Америка пред нов водораздел ?

Америка стои пред прага на нов водораздел в своята история. Ако искаме да търсим съвременни прецеденти, може би най-смислено е да обърнем поглед към два. Единият е изборът на Джон Кенеди през 1960 година, който става първия католик президент на САЩ и преодолява една от големите невидими бариери в американската политика. Вторият и пряко свързан със сегашния президентски вот е от 1989 година. Тогава е избран Дъглас Уайлдър, първия губернатор на щат от афроамерикански произход. Щатът е Вирджиния, а сегашното предимство на Барак Обама там може да предреши задаващия се избор. Погледнати исторически, повечето подобни прецеденти вече изглеждат като предрешени, продукт на някаква зададена политическа рамка, която просто се развива във времето и постепенно преодолява трудностите пред себе си. Сегашният момент, обаче, ни дава именно тази уникална възможност да видим един оформящ се водораздел и да разберем как се е случил преди да започне да изглежда като нещо, което и било неизбежно.

Причините за оформящата се победа на Барак Обама могат да бъдат търсени в три посоки. Първата е свързана с някои важни, по-дългосрочни промени в американското общество. Политическото представителство и участие на различните малцинства става все по-лесно и прието сред мнозинството американци. Същото важи за средите на висшия бизнес мениджмънт. Различни социологически изследвания показват постоянно свиване на дистанцията между отделните групи. Повече от 20 години след прилагането на квотните системи в университетите оттам излизат все повече и по-подготвени хора от малцинствата и влизат на по-високи обществени, икономически и политически позиции. В този процес има сериозна доза политическа коректност, но голямата подкрепа за кандидата на демократите сред студентите и по-младите избиратели илюстрира нарастващата степен на взаимно приемане.

Втората значима посока, в която могат да бъдат търсени основанията за очертаващия се вот за Обама е свързана с няколко типа кризи и промени, които с различен интензитет протичат през последните години и десетилетие. Ката най-важна от тях изглежда стагнацията на реалните доходи на огромната средна класа, от която обикновено се решават американските президентски избори. По различни оценки покупателната способност на тази прослойка е близка до стойностите от края на 70-те години на миналия век. Инфлацията, свързана с петрола и стоките от първа необходимост също е значителна през изминалите години. В много части от страната се усеща и така наречения „китайски ефект”, при който биват закривани различни индустриални производства, които или не успяват да удържат на конкуренцията от Китай или просто биват изнесени в други страни. Именно по тази причина още на първичните избори Обама бе принуден да прави негативни коментари спрямо Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Самата структура на американската икономика продължава да се променя и става все повече основана на услуги. От този процес пък пострадаха някои от северо-източните и централни щати, които са традиционния бастион на американската индустрия /Мичигън, Охайо и други/. Много негативен ефект върху работещите американци има и постоянното нарастване на цените на здравното застраховане. Осигуряването на добра застраховка отнема все по-голяма част от реалните им доходи и това създава много негативни настроения сред тях. Ефектът от всички тези процеси бе многократно умножен от сегашната финансова криза, която фокусира в едно сериозните проблеми, които се натрупват от години. В чисто електорален план, тази динамика и развитие е изцяло в полза на Барак Обама и измести на заден план въпросите, по които Маккейн има предимство /Ирак, главнокомандващ на армията и други/.

В същото време, тези фактори няма как да се превърнат в политическо предимство без успешна кампания и цялостна политическа стратегия. Вълната от желание за промяна бе отлично превърната в политическа организация чрез изключително широка и наситена мрежа от доброволци и в мощна финансова кампания, която за първи път от десетилетия дава предимство на кандидат на демократите. Тези две предимства са изключително важни, за да може Обама да разшири периметъра на своите атаки и да погледне към щати, които от поне 20 години гласуват за републикански президенти /Вирджиния, Северна Каролина, Индиана и други/. Дори там, съотношението между офисите на Обама и Маккейн е 3 към 1. Финансовото предимство в рекламните кампании е очевидно и прави много трудно убедителното, национално представяне на тезите на Маккейн.

Тази кампания е интересна и поради голямото влияние на преките дебати върху крайния резултат. Обама успя да изпълни основната си задача в тях, а именно да изгради образ на възможен, приемлив бъдещ президент. Предимството му и в трите дебата идва главно от неговата способност му да представи убедително някакви цялостни и свързани управленски идеи и то по въпросите, които най-много засягат и притесняват американците в момента. Важно предимство за Обама идва от това, че повечето критики към него вече бяха „проиграни” по време на дългите вътрешни избори в самата партия. В този смисъл, линиите на атака към него бяха вече известни и отсъстваше възможността за някакъв внезапен, съкрушителен удар в негова посока. В същото време, основните проблеми за Маккейн дойдоха от две посоки. Едната е изключително ниската популярност на сегашния президент и обвиненията към неговата администрация. Сама по себе си тази динамика можеше да бъде овладяна, ако не се беше появила втората голяма причина за неговите трудности – финансовата криза.

При всичките причини за победа на Барак Обама този вот ще крие елемент на несигурност до самия край. Очевидното основание за това е липсата на прецедент. Всяка оценка, анализ и прогноза в момента се прави без исторически ориентир и съдържа в себе си някаква доза условност. Името на тази условно се нарича „ефекта Брадли” и се позовава на опита на афроамериканския кандидат за губернатор на Калифорния Том Брадли да бъде избран през 1982 година. Няколко дни преди вота той има преднина от около 7-8%, но губи при самото гласуване. Макар през последните години различни изследвания да показват практическото изчезване на този „скрит вот” остава елемент на неяснота. Все пак, Америка изглежда на една крачка от нова епоха в своето развитие.

Текстът е публикуван в ekipnews.com

Advertisements

има 1 коментар

Filed under International

One response to “Америка пред нов водораздел ?

  1. Archive for февруари 18th, 2008
    БАРАК ОБАМА – НЕМИСЛИМ ИЛИ НЕИЗБЕЖЕН
    http://robstvo.wordpress.com/2008/02/18/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s