Обезцененото политическо ISO на европейските партии и интернационали

Бяха времена, когато партии и избиратели гледаха втренчено и с очакване към чуждоземните държатели на политическо бъдеще. Признанието отвън бе сред първите и задължителни изисквания за политическа нормалност, която гарантираше участие в играта. Европейските интернационали и партии наблюдаваха, притискаха, дописваха и обучаваха своите партньори в България преди да им издадат политическо ISO за гарантиран стандарт за съвместимост с оригинала. Десет-петнадесет години по-късно картината е доста променена. Местната аудитория още се впечатлява от този ритуал, но все повече усеща, че ISO-то се получава твърде лесно, обезценява се и не гарантира никаква политическа нормалност. На европейските партии вече не им се играе на правене на демокрация, там където усилието е твърде голямо и с неясен край. Те имат вече твърде много желаещи от твърде много страни, а междувременно в европейския Парламент „мирише” все повече на политика и някой трябва да я прави, без излишна романтика и търпение.

В първите години на прехода европейските партньори далеч не бяха толкова щедри, особено към страна, която нямаше еднозначна и известна история на широко дисиденство и протест. Трябваше да минат доста години преди да бъде даден ясен знак за политическа съвместимост, особено по отношение на БСП. Социалистическият интернационал дълго се чудеше дали от БКП ще произлезе нео- или пост-комунистическа партия и взе своето решение за пълноправно членство едва през 2003 година. „Идейните лутания” на ДПС също приключиха през 2003 година, когато партията стана „либерална” и се присъедини към либералния интернационал. Две години по-късно пък на НДСВ бе простено някогашното желание да стане част от европейската народна партия и също се прероди в либерални дрехи. Единствено старите български партии като Демократическата и Радикалдемократическата имаха още в началото на промените по-лесен и бърз достъп съответно до либералния интернационал и европейския демократически съюз.
Европейското политическо ISO трябваше да изпълни поне три задачи. Първата бе да подпомогне развитието на българските партии чрез внос на идеи, управленски модели, идеологически схеми. България прекара комунизма като една от най-изолираните в културно отношение държави от източна Европа и създаването на модерни партии изискваше подобен трансфер. Друга важна задача се отнасяше до създаването на по-обща демократична култура и практики вътре в самите партии. Чрез много и различни обучения, семинари, командировки, обмени организирани от  няколкото силни западни фондации трябваше да се създаде онзи гръбнак, който да изнесе голямата промяна на страната. Третата задача бе новите български партии да станат конвертируеми чрез легитимността на своето признание, чрез „гаранцията за качество”, която те получават, когато станат пълноправни членове на различните интернационали и европейски партии. На практика, това приключи в момента, в който бъдещото членство на България в ЕС се видя на хоризонта, защото няма как да помагаш на някой, който по дефиниция вече има работещи демокрация и пазар.
Сегашното трескаво търсене за запълване на бройката в европейските партийни структури обаче вече става едновременно застрашително и смешно. Застрашително с нарастващото изчерпване на външната легитимност като инструмент за промяна и смешно с екзотиката на последните търсения на европейските партии из страната. Няколкогодишното желание на британските консерватори да попълнят бройката за своята нова европейска формация намери за свой обект Яне Янев и неговата „Ред, законност и справедливост”. Още по-екзотични са досегашните търсения на партията на ирландския бизнесмен Деклан Ганли, който е амбициран да участва с европейска листа на вота през юни тази година. Първата спирка бе бивш депутат на „Атака”. За следващи кандидати е обявен конкурс на съответния сайт на организацията. За илюстрация на впечатляващата лекота, с която се дава оценката за политическа съвместимост  бих използвал личен разговор с един от „оценителите” на ДПС, нает от Либералния интернационал. Напълно откровено той сподели своето убеждение, че ДПС е „либерална по дефиниция, защото се занимава със защита на права и това е всичко, което има значение”. В момента пък тече голямата политическа алхимия, която трябва да роди „дясната” ГЕРБ готова да заеме своето достойно място в ЕНП, имаща амбиции за ново мнозинство в европейския Парламент. Мащабът на операцията е такъв, че обръгналите шефове на ЕНП са готови напълно да отпишат „старите” десни партии, които и без това прекалиха със своите битки на брюкселски терен и от доста време предизвикват основно отекчение сред някогашните си любимци.

Основна причина за тази нарастваща небрежност към отделните партньори е в задаващия се Лисабонски договор, пред който останаха няколко оставащи прегради. В него основната „печеливша” институция е Парламента, който получава нови правомощия и вече ще законодателства не в 35, а в 85 области. Поради това цената на мнозинството в него нараства неимоверно и ще се вдига постоянно оттук нататък. Дори в рамките на този мандат двете най-големи фракции де факто все повече изглеждат като правителство и опозиция независимо, че продължава да има много въпроси, по който това деление не работи. Готвените в момента проекто-изборни платформи приличат на управленски програми. Все повече, когато европейските партии гледат към страни като България те ще виждат главно възможни бройки за своята фракция. Отминават дните на дългите обучения на местната, новородена партийка, окултуряването на нейния елит, ограмотяването на „членската маса”, изписването на стройни партийни документи и доктрини. В епохата на Интернет всеки може да си сглоби за около половин час някаква добре звучаща платформа и да научи 20 фрази от жаргона на съответната европейска партия-майка. С тях можете успешно да вземете тестовете за принадлежност, които и без това са с намаляваща трудност. Митичните битки вътре между „братските” партии от България, най-вече вдясно, допълнително отказват европейските централи да се занимават. С други думи, държателите на политическото ISO все по-малко се интересуват от самата политическа среда и система в страната, а просто изчакват да видят какво тя ще роди и чевръсто го настаняват да гласува върху своите банки в Брюксел и Страсбург.

Обезцененото политическо ISO на европейските интернационали и партии не е новина за българските избиратели. Проблемът всъщност произтича от това, че постепенно загубихме още един източник, от който очаквахме подкрепа за евентуалната европеизация на страната. Може би европейците имат основание да бъдат вече цинично откровени в безразборното търсене на български еквиваленти. В крайна сметка, европеизацията на страната е само отчасти тяхна работа и залог. След 15-тина години може би е нормално да си кажат, „ние сме дотук, работим с това, което роди средата”. А тази среда продължава да ражда и партиите ни все повече заприличват на лични депозитни сметки, от които един или няколко души теглят и добавят според актуалната коалиционна конфигурация. България си остава страна на  необикновени политически възможности и за да станете един истински европейски партиец не ви трябва толкова много: интернет връзка, наръчник по английски, компютър, костюм, медия или ТВ водещ, евтин билет до Брюксел, свободно име в регистъра. Трябва ви и малко търпение, телефонното обаждане от Европа ще дойде.

Текстът е публикуван във вестник „Труд“

Advertisements

4 Коментари

Filed under Bulgarian, European

4 responses to “Обезцененото политическо ISO на европейските партии и интернационали

  1. Веско Паскалев

    Нещо в тази статия ме притеснява … Сигурно е лошо да се обезценява европейското политическо ISO (както е лошо отстъплението от всеки висок стандарт и всяка висока цел), но защо това е проблем за България? Явно гледаш на ЕС като един обхватен политически и дори мисловен „борд“, който е нужен за неразумното ни общество, и в случая – на видиотените ни десни „партии“. Това сигурно е така, наистина, обаче е ли дясно мислене това? Струва ми се, че вече започнахме да възлагаме на Европейската свръхдържава и на европейските свръхпартии всички очаквания, които левите у нас и по света възлагат на държавата. Склонен съм да продължа тази логика и по-нататък – може би тъкмо получаването на гаранция за автентичност и качество е в основата на залеза на десните, които решиха че могат да си спестят усилията за по-нататъшно себелегитимиране ??

  2. vladimirshopov

    Здравей, благодаря ти за коментара. Не мисля, че ЕС е или трябва да бъде такъв „борд“, но трудното постигане на „признание“ за политическа съвместимост през 90-те години бе важен процес на израстване и развитие. Напълно си прав и съм съгласен, че той не е достатъчен както тогава и още повече сега. В този смисъл, „леженето“ на тези лаври за европейско признание са част от пълното самодоволство в което пребивава „старата“ десница. Самото получаване на признание бе част от бавния достъп до ЕС, така че само по себе си не бе непродуктивно, но то е част от процес, който не продължи. Сега вече това става безразборно и на фона на лекотата, с която се „става популярен“ партийно в България това е особено притесняващо. Сега това допълнително влошава картинката, но това е по-скоро констатация, а не милеене по миналото. Поздрави.

  3. Иван М.

    Много точни наблюдения, г-н Шопов.
    Благодаря за добре оформените разсъждения.

    Ако мога да го кажа така – за съжаление изпитите за прием преминаха към изцяло теоретични текстови задачи, където учениците преписват, а учителите пишат високи оценки, за да получат бонуси.

    Ако може да се направи някаква аналогия с икономическата система – европейските партии-майки се превърнаха в нещо като концерни, които са ориентирани изцяло към кракткосрочни печалби без да се интересуват какво ще става в дългосрочен план. Всички знаем какво става в момента… Не знам как стоят нещата по отношение на ISO в другите държави, но ако и там се наблюдават такива тенденции, то ЕП може и да спечели повече власт и компетенции в бъдеще, но неминуемо ще дойде момента, когато ще наблюдаваме криза на доверието в отношенията между гражданите и ЕП и съответно ЕС.

    Поздрави.

  4. vladimirshopov

    Добре казано 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s