на външните работи на Словения, се състоя среща на заместник-министъра на външните работи на Република България Димитър Цанчев с държавния секретар на Министерството на външните работи на Република Словения Драголюба Бенчина в рамките на официалната визита на президента Георги Първанов в Любляна.

По време на разговорите заместник-министър Цанчев и държавният секретар Бенчина обсъдиха сътрудничеството на двете страни по различни въпроси от дневния ред на Европейския съюз, обстановката в Западните Балкани и европейската перспектива на държавите от региона. Те обмениха мнения и по теми от международното сътрудничество за развитие.

 Дете страни дадоха висока оценка на състоянието на двустранните отношения и на политическия диалог между България и Словения. Те решиха следващите политически консултации, които ще се проведат през есента в София  по повод откриването на посолство на Р Словения, да бъдат посветени на европейската тематика.“

Политическа фиеста

Няколко неща правят веднага впечатление на окупирания Puerta del Sol в Мадрид. Ще ги изброя не по политическа и социална важност. Всъщност, пространството на площада наподобява добре организиран град (много повече от нашия роден „град на истината” от зората на демокрацията). Най-сигурният признак за това е хигиенния пункт, който представлява няколко примъкнати рафтове, на които са разположени всякакви химически препарати. До тях са подпряни „мокри парцали”, виждат се и няколко кофи пълни с отпадъци. Зад импровизирания щанд седят усмихнати няколко души, които приличат на хора с ясно съзнание за важността на публичната хигиена за обществената търпимост към протеста.

Повече на http://www.reduta.bg/?p=959

Автори на собственото ни безумие

Етикетът на официалната тъга го научихме. Черни ленти по екраните, черни дрехи на някои от водещите, по-малко шумни програми по радиата, минута мълчание в столичен театър, умерено провиснали официални физиономии. Дори медийната въртележка се понаучи да държи камерата и микрофона включени върху темата за повече от два-три дни. Липсата на внимателно и смислено подреждане на въпросите и настойчиво търсене на отговори си е все там, но поне декорацията е вече отработена. Постижението не е значимо, животът ни постоянно подхвърля поводи, а CNN-ската социализация все пак дава някакви скромни резултати.

Повече на http://www.reduta.bg/?p=996

Бeздомно членство

Внезапно появилата се група срещу пакта плюс за еврото и механизма за стабилност, съставена от синдикати, бизнес и „синята коалиция” няма да просъществува дълго, но е удобен повод да си зададем доста въпроси. Достигаме ли точката, в която бездействието на държавата и нежеланието за активен диалог започва да си отглежда скепсис към мястото ни в ЕС? Защо след толкова години на интеграция важни публични институции в България продължават да са на ръба на неграмотността?

Безпаметно

Миналата седмица в Будапеща бе открит малък паметник на Роналд Рейгън. В официалното изявление на правителството като главна причина за дължимата благодарност се посочва помощта му за възстановяване на унгарския суверенитет. Мемориалът е на същия площад, на който се намира и паметник на съветските войски. Унгария от доста време стои като пример за това как да обмисляме, анализираме и използваме миналото. Това нареждане на успоредни паметници ми се струва по-неудачна идея от създаването на музеите на комунизма, където са подредени и поставени за осмисляне неговите символи, знаци и артефакти. Паметникът на Рейгън прилича на пореден рунд от надиграване за това кой и как да насити публичното пространство със своите знаци за последна историческа дума. Подобна динамика препраща и към малко позатихналата сага с паметника на съветската армия в София.

За повече – http://www.reduta.bg/?p=1076

Доклад за сведение

Традиционната скука и политически мързел около докладите на Европейската комисия тази година бяха взривени от предизборен ентусиазъм. Опозицията подготви вота си на недоверие спрямо очаквания критичен документ, а преди ден се разтресоха офиси на партии. Последният факт сам по себе си е чудесно обобщение за състоянието, в което се намира „секторът правосъдие и вътрешни работи“. „ПР“-ът вече гърми, а лекотата, с която някой се решава на подобни действия и бездарието на тези, които са призвани да го парират са важното, невключено съдържание.

Лицето на политическия картел

Дълги години най-лошото, което се казваше за българския Парламент бе, че е говорилня. Безкрайните монолози, реторичните „бури в чаша вода”, показните битки последвани от приятелски кулоарни кафета и досадните проектозаконови рецитации дразнеха, но имаха някакъв смисъл в годините, когато хората виждаха зад тях поне елемент от полезен политически разговор. С времето чувството за смисъл постепенно отпадна и институцията тръгна устремно надолу, за да спре във фрапиращите 5% одобрение, измерени в последното изследване на агенция „Алфа Рисърч”.

Демокрация: R.I.P.

Играта на демокрация свърши. Претенцията, че имаме някакво минимално приемливо подобие на демократична нормалност се разпадна. След този вот пред  политическия ни панаир стоят две „алтернативи”: трети мандат на най-безличния президент на републиката или последен щурм на управляващия милиционерски отряд за пълно овладяване на държавата.

Фронт срещу статуквото е невъзможен

За да има изненада на втория тур, опозицията трябва да изобрети начин убедително да дефинира избора в неделя като съдбовен, системен въпрос на нетърпимо статукво. Не виждам как ще успеят да го направят. Страхът от концентрация на властта е по-скоро интелектуалска грижа за ограничен брой хора.

Думи

Думите наистина казват всичко. Думите на една политическа седмица в България.

“Ние сме втори по големина на малък външен дълг.” – Бойко Борисов, министър-председател.

Раждането на северняшкия ЕС

Трусовете в еврозоната и истерията на финансовите пазари маскират едно от най-мащабните размествания на Европейския съюз. Северът едновременно променя и затяга правилата на играта и създава защитна стена около ядрото на зоната. Югът получава заслужен според много хора урок и е принуден да се променя из основи.

Как мислим за ЕС ?

Спокойно за кризата, българското мислене към ставащото, колко са европейските скорости……

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Politics/Pages/25_11_studio.aspx

 

Зад клишето “Европа на две скорости”

Навлизаме в няколко седмици на трескаво европейско инженерство. След вече години на бавно и мъчително оформяне на контурите на решенията на еврокризата сега очевидно сме на финалната права. Поне на ниво идеи. Европейската публичност вече прелива от теории, конспирации, съображения относно това, което се случва. Заплашителните подмятания за разпада на еврозоната са вече навсякъде.