КАКВО ПРАВИ БЪЛГАРИЯ (В ЕС)?

След поредното управленско фиаско, този път енергийно, България вече прилича на една завършена пародия. Кризата от 1997 година показа неспособността и нежеланието на БСП да се справи с прехода и голямото й желание да го превърне в български перестроечен проект прати страната на ръба. Сегашната криза поставя още по-тежка диагноза на „столетницата”. Със своя управленски капацитет и култура, които в най-добрия случай са подходящи за съветски колхоз от 50-те години на миналия век тя се оказва напълно неадекватна на съвременната, европейска среда. Челопечене ни показа, че това вече не е забавно. Драмата с газа поставя въпроса дали въобще имаме система за национална сигурност. След като пренаписа механизмите за наблюдение и контрол на ЕС, България се просна безпомощна, за да търси европейски пари от „капиталистическите страни в криза” за построяването на 70 километра тръби. Днес до репутационния срив на страната стои документираната й безпомощност.
Мащабните провали на управлението винаги правят актуални базови въпроси по простата причина, че евентуалното им преодоляване преминава през търсенето на нови отговори. Важен такъв въпрос е какво всъщност прави България в ЕС, какви позиции защитава там и въобще откъде те се появяват. Например, противно на критиките, че сегашното правителство бездейства, когато ЕС дискутира въпросите на енергетиката всъщност то е сред най-активните. Единственият проблем е, че неговата активност е в посока точно обратната на тази, която подсказва здравия разум и кризисните сценарии, които стават реалност в момента. От това, което знаем България застана срещу продължаващата либерализация на енергийния сектор, а предишния министър на енергетиката открито се присмиваше на енергийните планове на ЕС за диверсификация и обясняваше, че страната не се интересува особено от тях. Начинът на подписване на големия „енергиен шлем” пък чудесно обобщи цялостното отношение на правителството към тази европейска политика.
Всъщност у нас не съществува работеща система, по която да стане ясно точно какви позиции българското правителство защитава на заседанията на Съвета на ЕС. Парламентарната комисия по европейски въпроси продължава да се занимава основно с ускорен внос на европейско законодателство, не получава редовна и изчерпателна информация и не провежда политически дебати по възможните български позиции в Брюксел. Правната комисия се занимава основно с проекти на директиви и регламенти, по които политическата дискусия като цяло е приключила. В работата на комисиите от страна на изпълнителната власт участват предимно експерти и в момента, в който стартира политически дебат те повдигат неангажирано рамене. В пленарна зала също няма подобни дискусии.
Самите български позиции се изработват по „децентрализирана” система, която разчита на определено отговорно министерство Х да ръководи процеса, да анализира постъпващите проекто-директиви и регламенти и да прави оценка за последствията от тяхното бъдещо прилагане. В много случаи целия процес просто остава в ръцете на няколко експерти и е функция на тяхното желание и капацитет. Когато позициите стигнат до Съвета по европейски въпроси повечето минават „на скорост”, особено поради факта, че не съществува приета рамка от ясно дефинирани интереси и приоритети спрямо която те да бъдат оценявани. В тази схема на практика отсъства и система за управление на разходите от прилагането на евронормите. Няма и място, в което да се прави обща, цялостна оценка на последствията от едно или друго развитие на европейските политики. От това пък произтича липсата на разбиране за това какви коригиращи мерки трябва да бъдат взети, ако даден български интерес просто не бъде отразен в даден европейски акт.
Докато ние внасяхме европейски закони, ЕС очакваше да си внесе от нас модел на страна, която е успяла в тежък регион на Европа. Надяваше се да види страна, на която и се е отдало да разреши успешно тежките задачи на прехода. Надяваше се за своята готовност да приеме все още неподготвена страна-членка да получи доказателство и оправдание за бъдещи разширявания, успешен случай, който да умножи на територията на другите страни в Югоизточна Европа. ЕС желаеше да остави България да бъде авторитет в региона и да й даде подобаващ статут в него. Вместо това получи една объркана и арогантна държава, която влиза от криза в криза и не е в състояние да решава базови въпроси на своята сигурност. След най-неподготвена членка, България стана и най-студената такава.
Най-очевидното обяснение за това положение се състои в общия хаос в управлението на страната. Ясно е, че липсата на ред и приоритети вътре в страната автоматично води до липса на такива и в сложната институционална среда на ЕС. Така европейското законодателство просто „се случва” на България и за нея остава единствено да го прилага независимо от неговите последствия за различните субекти в обществото и икономиката. Но дори да приемем, че българските институции успеят да стигнат до ясна и добре развита позиция по дадена политика, в сегашната ситуация на евро цайтнот на тях ще им бъде почти невъзможно да направят печеливша коалиция в Съвета. Моментният максимум е правителството да се прикрепи към някоя вече изградена коалиция (както при последния „климатичен пакет”, отнасящ се и до нивата на вредни емисии), използвайки знаковата фраза на българската външна политика „Р България се присъединява към….”.
Новата порция кризи изостря усещането, че в някакъв много дълбок смисъл всичко в България трябва да започне отначало. Това преминава и през колективно управленско усилие да бъде намерен поне частичен отговор на въпроса какви точно са дългосрочните интереси на страната в ЕС и кои политики тя следва да подкрепя или променя. Това, обаче, се оказва непосилна задача за актуалния неофеодален модел на управление и култура. Точно в дните, когато един български министър е мъдрувал над едно руско писмо си отиде един от големите политолози на последните десетилетия, Самюел Хънтингтън. Освен тезата за „сблъсъка на цивилизациите”, той ни остави и наблюденията си, че демокрацията и доброто управление са творение само на определени културни и социални нагласи. В тишината на Коледа това негово прозрение е намирало своето тъжно потвърждение по нашите земи.
Текстът е публикуван във вестник „Дневник“

Advertisements

3 Коментари

Filed under Bulgarian

3 responses to “КАКВО ПРАВИ БЪЛГАРИЯ (В ЕС)?

  1. Kolev

    Статията Ви заслужава специален коментар, но ще го направя друг път. Не че не съм съгласен с някои Ваши тези.

  2. Владимир Начев

    Аз напълно споделям написаното. Имам усещането, че парламентарните комисии в голяма степен аутсорсват подготовката на идеи и позиции на съветници на разни граждански договори. Направо не виждам смисъл някакви неподготвени хора, които само брокерстват и се занимават с корупция, да обсъждат чужди идеи и мисли, които инак би трябвало сами да произведат. Те не могат и да ги обхванат или осмислят. Изобщо цензът е много нисък и експертното ниво в парламента /но не само там/ е катастрофално.
    Лошото е, че не съществуват организирани мозъчни тръстове, които да не са финансирани или поръчани от президент, парламент или правителство. Така много умни хора са организирани да работят не толкова за държавните органи, а за разни безумни чиновници. По- добре е да са организирани към частни влиятелни институти или университети и да са с ясна политическа насока и идеология.
    Вчера на обикновени въпроси по телевизията Кунева взе директно да се оправдава, че отлично разбирала, преди време, какво е ядрена технология и как отбирала от всичко това при преговорите за присъединяване. Гузен негонен бяга.
    Когато, обаче нещата станат ясни този горчив вкус остава и ни става ясно, че анонимният чиновник, непригоден /по принцип/ и социално слаб /поне по дефиниция/ ни е изиграл номер, който струва скъпо във всяко едно отношение…

  3. vladimirshopov

    Здравейте. Парламентът е изключително принизен, комисиите са пълна пародия, само имитират дейност, ходят някакви експерти без ангажимент и позиция. Никой не се отчита какво точно се говори в Брюксел. Там е нужна голяма реформа !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s