Десният отечествен фронт

Един от основните въпроси на започващата предизборна кампания става все по-ясен и по-притесняващ на фона на задълбочаващата се световна криза. Ако след 10-тина години на растеж, спокойна и добронамерена международна среда и възможности за развитие във всякакви посоки България изглежда така, както я виждаме днес, то как ли ще изглежда тя след края на започващата дълбока криза? Много от притесненията около задаващите си избори могат да бъдат събрани в този един въпрос и който желае да измести сегашното управление ще трябва да предложи някакъв отговор. ГЕРБ вече се задъхва от тази задача, защото кризата предполага не толкова повторение на очевидни диагнози за проблемите в страната, а убедителни идеи за справяне с тях. „Атака” е отново на път, за да събира където и каквото недоволство намери. „Атомите” на десницата са на прага на поредния опит за обединение, в който фамилната снимка заплашва да заеме последната страница от семейния албум.
Световната криза удобно навлиза в арсенала на управляващи и опозиция, макар и по различни начини. Тройната коалиция дълго време се колебаеше как точно да я използва и тръгна с бодряшката теза за „острова на стабилността”, която обаче постепенно минава на втори план. Поведението й по време на последния седми вот на недоверие бе широко аплодирано като „страшен ПР”, но в него се видя една фундаментална грешка. В момент, когато огромното мнозинство от българите започва да изпитва сериозна несигурност и притеснение от реалните и възможните ефекти на кризата, в българския Парламент се чу един „червен” календар на успехите, който твърде много наподобява онзи злополучен документ на СДС от месеците преди изборите през 2001 година. На мястото на похвални слова на известни лидери на европейски дясно-центристки партии, сега чухме протяжни цитати от авторитетни и не толкова авторитетни източници. Успоредно с това обаче започна „преопаковането” на всяко действие на правителството като „антикризисна” мярка и ако това не бъде ограничено скоро и изплащането на заплатите в бюджетния сектор ще се превърнат в част от антикризисната програма. Развити по този начин и двете стратегии ще бъдат еднакво неубедителни.
В същото време, опозицията с основание захвана темата за забавената реакция на правителството на разрастващите се проблеми в световната икономика, а вече и политика. Това тежко предизвикателство, заедно с едва кретащото членство на страната в ЕС и вече изглеждащи като нерешими проблеми (престъпност, здравеопалзване и други) сега биват използвани като аргумент за широк, отечествен фронт за спасяване на нацията. В неназована аналогия със символиката на войната зад тази фронтова линия се очаква да застанат всички войни на промяната. Според тази теза тежестта и отговорността на момента просто не позволяват лукса отново да се говори за няколко важни въпроса, които обаче така или иначе присъстват в съзнанието на много от хората, които биха посегнали към „дясната бюлетина”. В тази ситуация, политическата амнезия се представя като необходимо условие за спасяването на демократичната република.
Един такъв въпрос е свързан с цялостния смисъл от наличието на толкова много партии „вдясно от центъра” или около него. Различните оценки за това как и защо бе разцепен единния десен субект преди няколко години продължават да се използват в позиционните битки между СДС и ДСБ, но независимо от тях вече е ясно поне едно нещо. Нито ДСБ успя да създаде проект, който да надживее „изчерпаното” от прехода СДС, нито СДС успя да върне към себе си, тези които го напуснаха през последните години. Ясна е стратегическата грешка по разцепване на единствената силна дясна партия в политическа система, доминирана от мастодонта БСП. Усилията да се правят десни производни партии претърпя неуспех и това трябва да бъде признато по убедителен начин. Вместо това динамиката по производството на „десни” партии продължава. Мащабна операция „copy & paste” сега доведе до появата на българска „Европейска народна партия”, чиято разпознаваемост се изчерпва с нейната абревиатура. Появи се и „Българска нова демокрация”, която също надлежно преписва документните програми на истинската, общоевропейска ЕНП и ни убеждава в политическото си прераждане. Уроците на изминалите няколко години показват пълното безмислие на умножаването на много и малки „десни партии”. Дясното ветрило е вече толкова широко, че от политическо прераства в кръжоково занимание. Избори 2009 трябва да поставят начало на обратния процес, намаляването на играчите там и постепенното изграждане на нов, единен субект. Десните политици бяха тези, които най-усърдно се жалваха за изчезването на двуполюсния модел. Със своето поведение след неговия край те просто се превърнаха в оплаквачки на собствената си траурна церемония.
През последните години създаването на производни десни партии вървеше в пакет с една специфична теза за това какво е политическо представителство. Най-общо тя е огледален образ на идеята „един народ – една партия”. Тук обаче тя звучи „една група хора – една партия”. Логиката е следната: вадите социологическия микроскоп и започвате да се взирате продължително в една съвкупност от хора, която дава политическа подкрепа между 0.3 и 3 % примерно. Впоследствие търпеливо идентифицирате някакъв уникален профил на поддръжниците и заявявате, че именно те са хората, които вие и само вие можете да представлявате. Подобно поведение можеше да бъде видяно при ДСБ, ССД и други. Без съмнение през идните седмици ще чуем подробни обяснения точно коя скромна група български граждани ще бъде „представлявана” от БНД, ЕНП или пък партията на Яне Янев. Тези теории за микро-представителство са много повече странични аргументи за политическо оцеляване, отколкото смислен опит за реална защита на интереси и нагласи. Многото малки десни партии имат и други съществени дефекти, които все повече се задълбочават. В тях не достига експертиза, членска база, енергия. Те не могат да се развиват институционално, защото единствената перспектива, която ги притиска е тази на оцеляването. Вниманието им е твърде често заето с оглеждане в действията на своите подобни, отколкото в поведението на своя опонент. Когато искат да бъдат активни срещу него те звучат едновременно на 10 различни гласа. Когато искат да предложат алтернативи успяват да направят само дълъг списък от принципи. Дори в успешния си вариант обединението в стил „отечествен фронт” ще произведе парламентарна група в стил ОДС 2005. В нея огромното мнозинство от депутати ще бъдат председатели и заместник-председатели на партии, които в някакъв момент ще преоткрият собствената си уникалност и нужда от „представителство” и ще се пръснат в няколко посоки. Опитът на последните години показва напълно отчетливо, че успешното участие и представителство на десни избиратели преминава през драстично намаляване на броя на партиите или, в по-дългосрочен план, в изграждането на единен субект.
Нарастващата драма на кризата сигурно ще бъде използвана и за да потули едно доста банално, но необходимо припомняне. То е, че партиите могат да се разделят, но и да се обединяват, преосновават и така да подрастват своята история и да преодоляват изолацията си. „Народните” партии в Европа са създавани именно в такива моменти, за да преодолеят тежки религиозни разделения или политически наследства. Подобни неща са се случвали в Германия, Австрия, Италия, Белгия, Полша, Естония. Нашата десница може да чуе това от ЕНП, ако някой там въобще има желание да води този разговор. Вероятността механична коалиция вдясно да бъде успешна на идващите избори е малка и поради една друга причина. Тя се нарича достоверност, не е обсъждана много често в България и идва от припокриването между политическата заявка и политическото лице на дадена партия. Например, ако някой иска да влезе в политиката с темата за околната среда и „зелената революция”, то неговата биография и поведение трябва да отговарят на тази заявка. В нашия контекст това е казвано достатъчно често по отношение на водещи фигури от прехода като Ст. Софиянски, И. Костов, Е. Бакърджиев, П.Стоянов. Няма готови формули за постигане на достоверност, тя е от тези политически качества, които човек разпознава, едва когато ги види. Обратното също е вярно, сложете едно до друго например БНД и претенцията за самостоятелно място вдясно и идеята става напълно разбираема. Независимо как гледаме на достоверността обаче съществуването на ръба на статистическата грешка със сигурност трябва да бъде интерпретирано като нейно отсъствие.
Проваленото до момента българско членство в ЕС, закъснялата и непълна реакция на световната криза и загубата на перспектива за развитие със сигурност са големи основания за политическа активност вдясно. Но нареждането на всички „играчи” в един десен отечествен фронт прилича твърде много на пореден сценарий за оцеляване и на представление, което ако трябва да наблюдаваме отново през 2013 година ще бъде пред все по-малко зрители. Въобще по начина по който върви в момента, българската десница изглежда заклещена в координатна система, в която колкото повече се увеличават политическите биографии, толкова повече нараства вероятността нейната история да приключи дотук.

Текстът е публикуван във вестник „Монитор“

Advertisements

5 Коментари

Filed under Bulgarian

5 responses to “Десният отечествен фронт

  1. За мен провалът и разбиването на десницата се дължи най-вече на нейното фундаментално идейно пропадане.

    Загубата 2001 година реално беше катастрофална, особено на фона на големите приказки за успех. След това обаче дясното не успя да създаде нов проект, който да го изведе към нови успехи. Спомням си, че когато Надежда Михайлова беше председател на СДС всяка 2 дума, която излизаше от устата й беше „нереформираната“ – БСП.

    Е, БСП поне номинално се реформира, прие националния консенсус по отношение на евро-атлантическата интеграция като свой и с това приказките на десните лидери вече не звучаха сериозно. Дори не искам да коментирам колко абсурдно е програмата ти да е де-факто анти-теза…

    Десните и днес нямат този проект за България. Не че някоя друга партия го има и точно за това всички досегашни избори се виждат описват като „анти“. Но това пълно идейно изчерпване, съчетано с липсата на умели лидери и „пленен“ електорат доведе десните до пълен колапс и остави вакуум в тази част от политическия спектър, която сега мнозина се опитват да запълнят.

  2. vladimirshopov

    Съгласен съм. Десните партии вече са загубили способността да „измислят“ нови неща, стоят в Парламента и станаха „консервативни“. Протестите от януари просто ги раздразниха, нямаха нито желание, нито идея как да станат част от малкото трудно гражданско поведение в страната. ОФ коалицията, която се задава е пълен абсурд със състава си.

  3. Колев

    За съдбата на България съм песимист.В целия спектър на политически партии не мога да открия една, за която бих гласувал с отворено сърце. Вчера по една от телевизиите слушах добрия вълк „Лупи“, видимо сърдит на БСП, за която редовно носел, представете си 50000 гласа. Днес чета, че Стоян Ганев се завръща в България, за да пребори корупцията. Най-вероятно с най-демократичната конституция, каквато наричаше тази на СССР по време на асистенственето си в ЮФ на СУ. Имам чувството, че живея в страната на Алиса и че това, което виждам не е това, а нещо друго. Десните партии нищо не са загубили и нищо не са научили. Те просто бяха заченати в грях по време на Кръглата маса и най-вероятно в грях ще си умрат. А ние ще живеем във все по-полицейска държава. Много крехък и уязвим продукт се оказа българската демокрация! Извинявам се за несресаните мисли.А иначе- материалът е добър.

  4. Веско Паскалев

    Владо, това беше много уместен коментар дори когато го написа за все още lite-версията на ОФ. С очерталата се междувременно extended-версия с Новото време, Яне Янев и кой ли още не, окончателно се убедих че единственото хубаво нещо, което може да надявам да се случи на тези избори е коалицията изобщо да не мине прага и политическите трупове да бъдат най-сетне погребани за да се отвори дясното пространство за наистина нови лица.

  5. Веско Паскалев

    Струва ми се че СДС/ДСБ са в състоянието на соц. предприятията в началото на 90те. Поуките от историята са че решението в такива случаи е „шокова терапия“ (която предложих в предишния коментар). Поддържането на зомби-предприятията чак до 97 не донесе нищо добро. Същото важи и за зомби-партиите в дясно през последните години…

    В моя вариант има риск, но има и възможност за успех. Вместо него обаче се очертава вариантът десен отечествен фронт, който „да влезе в парламента, за да оцелее дясното“ и при него има две възможни развития :
    1. влизат 20 депутати, и следва replay на досегашното статуково
    2. същите 20 депутата влизат, правят коалиция с ГЕРБ и следват съдбата на НДСВ днес.

    И в двата варианта продължаваме да нямаме смислена дясна алтернатива, което на фона на олевяването на масите (а и не само на масите!) поради финансовата криза става много по-опасно отколкото досега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s