Измамната невидимост на историята

Америка вече има нова политическа карта, с която оставя встрани най-големия си провал. Наследството на расовата изолация, тегнещо върху самото раждане на страната отива в историята. Барак Обама извървя последната затворена пътека на „американската мечта” точно, когато страната имаше най-голяма нужда от това. Ударена в самото си сърце през 2001 година, Америка тръгна по пътя на културната самоизолация и постави на карта най-важното, което има: привлекателността на собствения си модел на свобода, демокрация и просперитет. Изборът на Обама започва трудния път към неговото преоткриване и пренаправяне. Но историята често изглежда неизбежна едва след като се е случила. Сегашният момент е пресечна точка на няколко нови карти на страната, за които подозирахме, но в които чак сега сме сигурни.

Страната има нова икономическа карта и география, която бе благоприятна за кандидата на демократите. На нея постепенно се свиват или изчезват големите индустриални производства въвсевероизточни щати като Мичигън, Охайо и Пенсилвания. Само в Охайо за миналата година са закрити 200 000 работни места. Заетите в сферата на услугите имигранти от Централна и Латинска Америка започнаха да търсят работа в централни щати като Невада и Колорадо. Важни части от сектора на услугите започна миграция към южни щати като Северна Каролина. Цели части от северна Вирджиния пък се превърнаха в предградия на столицата на страната, Вашингтон. Тази карта има в себе си динамика, която осигури решаващи гласове за Обама. Тези размествания заедно със засилването на процеса на износ на работни места, постоянно нарастване на разходите за здравни осигуровки, ускорена инфлация бяха трайните проблеми на голямата американска средна класа, към които се добави финансовата криза на последните седмици.

Страната има и нова демографска карта, в която има три посоки, все в полза на Обама. Едната е на досега статичните малцинства, които се придвижват навътре към страната и променят електоралните карти на вътрешни, по-скоро доминирани от републиканците щати. Това е видимо в Колорадо, Ню Мексико, Невада. Втората посока е на хора с колежанско образование, които мигрират от източния и западния бряг към вътрешността на страната, променяйки състава на тези щати и носейки много от либералната култура на източния бряг. Трета вълна е видима в миграцията на много образовани американци от либералния северо-изток към южни щати като Вирджиния, Северна Каролина, Западна Вирджиния и Джорджия. Отново това се избиратели, които започват да разрушават изборно предимство, сигурно за републиканците от десетилетия. Към тези тенденции следва да добавим и появата на нов тип млади латино-американски имигранти в най-южни щати като Флорида, които не гласуват за републиканци, както и била практиката десетилетия назад.

Америка има и нова политическа карта, зад която стои социалното движение за промяна, което Обама създаде в рамките на броени месеци. Неговият състав е разнороден по начин, който винаги е бил характерен за демократите. Превръщането на това движение в най-голямата работеща електорална машина за набиране на средства, изграждане на изключително широка мрежа от доброволци и регистрацията на милиони нови избиратели бе най-сериозния стратегически аргумент. В допълнение, Обама успя да стигне и до най-решаващия изборен аргумент. Той успя да даде точната диагноза за състоянието на страната, която широкото мнозинство споделяше и формулира най-добре съответсващия на него политически курс, който постепенно и убедително запълваше с конкретни ангажименти. До този „дух на времето” той просто постави своята биография.

Новото лице на Америка само по себе ще промени призмата, през която светът свикна да гледа на страната. От предишни администрации е известно, че истинските и дългосрочните външнополитически доктрини се формират едва, когато новите президенти дойдат на власт. Най-пресният пример за това е сега отиващия си президент, който през 2000 година въобще не бе стигнал до идеите си за превантивен удар и износ на демокрация. Обама вижда светът по различен начин от неоконсерваторите. За него той е по-скоро поле за търсене на общи решения, отколкото поле за демократично моделиране, населено с врагове. Преди да е взел първото си решение, той прилича на човек, който ще разчита повече на многостранната дипломация, на международните организации, в които да търси приемливи компромиси. Такъв подход може и да маргинализира структури като НАТО, които макар нужни за тежката работа по борбата с тероризма вече дават признаци на свръхразширяване и трудност при постигане на общи решения. България и районът, в който се намира имат ясни параметри и ангажименти за формална интеграция, но от това едва ли ще последват някакви по-сериозни усилия за реформи вътре в страната. По начина, по който изглеждат нещата в момента Обама ще бъде по-скоро склонен да приеме де факто поделеното влияние с Русия по периферията на ЕС и НАТО особено ако се намерят взаимно приемливи формули за енергийните трасета от Каспийско море. Но всякакви сценарии биха отпаднали, ако обещания „тест” за Обама от американските опоненти остави малко възможности пред новата администрация. В подобен случай съвсем спокойно можем да видим президенстко управление като това на Джими Картър, който желаеше външна политика основана на ценности, а бързо бе принуден да управлява в света на суровата реална политика. Все пак, Обама прилича на политик, който ясно съзнава големите взаимозависимости, в които Америка вече се намира. На това разбиране съответства нов тип ангажимент към света. Остава да видим как точно и с какви резултати той ще започне.

Текстът е публикуван в сайта idealist.bg

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s