Не е изненада, че огромното мнозинство институции и политици не разбраха смисъла на решенията на германския конституционен съд по отношение на договора от Лисабон. Това се случва постоянно и то по много и важни събития от живота на ЕС. Като цяло, нивото на „усвояване” на европейските фондове отговаря на нивото на разбиране на самата институция ЕС в нашата страна. Неочаквано обаче внимателния прочит на иначе дългото решение на германски съд ми припомни нещо, което тези дни отново пропуснахме да кажем в контекста на новата политическа вълна, ГЕРБ. Връзката не е очевидна и нека да я поясня.
На едно място в решението на съда и по съвсем различен повод се припомня, че всеки избран народен представител представлява цялата съвкупност от граждани. С други думи, връзката с една или друга партия е вторична и не е над тази между него/нея и избирателите. Този разговор е воден в България в различни моменти, ставало е дума, че в модерната демокрация няма императивен мандат, помним и странните идеи на Симеон II в тази посока. Сега отново „забравихме” за тези неща независимо, че някакви си декларации в чекмедже на новоизбраните депутати за личен ангажимент отхвърлят настрани векове политическа практика и, както се твърди, фиксират възможността те да се „оттеглят” по силата на еднолична или партийна воля. Всичко това е на прага на конституционното и трябва да бъде поне казано. Дано това да остане една малка, поредна, местна симпатична авторитарност, а не знак за нов тип управление. Иначе ще се окаже, че голямата вълна гражданско-политическа активност ще започне да помита отново самите нейни основи.
юли 15, 2009...1:30 pm
Местна, симпатична авторитарност?
Jump to Comments