Параметри на кризата

Скандалът със спрените пари от Брюксел блесна като фойерверк и угасна. Не се ли оказа всичко това много шум за нищо?

Истинският ефект от тези скандали ще се появи, когато стане ясно, че България трайно върви към статут на страна донор на ЕС. Това е политическият факт, който ще трябва да обяснява премиера и неговите министри. Тезата за комуникационния проблем е напълно нелепа и вече несериозна. Провалът е на културно и институционално ниво. Когато не можеш да управляваш по ясни правила, изисквания, според елементарни норми на демократичната култура /например, министерска отговорност/, неизбежно пристигаш до разни „меки” конспиративни теории, които нямат дори елементарна връзка с реалността. Дни след окончателната загуба на 220-те милиона евро, същата тази „лоша” ЕК даде на България още една година, за да инвестира средствата по САПАРД. Трудната истина е, че с тези методи и култура на управление просто няма да можем да се оправим с членството в ЕС.

Оказват ли се институциите на Европейския съюз импотентни да наложат решения, когато се касае за скандални случаи на корупция, а от друга страна много ефективни, когато искат повече регулации върху бизнеса?

ЕС не е създаден, за да функционира като наказателна система. ЕК има санкциониращи функции, но те нито са основни за нея, нито пък тя е пригодена да се справя със ситуации на толкова обхватни проблеми, каквито има в България в момента. Ясно е, че влизането на България и Румъния провокира ЕС и самите страни-членки да мислят по посока на засилване на влиянието си при трайни проблеми. По тази причина беше създаден и безпрецедентния механизъм за мониторинг по глава „правосъдие и вътрешни работи”. Това, което отсега се вижда е, че той няма да приключи през 2009 година, а ще остане, докато не изпълним всички критерии залегнали там. Това е важно да се каже, защото проблемите ще останат за следващото правителство независимо от неговия състав. По отношение на регулациите върху бизнеса мисля, че влиянието на ЕС не е съвсем еднозначно. Трябва да се има предвид, че доста от изискванията и регламентите произтичат от факта на единния пазар. За да работи той, трябва да има равни условия, уеднаквяване на различни параметри. Но либералния проект на свободния единен пазар има тази цена.

Голяма хапка ли се оказаха страните от Източна Европа и особено България и Румъния за съюза?

Не мисля. ЕС не можеше да не направи това разширяване, то е част от края на следвоенната история на Европа, дори чисто биографично твърде много хора от западно-европейските елити бяха част от голямото разделение. Без него ЕС щеше да прилича на остарял, недостъпен джентълменски клуб. Освен това самият европейски проект дори след това разширение съвсем не е скъпо начинание, страните отделят едва около 1% от брутния си продукт за него, което е отлична възвръщаемост. Това, което се усеща, обаче, е, че с включването на България и Румъния ЕС излезе от най-естествената си  територия. Всички други страни от последната вълна на разширяване бяха част от големите европейски империи и в този смисъл при тяхното включване има известна лекота, цивилизационният скок не е толкова голям. Но от друга страна, за ЕС нашите две страни са добър повод за институционално усъвършенстване, както и урок по различие, което със сигурност ще помогне на организацията да бъде по-адекватна в епохата на глобализацията.

Какво загуби и какво спечели общността от последното си разширяване?

Не мисля, че има някакви загуби, може би част от спокойствието си загуби, защото няма съмнение, че дипломацията с по-малко субекти е по-лесна и предвидим. „Старите” страни-членки се познавата отлично, познават темите, които са важни за всяка една от тях, имат навика и знаят добре как да преговарят едни с други. Но ползите са много. Членството улесни прехода за много от страните в Източна Европа, даде му важна крайна цел, структурира програмите за реформи, накара хората да бъдат по-търпеливи към трудностите на големите промени. Европейският проект направи по-малко вероятни някои от изкушенията на пост-комунизма като национализъм, анти-семитизъм и т.н. Често се предлагат обяснения за това, че Западът просто си е търсил нови пазари, но това е несериозно по простата причина, че далеч не е нужно да вкарвате тези страни в ЕС, за да им продавате своите стоки и услуги. Ако има някакъв „скрита” полза, тя идва от стабилизирането на европейската периферия, ангажимент към нея.

Видя се, че отвличания, световна криза, критики от Брюксел, корупционни скандали, коалиционно ритане по кокалчетата не могат да катурнат тройната коалиция. На какво се дължи нейният траен стабилитет?

Трайността на това управление идва от събирането на две партии, които са просто свръхзависими от участие във властта /едната НДСВ е родена в нея, а другата ДПС ще загуби легитимността си, ако престане да преразпределя по посока на своя „елит” и „електорат”/ и партия, която е обсебена от мисълта за завършване на пълен мандат, за да се спаси от спомена за историческите си провали. Натрупването на кризи, обаче, динамизира ситуацията, защото проваля плановете за приключване на този мандат. Безразборното и безконтролно харчене на публични средства става по-трудно, кризата в отношенията с ЕС става все по-дълбока, а 2009-та година няма да донесе по-добри новини в това отношение. Започват да се появяват някакви изкушения за излизане от коалицията от страна на НДСВ, например, макар че и при нея има сценарий за влизане в следващия Парламент дори при оставане в правителството. Ситуацията предполага различни възможни варианти, но механизмите на функциониране на тази коалиция по всяка вероятност ще бъдат по-силни и тя ще изпълни мандата си, каквото и да означава това вече по отношение на обществена полезност.

В българския парламент текат усилени прегрупирания. До какво ще доведе тази суетня според Вас?

Българският Парламент винаги става много динамично място, когато излезе на финалната права преди избори. Този Парламент не е по-различен в това отношение. Сегашните прегрупирания ни казват много повече за задаващите се предизборни коалиции, отколкото каквото и да било за тяхната законодателна дейност в това Народно събрание. ЛИДЕР вече не е извънпарламентарна партия, а просто си купи допълнително телевизионно време чрез групата си. Разбира се, подобни размествания нямат нищо общо с политика на съдържателните позиции и ангажименти. Този път дори не се прави опит на публиката да бъдат представени някакви по-развити политически тези като аргументация. Стигна се дотам да слушаме нагли и откровени глупости като „естетическото” нежелание на Любен Дилов-син да бъде на една снимка с хората, с които беше в една парламентарна група. Това е политика на малките гарантирани гласове, разхождат се различни партии и предлагат „торба” с гласове. От това се раждат субекти, които е абсолютно безмислено да бъдат коментирани с политологически понятия. Сериозността на подобни явления идва от това, че те във все по-голяма степен въобще дефинират българската политика.

Мартин Димитров се очертава, като новия председател на СДС . Какво означава това за трите букви?

Изборът на председател на СДС е важен за бъдещето й, но има две неща, които ми си струват още по-важни. Първото е успешното приключване на самата процедура на вътрешни избори без сериозни нарушения и без създаване на трайни разделения. Този експеримент е важен не просто защото СДС няма много останали възможности и пътища за развитие. Сривът вътре в българските партии става вече драматичен и един успех на директния вот е важен въобще за възстановяване на някаква демократична динамика там, където тя винаги е била най-голяма. Ясно е, че има групирания, „лобита”, това се вижда съвсем ясно от географските концентрации на вота: един печели 80% в даден град, друг 75% в друг. По-същественото е с какво усещане ще излезе партията от тази процедура. Второто важно нещо е, че СДС в момента има нужда не просто от председател, а от ръководство, от изграждане на екип, който „говори” на различни хора и групи в обществото. Десните партии са заклещени в едно мислене и очакване за възраждане на големите социални движения, които ги вкараха в управлението. Но те са илюзии и няма да се повторят. Ако иска да оцелее, СДС трябва да започне да мисли за своите реални и потенциални избиратели като социална коалиция, тоест различни групи, на които трябва да се „говори на няколко гласа”. Без това, който и да бъде избран ще бъде неуспешен председател.

Кметът Борисов показва видимо изпускане на нервите си напоследък – копката на метрото, ситуацията с „пушенето” в полицията. На какво се дължи това?

От доста време е ясно, че ГЕРБ няма да бъде повторение на „царското цунами”. От тяхна гледна точка, колкото по-бързо дойдат изборите, толкова по-добре. Има сегменти от вота за ГЕРБ, които започват да се разпадат, защото тя има спешна нужда да покаже убедителни лица извън тези на двамата си лидери, както и доказателства за експертност. От това, което виждаме като управление на общината /например управлението на бюджета на общината/ партията няма да влезе в кампания с някакви бляскави успехи. Кризата допълнително ще вдигне очакванията към нея и хората, които тя ще представи пред обществото. До настъпателната реторика все повече трябва да бъде сложена убедителна програма, компетентност, хора с професионални биографии, които вдъхват увереност. На ГЕРБ все още й липсва достоверност като убедителна алтернатива и за нейното изграждане остава все по-малко време. Въобще, задачата по „изобретяването” на ГЕРБ върви доста трудно, не е ясно какво е нивото на готовност за влизане в управлението. Мисля, че без коалиционна подкрепа отдясно тя трудно би си справила с огромните проблеми, които евентуално би наследила от тройната коалиция.

Имат ли основание исканията на униформените за повече пари на фона на трагичните резултати в борбата с престъпността?

Кризата в МВР е по-скоро продукт от създаването на ДАНС, а не произтича от някаква вътрешна логика в рамките на самата правоохранителна система. По принцип, без въвеждането на съвременна система на управление, която обвързва дейностите и заплащането с резултатите няма как да бъдат защитени различни искания за нови и нови разходи. По принцип административната култура на подобен тип институции продължава да се основава на чувството за изключителност и вървящите с това привилегии. Нейната „консервативност” вече идва за сметка на пълното безсилие и липса на доверие от страна на гражданите. В същото време е ясно, че колкото и да пренареждате кутийките и сменяте имената на структурите без политическа воля и някаква визия няма как да очакваме промяна в борбата с престъпността. Без усилия на институциите по цялата верига до реалните присъди и резултати сме обречени да слушаме извинения и вариации в стилистиката на „ние ги хващаме, те ги пускат”.

Интервю за obshtestvo.net

Advertisements

5 Коментари

Filed under Uncategorized

5 responses to “Параметри на кризата

  1. Много добър анализ. Не намерих нещо сериозно, с което да не се съглася. Може би малко по отношение на мотивацията на БСП да доизкара мандата си, но моето мнение е дори по-радикално… 🙂 (Писал съм в блога си по въпроса)

  2. vladimirshopov

    Отивам да погледна блога ви 🙂

  3. Владимир Начев

    Добър анализ, особено последния от Дневник, който току що прочетох.
    Всъщност България не е толкова уникален случай и си мисля за Гърция и Португалия, които бяха на нашето ниво на развитие, а и малко под него около 70-80- те години на миналия век, т.е. до неотдавна. Имаха и сходни проблеми. Гърция редовно мамеше комисията по всякакъв начин- спомням си големи афери с югославско зърно, което минаваше за гръцко… Тогава още имаше блоково противопоставяне и ги търпяха повече отколкото нас сега… От гледна точка демокрация, развитие на институциите и човешки фактор даже бяхме по последното по- напред.
    Сега ми се струва, че присъединяването е проспано. Там нищо не се уговори в полза на особеностите, които имаме пък били те и изцяло негативни. Договорът ни е изключително слаб и е формално равноправен там където нямаме шансове- отворихме границите и чуждите стоки ни заляха /свободно движение на стоки и услуги/. Нашите стоки просто не стават- вижте супермаркета. Хората, които изнасяме да си изкарват прехраната, а и да връщат нещо на родата обратно не ги искат /лошо договаряне/. В земеделието нашите фермери ще получат колкото старите членки след около 12 години /лошо договаряне/. Изискванията за привеждане на индустрията към стандартите вече настъпиха, а с тях и сериозни харчове /пак лошо договаряне/.
    Може да продължим още и в по- конкретните сектори на икономиката, но идеята е ясна. Въпросът е дали това е неумение на Кунева или който и да е чиновник да договаря /това май е напълно еднозначно/ или е имало в еуфорията и европейската фразеология невъзможност да се договори нещо по- балансирано за нас и нашите възможности. Както с бюджета /логиката на излишъка/ да предвидим един буфер при сблъсъка с европейската бюрокрация /пазеща май конкретни икономически интереси/.
    Тук идва подозрението ми, че от едната страна са догововаряли европейските бакали, а от другата позастарелите комсомолци с оня плам в очите и никакъв мозък- да влезем сега и веднага- или както вие казвате „промъкнали сме се“. Следователно, ако сега теглим чертата ползите за Германия или Франция са ясни- ядем техния камамбер на цената на много добър кашкавал. Къде е проблема при нас? Той е в рекордния за ЕС дефицит в платежния баланс- това е резултата не просто в полза на по- добрите в икономическо отношение, а и на незащитилите нашия интерес чиновници или изобщо на България. Нашите дисбаланси се естествен резултат от политическото- нещо имагинерно, което ни го пробутаха за най- важно за момента.
    Коментираният подход много повече прилича на овладяването на нови пазари, отколкото на пробутването за чиста монета на великата европейска идея, която май си остава вторичен продукт на общия пазар. Засега сме в сферата на европейската идея, където се проваляме, а индустрията и земеделието гледат завистливо западните колеги или изкарва някой трактор на площада.
    И накрая ако не се развиват конкурентно индустрията и земеделието поради политически причини как и от кого да се излъчи нормален европейски елит, който наистина да прокара европейските стандарти в политическото управление и администрацията. Европейските пари не биха се крали ако поставеният в нормални условия бинесмен печели /и това е естественото положение/ много повече ако ги прилага по предназначение и експандира с продукцията си на общия пазар. Перверзията да ги откраднеш е много сериозна диагноза и за това никой не се замисля.
    В заключение не ми се иска да звуча много марксистки, поставяйки икономиката като първопричина, но ми се струва, че и на нея трябва да се обръща внимание. Политическото няма собствен предмет или поне за България той е в сферата на маргиналното и криминалното, когато не се вижда връзката със средните класи, с малката и средната индустрия.

  4. vladimirshopov

    Здравейте и искрено ви благодаря, че сте написали коментара, слагайки вашето име. До голяма степен споделям това, което сте написали. Воденето на преговори с постоянното усещане, че заявката на позиция рискува „откачването от влака“ на практика обрича цели сектори на големи трудности. Лошото е това, че почти никой не мисли за цената на членството, защото тя е реална и следва да се управлява успоредно с различните ползи. Всички говорят за ползи, а никой за цена. Това дори се приема едва ли не като скрит евроскептицизъм, а всъщност просто подготвя потенциално засегнатите да реагират адекватно. Например, никъде в механизма за изготвяне на позициите на България в ЕС няма такъв тип мислене. Тя е „децентрализирана“, което в нашия контекст означава, че министерството Х единствено трябва да оцени рисковете и цената на дадена норма. Не е трудно да се досетим, че това не се случва често. Още по-лошото е, че по време на преговорите много от засегнатите страни бяха държани настрана и просто не разбираха какво се задава. Въобще евро-членството дойде основно като миграция на европейското право, а много по-малко като промяна на нашата култура и начин на правене на нещата. Сигурен съм, че има паралели като Гърция и Португалия, но аз лично не съм достатъчно добре запознат, за да преценя дали и ние се „движим“ по същата крива. Дано да е така.

  5. Татяна Парзулова

    Многопластов анализ. Сериозно и професионално разглеждане на проблемите на Общноста и мястото на България в нея. Големите очаквания почти винаги водят до големи разочарования…Членството- необходимост, но не достатъчност, ползи и дефицити, тяснопартийността у нас и трудната й ориентация за солидарност в името на държавния интерес. Регулаторните рамки, които поставя ЕС пред страните- членки, не значат задължително подчиненост и бягтво от идентификация на интереса на Булгария.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s