В България наистина всичко минава ! Ако се вгледате днес във вестник „24 часа”, стр. 35 ще видите едно трогателно писмо. 24-часовата ПР машина на премиера Бойко Борисов не е подминала и важното събитие на 44-я рожден ден на председателя на фен-клуба на „Централния Спортен Клуб на Армията”, г-н Димитър Ангелов. Този повод очевидно е бил достатъчен за премиерско внимание, макар че на мен лично ми се изплъзва логиката, при която първия министър си пише с шефове на различни футболни фенклубове. Фрапиращото в случая е, че заедно с името на господина в скоби е даден и неговия прякор („дучето”), който всички медии без никакво притеснение произнасят почти всеки ден. Да приемем, че десетките български кабеларки нямат критерии, мисъл и вкус, за да се досетят защо това не трябва да се прави. Да приемем дори, че и в националната телевизия свободното споменаване на това име може да мине един или два пъти. Но, сега имаме нещо съвсем различно, от друг порядък. Българският премиер се е подписал под писмо, което е адресирано до „дучето” и това естествено ще си мине просто така, дори на някои може да им стори симпатично. Нали българския премиер е близък приятел с италианския си колега, който пък управлява с наследниците на италианските фашисти. Да, в България нещата си минават ей така, дума дупка не прави, всичко е пет за четири, ден по пладне. Но утре ще дойдат отново някои годишнини и ще се наредят българските „държавници” и ще започнат да рецитират за българските исторически приноси, спасяването на евреите и т.н. Но, утре ще си е за утре. Днес си е за днес…какво пък толкова се е случило !
октомври 22, 2009...8:07 am
„Дучето” на бланка на Министерски съвет !!!
Jump to Comments
10 Коментара
октомври 22, 2009 в 11:20 am
Човекът е широко скроен в раменете, не в мисленето!
поздрави.
октомври 22, 2009 в 11:21 am
октомври 22, 2009 в 8:44 pm
Предполагам, че ако дебелото прасе се беше нарекло „Хитлера“, това може би нямаше да се случи (макар че знаеш ли…). Никой обаче не би могъл да обясни логиката, на която би се дължала разликата.
октомври 23, 2009 в 2:39 am
Простотии
октомври 23, 2009 в 3:24 am
Индикаторчета……
октомври 23, 2009 в 7:25 am
Личностната им разликата не е съществена.
Но като чета, че одобрението на Б.Б. нараства, знам ли – може пък на българите да им се иска някой дуче или Хитлер…
октомври 23, 2009 в 8:15 am
Когато си просто потребител на история, имената и нещата просто нямат значение.
октомври 24, 2009 в 2:57 am
Освен за самия потребител…
октомври 24, 2009 в 4:26 am
Да, сега да се готвим за „народните празненства“ по повод 20 години от падането на Стената. Между другото и тук има чудесна илюстрация. За Централна Европа падането на стената е просто кулминация, за нас е еднократно, крайно събитие. Сега навсякъде отбелязват годишнината на демонстрациите, петициите, шествията и т.н., всичко, което предхождаше 9 ноември ! Ние тук ще „отбележим“ деня……
октомври 29, 2009 в 4:05 am
И ще изчетем и изслушаме поредния куп плява за 10.11.89 г.