Европейското преоткриване на суверенитета

Започналата като глобална криза постепенно се превръща в първата криза на глобализацията. Отначало настоящия срив започна да се отличава със своя мащаб и бе определен като криза, която съответства на новия, глобален свят. Сега обаче тя изглежда много повече като първата криза на модела на глобализация, при който един исторически „победил” регион мирно покорява света. Стреснати от нейния мащаб европейските правителства започват тихомълком да преоткриват своя позагубен суверенитет. Ако допреди няколко месеца последните десетилетия на европейския проект изглеждаха основно като интеграционен успех (например, еврозона, единен пазар, разширяване), те сега започват осезаемо да изглеждат като обезсилване на националната държава и нейната способност да се справя с кризи. Големият губещ от това преоткриване ще бъде ЕС. Повечето участници в него не искат да решават проблемите на кризата с неговите институции и политики. Въпросът, който си задават в момента е не какво ЕС може да направи за тях, а какво те самите могат да направят, за да себе си.

Сегашната криза се развива на фона на постоянна битка на обяснения за нейното начало и бъдеще. В нея участват дългогодишните пророци на либералния крах, както и „меки” моралисти като Никола Саркози, който докато четеше лекции за нуждата от нов капитализъм заделяше средства да спасява френските общини, участвали в довчерашната финансовата фиеста. Често можете да чуете и обяснението за кризата като проблем на финансова (де)регулация, а не на пазарната система (това е и работната оценка на Г-20). В обръщение са и различни идеи за институционални промени (Германия и предложението за икономически съвет към ООН), по-мащабните „многополярни” идеи на Китай и Русия. Но никой няма да говори за национално възраждане и затваряне в собствената „черупка” или за край на усилията за интеграция. По-скоро ще се говори за „устойчиво развитие”, подпомагане на местната индустрия, предприятия, работници. Правителствата сглобяват анти-кризисни планове, които приличат на изтръскана политическа енциклопедия, в която могат да бъдат видени решения с всякаква идейна окраска. Там можете да видите „класически” кейнсиански публични програми като инвестиции в инфраструктура и различни „десни” преструктуриращи икономиката мерки като данъчни стимули за нови индустрии. В антикризисните мерки има и „либерални” образователни инициативи в подкрепа на тези, които искат да учат, „социалистически” директни помощи за семействата като пари на ръка, „националистически” символни ограничения пред чужденците, които искат да работят на европейските трудови пазари.

В сегашната ситуация ЕС остава големия отсъстващ и много от европейските държави не го виждат като особено важен участник в справянето с кризата. Още при подписването на Лисабонския договор „големите” държави ясно показаха, че нямат намерение да говорят за повече интеграция през идните 10-15 години. Сега това ясно се вижда в нежеланието на страните от еврозоната да приемат общо „икономическо управление” в рамките на валутния си съюз. Тези, които неуспешно го предлагаха искаха по-голяма координация на икономическите политики на отделните страни, общи инициативи и решения (Германия и Франция, например, от доста време искат уеднаквяване на данъци като корпоративния), общ план за излизане от сегашната криза. Изискванията за създаване на еврото като валута са консенсус, който изглежда технократски и деполитизиран. Фиксираният праг за инфлация и държавен дълг досега изглеждаха като интеграционен триумф, сега те са повече символ на обезсилената национална държава, която не може да се справя с кризи. След тази криза вместо да бъде завършен единния пазар на услугите, все повече ще слушаме за ре-индустриализация (Великобритания, Швеция). Протекционизмът в Европа се завръща и подкрепата за „националните индустриални шампиони” (например, Рено) на Франция най-ясно показват това.
Във вихъра на сегашната криза европейските нации изглежда ще направят и едно културно откритие за себе си. Те просто искат да произвеждат неща, които се пипат, които се виждат. Видимите продукти на техния труд са важни за тях като личности, общности, нация. Всъщност в това може и да се крие новата, най-голяма преграда пред глобализацията. Европейците изглежда не искат да живеят повече в свят, в който всичко е „пост”: постнационално, постиндустриално, постмодерно. Апологетиката на глобализацията рисуваше националната държава по подобие на портретът на Карл Маркс за селото: капан на ограниченото, безперспективното, малкото. Европейците се събуждат от своя глобализационен сън и откриват, че техните нации все пак остават и техен дом. Това преоткриване върви по различен начин в различните части на Европа. Някои искат защита (Исландия), други като Ирландия, която изненадващо бързо загуби увереността си на европейски „тигър” възвръщат леко своя евроентусиазъм. Новата стара „Източна Европа” пък  открива, че това, което има в момента е максимумът, на който може да се надява. Това развитие на ситуацията е особено стряскащо именно там, където европейската интеграция е водещ фактор за развитие и европейската солидарност се възприема като икономически и социален „член 5” по подобие на НАТО-вския военен такъв. Трудно е да се предвижда как ще завърши криза с все още неясен обхват и дълбочина. Но освен с регулаторна, тя може да завърши и с тази важна и може би трайна културна „корекция”. При нея, за известно време, всички на континента ще бъдат по-малко европейци и повече германци, испанци, холандци… При нея, за известно време, националното решение на проблемите ще бъде предпочитано пред европейското. Поне докато всички не си припомнят основната причина, поради която са заедно в ЕС: да намират общи решения на важни общи проблеми, да откриват постоянно културите си, за да общуват по-пълноценно и по-полезно.

Съкратен вариант на този текст е публикуван в последния брой на българското издание на списание „Foreign Policy“

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s