Криза. Каква криза ?

„Криза. Каква криза?” промълвява през 1979 година британския премиер Джеймс Калахън седмици преди да сдаде поста си отнесен от вълните на тогавашната „зима на недоволството”. Понякога аналогиите издават неспособност да са разбере настоящето, но по-често те служат, за да ни подсетят за един от големите уроци на политиката: трагичното безмислие да игнорираш очевидното. Обстоятелствата принудиха и българското правителство да влезе в реалността, а до икономическата криза сега се нареди и европейска такава. На практика навлизаме в период на кризисно управление. ЕС и неговите „стари демокрации” отдавна разбраха мащабите на заплахата и вече сглобиха общ план за противодействие. В него има ценни идеи и възможности за България стига сегашното правителство да успее да оцелява и управлява едновременно.

Кризата със спрените пари от ЕС не е просто „оперативна”, не се отнася до елементарната забрана за достъп до едни средства и подмяната им с други. След изключително критичния доклад от миналия юли бяха активирани две стратегии, които сега претърпяха провал. Едната бе да се атакува самата европейска комисия и нейната важна задача /да бъде безпристрастна/ като междувременно се разчита на подкрепа от различни страни-членки. През последните месеци към това се добавиха лобистка кампания и ПР акция със създаването на евроборда към премиера Сергей Станишев. Лобистката кампания е с публичен бюджет на качествена правна консултация /по всяка вероятност относно предпазната клауза, свързана със съдебната система и организираната престъпност/ и претърпя пълно фиаско след като самия изпълнител на поръчката даде интервю в защита на своя клиент. Основната възможна полза от евробордът пък се ограничава с това да придава авторитет на идеи, които иначе премиера не може да прокара през повереното му правителство.

Втората стратегия бе на свръхактивност по периферията на критиките, нова свръхдоза законови и институционални реформи и набелязване на по-нискоразредни „жертви в борбата с организираната престъпност”. Вярно е, че някои от направените промени за разследване на злоупотребите могат да бъдат от полза в по-дългосрочен план, но като цяло всичко остана в жанра „колко е сложна материята и колко време изисква тя.” Междувременно в месеците след юлския доклад излязоха нови съмнение по различни европроекти, както и статистика за това, че съотношението между отпуснати средства и нарушения за страните-членки е най-високо в България. Окончателното спиране на част от еврофинансирането има ясно послание именно на фона на задъханите полувинчати мерки от юли насам. ЕК търси доказателства за наличието на две неща: воля и система. Търсят се институции, които сами се задвижват, сами стигат до „батковците” и коригират нарушенията. Търсят се доказателства за това, че този процес може да се случва без постоянните външни заплахи, механизми за контрол и оценки, без политическа драма. В ходовете от последните месеци очевидно няма подобни доказателства и ЕК не желае да си играе по схемата „пусни – спри”.

Големият проблем на управлението е, че то на практика не може да се справи с европейската криза без да си причина собствена, правителствена такава. България върви към превръщането си в държава, която дава повече на ЕС, отколкото реално получава обратно. Кризата в отношенията с европейските институции и спрените фондове директно подкопават голямата цел на коалицията, в името на която бе създадено през 2005 година. Носенето на политическа отговорност, бързото разместване на склерозиращата от коалиционната формула администрация, логичната политическа маргинализация на сегашни знакови фигури в БСП с принос за статуквото са все процеси, които ако се случат ще разпаднат настоящия политически модел. На този фон внезапното съчетание на икономическата и европейската кризи вдига неимоверно трудността на управлението през идните месеци. Нещо повече, обсъждания в момента от ЕС пакет от спешни реформи може допълнително да затрудни правителството.

Като повечето важни документи на ЕС планът за икономическо възстановяване е „центристки”, в него има неща, както за европейската десница, така и за левицата. Първият стълб на плана е нещо като наднационално, европейско кейнсианство, тоест съдържа ангажимент страните-членки и ЕС да заделят общо 1,5% от брутния им продукт, за да стимулират търсенето чрез публични разходи /подкрепа за уязвимите от кризата, временни намаления на ДДС, гаранции за заеми и други/. Все още не е ясно точно как ще се „отчита” изпълнението на този план, но на всяко правителство ще му се наложи да задели средства и формулира мерки в негово изпълнение. Това означава ново, допълнително търсене на средства или в най-добрия вариант „преобличане” на вече съществуващи мерки като антикризисен пакет.

Вторият стълб на европейската програма е още по-трудна за изпълнение от страна на България, защото предвижда неща, които тук са или нежелани или невъзможни. Тази част от пакета е по-скоро дясна и изисква структурни промени и сериозни реформи. Те включват „умни” инвестиции в образование и обучение, адекватно на 21-и век, политика на енергийна ефективност и намаляване на зависимостта, инвестиции в чисти технологии и в инфраструктура, стимулиране на изследванията и иновациите. Във всички тези области страната ни е зациклила или поради спрени реформи /висшето образование и науката/, или поради откровено нежелание и интереси /енергетика и енергийна ефективност/ или поради корупция и лошо управление на обществените средства /инфраструктура/.
Вероятната невъзможност да участваме в този европейски план всъщност изважда на показ още един фундаментален проблем, който стои и зад настоящата европейската криза на България. Сегашният модел на управление и формиране на коалиции не е просто сгрешен или корупционен. Той е напълно неадекватен спрямо членството в ЕС, но и спрямо проблемите на 21-и век. На повърхността Европа изглежда като пост-национална, като проект, който се реализира чрез европейските институции. На практика той не може да съществува без силни, работещи структури в самите страни-членки. С други думи, в системата не може да има срив от мащаб, който да заплашва цялото. Изискването на ЕС е всъщност това: да се появят институции, които да отговорят на минималното изискване, за да не бъде заплашвана цялата система.

Най-голямата и неприятна изненада за правителството на Сергей Станишев обаче е, че ще трябва да приключи управлението си като кризисно. Настоящата политическа конфигурация трябва да се прероди, за да има сериозен шанс да управлява процесите през идните месеци. В този смисъл най-голямата услуга, която може да му направи някой от коалиционните партньори е да се оттегли в търсене на някаква загубена собствена идентичност или отговорност. По този начин участниците в това управление ще могат поне да се опитат да избегнат участта на автори на собствения си провал като колективно и внезапно отправят поглед към „хаоса на глобалната криза”. Другата, по-скоро теоретична възможност може да се случи, ако тази коалиция реши да управлява, вместо да оцелява. Вътрешно-партийната цена на това усилие е почти невъзможна, но предоставя последен шанс на Сергей Станишев да бъде повече от управител на построена от други къща. Вместо да продължава да строи „обиколни” механизми за политическа сила /ДАНС, европремиер по фондовете и т.н./, той сега получава възможността да се опита реално да изтрие спомена за неговата партия като вечен провал в управлението. Но това може да стане единствено, ако една криза бъде видяна, овладяна, управлявана и преодолявана. Ако това не се случи ще стане ясно, че кариерата му, подсказана от вече фамозния партиен клип е трябвало да предшества тази, която упражнява в момента и че липсата на релси е проблем, с който левицата в България така и не може да се справи. За сметка на всички ни.

Текстът е публикуван във вестник ‘Монитор”

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Uncategorized

One response to “Криза. Каква криза ?

  1. на едно изгубено поколение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s