Усещане 2009

Най-важният социален факт на идната година ще бъде 20-годишнината от началото на промените в България. Усещането за проиграно време, за отвлечени надежди ще надделява над всякакви анализи, коментари и обяснения, занимаващи се с причините на този или онзи провал. Желанието за равносметка ще бъде по-силно от рационалното преброяване на плюсовете и минусите на изминалите две десетилетия. Идва една година, в която постоянното повтаряне на геополитическите успехи като присъединяването към ЕС и НАТО няма да може да отстрани простата интуиция, че за 20 години промени всички очаквахме повече. Това очакване звучи различно за различни хора, за някои ще надделява чувството за морален провал, други ще жалят по несъстоялата се радикална революция, която да смени комунистическите елити, трети ще виждат в годишнината ново доказателство за безмислието на опитите за промяна. Ще чуваме различни диагнози от различни посоки, но повечето от тях ще бъдат минорни, изпълнени с разочарование.
Ако се върнем към предписанията и препоръките от първите години на оптимизъм след 1989 година ще открием нещо, което постепенно забравихме. Това беше идеята, че демокрацията е творение, подлежащо на измайсторяване, нещо, което изисква повече от прилагане на вече написани рецепти. Създаването на демокрацията предполага активно отношение, в което да има както настоятелност, така и творчество, откривателство, общо усилие. Постепенно цялата тази работа бе просто оставена на институциите, на спокойствието от вече пренаписаните правила, на външни сили като Европейския съюз. Силата на собствените ни разочарования и бързата умора от необичайното усилие за промяна постепенно изтласкаха настрани подобно отношение към нашето политическо ежедневие. Трайното делегиране на изграждането на демокрацията не просто засили общия ни песимизъм, но закърни и без това крехкото ни отношение към нея. Без връщането на някакво активно, творческо отношение към политическото ни битие не просто оставаме обречени да гледаме на изминалите две десетилетия като на голям провал. Без него ще става все по-трудно да намираме решения на проблемите около нас, които са все по-сложни и изискват все по-оплетени решения.
През идните месеци отношенията с ЕС ще продължат да се развиват във вече зададената тоналност на мек евро-скепсис ясно насочен към електоралните крепости на основната управляваща партия, БСП. Още през януари се задават поредни проверки, от които ще зависи евентуалното прехвърляне на проблемите с предприсъединителните фондове към структурните и кохезионни такива. Отсега е ясно, че има поне една страна-членка /Холандия/, която ще настоява за активиране на предпазната клауза в частта „правосъдие и вътрешни работи”. В същото време Европейската комисия вече ясно заяви, че желае продължаване на механизма за проверка и контрол върху България и след изтичането на 2009 година, когато той по договор следваше да преустанови своето съществуване. Най-безболезнения начин това да се случи е именно чрез предпазната клауза, макар юристите на комисията да работят вече и върху алтернативни варианти. В този смисъл, въпросът за активирането й е вече по-скоро кога, а не дали. Това следва да се случи в рамките на идните 12 месеца като в момента пролетта изглежда като най-вероятния период, малко след междинния доклад и достатъчно време преди края на мандата на правителството и на самата комисия. Активиране през юли не изглежда възможно, поради евентуална критика за оказване на влияние върху парламентарния вот в България. Периодът септември – декември 2009 година също не изглежда подходящ, поради влизането в длъжност на новата комисия. По-важното в случая е, че страната вече има силно накърнен статут, който следващото правителство ще наследи независимо от своя състав. Политическата игра изисква търсенето на отговорност за това състояние на нещата, но излизането от него предполага дълбоки промени въобще в начините и културата на управление, които ще бъдат трудни и за сегашната опозиция.
През идната година ни предстои да видим и в каква степен провалите на сегашното правителство са в състояние да доведат до евро-недоволство. Целият преход бе изпълнен с очакването, че високите нива на подкрепа за членството в ЕС има като свое автоматично последствие недоволство по отношение на всеки, който започне да го проваля. Последните месеци, обаче, не подсказват развитие в такава посока. Евро-провалите на тройната коалиция сигурно имат сериозен принос за изключително ниските нива на одобрение, но вече има признаци, че много от хората, които и без това най-много „ползват” членството намират други стратегии на оцеляване, които не водят до активен протест. Основната причина за явлението идва от това, че на всяка провалена възможност съответства някаква нова, която членството предоставя. Това, например, можеше да бъде видяно при протестите на млекопроизводителите през лятото. Една голяма част от тях бяха склонни при дадените обстоятелства просто да се откажат от сегашното си занимание и да започнат да използват друга възможност за заетост /в случая, временна заетост от другата страна на границата, в Гърция/. Има и други примери, например студентите. Пълният отказ за реформа във висшето образование продължава да ражда нелепи учебни заведения без стандарти. Учебният процес в съществуващите дори „водещи” университети е вече такъв, че скоро ще престанат на идват европейски студенти по програмата „Еразмус”. Като последствие различни социологически изследвания показват все по-нарастваща готовност за продължаване на висшето образование извън България /около една четвърт от всички завършващи средно училище/. Тази реалност, обаче, не ражда някакви сериозни, организирани и с ясни искания протести. Просто все повече млади хора използват възможността да се преместят, за да получат по-добра услуга дори на по-ниска цена. Като граждани на страна-членка подобна опция им е гарантирана, както след още няколко години ще има бъде гарантирана възможността да работят във всяка една друга европейска икономика. По-широкия ефект от подобни ситуации е свързан с това, че реални провали в управлението на различни сфери от живота ни продължава да не генерира недоволство и натиск за промяна. Те просто водят до пасивно решение за използване на многото възможности, които европейското членство предлага, но някъде другаде.
Връщането на доверието в политиката преминава през най-малко три неща, които могат да бъдат направени през идните месеци и по време на предстоящите два вота. Най-напред това се отнася до възстановяване на доверието в самия процес на избори. Ограничаването на купуването на гласове е най-важно в това отношение. Евентуалното изграждане на цели национални мрежи за купуване на гласове окончателно би разрушило вярата в честността и смисъла на вота. Включването като прородник на промяна на граждански организации през последните месеци дава известно основание за оптимизъм, тъй като идеите за регионални преброителни центрове, вдигане на наказанията и сключването на политически пакт за неупотреба на такива практики връщат инициативата обратно при партиите и те трудно ще могат да я игнорират. Втората изключително важна стъпка за частично връщане на доверието в политиката се отнася до въвеждането на индивидуалната преференция с нисък праг в затворените листи на партиите. Възможността реално да бъде пренаредена предпочитаната листа и да се вкара елемент на мажоритарност дава шансове на такива кандидати, които не са просто партийни анонимници.
Но може би най-важен за предстоящите избори е начинът, по който ще бъдат заявени и направени коалициите в следващия Парламент. Лупингът на Симеон Сакскобурготски след изборите през 2005 година е сред събитията, които най-дълбоко подкопават доверието в политическата система. Последвалата коалиция без ясна програма, без яснота кой, защо и как отстъпва от своите позиции, как и защо точно биват предпочитани едни решения за сметка на други и липсата на  елементарна гъвкавост правят от нея изключително негативен пример. Такъв тип коалиции обезмислят отдаването на доверие от страна на избирателите и впоследствие се оказват напълно неспособни да решават сложни управленски казуси. Едно от големите изкушения на избори 2009 ще бъде създаването на „голяма коалиция”. Формални поводи за това вече се виждат: призната икономическа криза, тежки отношения с ЕС, ниска привлекателност на алтернативни коалиции с участие на партии като Атака и дори ДПС и т.н. Европейската политическа история обаче показва, че неубедителни подобни коалиции или злоупотребата с тях допълнително свиват доверието в политиката и дори стимулират по-крайни формации. Това се вижда ясно в Австрия, където партията на покойния Йорг Хайдер набра скорост не толкова заради анти-имигрантската си реторика, а в резултат на силната си критика на продължилите десетилетия големи коалиции, които напълно склерозираха политиката. Подобно нещо се наблюдава и сега в Германия. Лявата партия на Оскар Лафонтен, Лотар Биски и Грегор Гизи постоянно набира инерция, която до голяма степен се дължи на критиката на настоящата голяма коалиция. Подобен тип коалиция в България през идната година ще бъде особено неубедителна и опасна, защото ще даде перфектната илюстрация на тезата за проваления преход, в който най-трайни са коалицията между самите политици и опозицията им спрямо самите граждани. Това е допълнително доказателство, от което никой не се нуждае.

Текстът е публикуван във вестник „Монитор“

Advertisements

7 Коментари

Filed under Bulgarian

7 responses to “Усещане 2009

  1. Kolev

    г-н Попов,
    Прочетох коментари Ви в „Дневник“, публикуван на електронното издание на вествика на 11.01. Написаното е много точно. Европейският съюз по мое мнение няма бъдеще по няколко причини:
    1. Европа не е и няма да стане Европейски съединени щати, защото е обременена с история (за разлика от заселниците в Америка);
    2.ЕС е далеч от идеите на своите създатели. Тя може да е без граници, но е пълна с „бариери“ (няма защо да Ви припомням в колко страни не можем да работим).
    3 Регламентите на ЕС надхвърлиха моите представи от времето на СИВ.
    4. ЕС не може да гарантира своята военна сигурност, тъй като повече от половин век разчита само и единствено на силата на САЩ (препоръчвам Ви да направите справка с баронеса Тачър и книгата и „Изкуството на държавника“).
    5. Европейската бюрокрация е достигнала върха на своето възпроизводство.
    6. Корупцията в Европа е по-голяма от тази в България и т.н.
    Ако желаете да поспорим – предоставям Ви имейла си kolevmed@abv.bg.

  2. vladimirshopov

    Здравейте,

    Благодаря за Вашия коментар и положителна оценка. С доста от това, което сте написали съм съгласен, особено с първия коментар. С 5 и 6 бих поспорил. Евробюрокрацията е сериозна, но не мисля, че може да бъде отделена от общата бюрократизация на управлението, включително и в бизнеса. Освен това ЕК е любима цел за острелване от страните-членки и това допълнително бюрократизира. Разходът за евробюрокрацията е доста малък в рамките на общия ЕС бюджет, но, разбира се, има какво да се подобрява там. За 6 – тук не съм особено съгласен. Освен различните оценки за средата, които дават индиректна оценка за общото ниво на корупция при нас има доста структурни проблеми, както с политическото функциониране, така и със самите ни институции и култура. Но това може да се промени, макар и бавно. Накратко за 3 – и аз не съм голям „фен“ на регулациите, но е важно да мислим къде минава разликата между свръх-регулация и необходима регулация, за да могат да работят свободните пространства на ЕС.

    Поздрави.

  3. Kolev

    Благодаря за отговора! Не мога да се съглася с тезата Ви за бюрокрацията (справка Сирил Паркинсон). Тя живее собствен живот. Въпросът не е дали аз я харесвам или не, а с какви полезни неща се занимава? Относно регулациите. Мисля, че онова, което ни се набива в очите, не винаги е онова, което е! Регулациите в областта на млякото и млечните продукти да не би да са от грижа за европейското здраве? А пропо как ги консумират европейските туристи в България? По т.6 имам лични впечатления. Накратко казано – българските бизнесмени спряха да делят с европейските си контрагенти, от което Олаф и други се разпищяха като „ощипана мома“. Забравихте ли за скандалите с Еврокомисарите? Да Ви говори тещо името Вили Клаас? Коментирайте военните покупки на вертолети, транспортни самолети. Ами корабите „втора ръка“?
    Поздрави!

  4. vladimirshopov

    Здравейте. Мнението ми е, че регулацията е необходимо условие за създаване на съвместимост и изграждане на европейските свободни пространства. Дали са повече от необходимото е резонен въпрос, на който обаче ние едва ли имаме точен отговор. Къде е смислената граница на една регулация? Наистина и това е голям въпрос, но трябва да се гледа случай по случай. За корупцията мисля, че ще останем на различни мнения. Съгласен съм, че има много и важни примери за такава в Западна Европа и Северна Америка, но тук това си е направо калкулиран разход, част от бизнес стратегията и самото ежедневие. Поздрави.

  5. Kolev

    Здравейте! Само няколко кратки въпроса.
    1. Четете ли „Либерален преглед“ и какво Ви е мнението за някои публикации?
    2. Навярно за корупцията ще си останем на различни мнения. Чудя се обаче как достолепните англичани търпят „мафиотските пари“ на Борис Березовски да се въртят в тяхната икономика?
    3. Как ще коментирате днешния митинг за АЕЦ „Козлодуй“ платен от българските олигарски и отношението на премиера към него?

  6. vladimirshopov

    Здравейте. За съжаление през последните години не съм чел „Либерален преглед“, макар че би трябвало, защото преди години го правех с удоволствие. Не зная какви неща излизат там в момента. За АЕЦ какво да каже вече човек. Има договор, има множество интерпретации на член 36, но доколкото ми е известно нито една от тях не е по посока на желаното от сегашното правителство ! Като гледам как страната се вкарва от криза в криза, ние можем да искаме постоянното му действие 🙂 Държавата отива много на зле, активно се създават нови политически „писти“ и те не ми харесват. Премиерът е в „голямо междучасие“ и явно се досеща, че края на сегашната газова криза наближава и може да попее на народен глас малко.

  7. войводата

    Усещане за 2009 година на великите лъжи!!
    65 години не стигнаха да проумем елементарни истини,
    че ние сме народ БЪЛГАРСКИ И си имаме България ,и Алеко си беше прав ..не народ а……!!

    НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ИЗМИСЛИ НОВА СИСТЕМА ЗА ГЛАСУВАНЕ ..РАЗБЕРЕТЕ !!
    МОЖЕ БИ 10 20 КОМПЮТЪРА С НЕОБХОДИМИЯТ СОФТУЕР ВМЕСТО ПОЗНАТИТЕ УРНИ!!
    ако СА УРНИ ,АЗ ВИ КАЗВАМ ПО ДОбРЕ , БОЙКОТ НА ИЗБОРИТЕ ДО ДУПКА И НОВА КОНСТИТУЦИЯ В ИНТЕРНЕТ ПУБЛИКУВАНА И ДИСКУТИРАНА!!!
    БИЛИ СМЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА ИЗПОЛЗУВАЛА САМОЛЕТА ЗА БОМБАНДИРИВКИ ,ЗАЩО ДА НЕ СМЕ ПЪЛВАТА ДЪРЖАВА ВЪВЕЛА КОМПЮТЪРА ЗА ГЛАСУВАНЕ БЕЗ НАМЕСА НА ЧОВЕКА!!

    Системата ДОНТ по коята се отчитат резултатите от изборите позволяван на големите парнии да присвояват и гласовете на малките това не е правилно!
    И друго БСП е партия ограбила българия до 1990 и провела реформите до тукq нима не разбирате , че тази партия е вредна за страната ни, тя трябва да бъде поставена извън закона и сами ще се уверите че ще се въздигнем без тази партия!тТя вгради свои хора и във всички други и борбат ще е трудна , но не и невъзможна!!
    Нейните кадри са обременени с помисили за кражба и рушвет!!

    Простичко необходими са ни 500 честни българи и ще се справим!!
    пишете ми : ikoiko55@abv.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s