октомври 20, 2009...4:28 am

Топло

Jump to Comments

Винаги съм си мислил, че популярността на соц филми като „Топло”, „Оркестър без име” или „Опасен чар” не се дължи единствено на някаква инфантилна привързаност към абсурда, а защото в тях има твърде много настояща реалност. Интересът към тях се поддържа по простата причина, че те продължават да бъдат коментар към твърде много неща, които ни се случват в ежедневието. Всяка година точно по това време човек е принуден да изпадне в подобни разсъждения по един банален повод – „пускането на парното”. Скоро не съм броил колко правителства и министри се изнизаха от 1990 година насам, но точно такъв тип проблеми надживяват управления във всякакви украски и „идеологии”. Точно такъв тип проблеми, които ни карат безпомощно да повдигаме рамене. 20 години след 1989–та на практика държавата има монопол върху интерпретацията кога и доколко е студено на нейните граждани ! Разбира се, вие имате правото да си мислите, че ви е студено и да си закупите десетки отоплителни уреди, с които да задръстите жилището си. Но публичната услуга, за която ние плащаме повече, отколкото в поне 3 западно-европейски държави (личен опит) ви се „отпуска” едва, когато държавния чиновник реши, че вече ви е достатъчно студено. Но дори да оставим политическия смисъл на този абсурд, той няма елементарна икономическа логика. Предполага се, че парното се пуска по-късно, за да не товари домакинствата (а може би вече и самите топлофикации). Получава се обаче странно развитие. В периода преди „пускане” на парното предполагаемо спестените средства (че и отгоре) отиват за лекарства в резултат на настинки. На практика държавата подпомага фармацевтичния сектор като му поднася на тепсия болни и намръзнали се клиенти. Въпреки тези очевидни неща, година след година, правителство след правителство това се повтаря. Парното не е публична услуга на разположение, когато клиента реши, че има нужда от нея. Тя е поредния (скъп) жест на великодушната държава, която решава кога и как да го „пусне”. Не, двадесет години не са достатъчно!

Вашият коментар