Двублоковата политическа система

Постоянно повтаряната идея за евроизборите като първи тур на националните такива се сбъдна в поне едно отношение. След този вот България вече има политическа структура с ясно оформени два блока: този на управляващите БСП и ДПС и този на Европейската народна партия (ГЕРБ и „синята коалиция”). Партията на столичния кмет спечели тези избори, но на тях стана окончателно ясно, че ГЕРБ не е политическа вълна, която може да помете цялата конкуренция и да държи всички решаващи карти при формирането на следващото българско правителство. Нейното управление вече преминава през смяна на отношенията със старата десница, която чисто електорално успя да събере двете големи парчета (СДС и ДСБ) и да заприлича отново на единен субект. Определяно от мнозина като стратегическо, партньорството на БСП с ДПС е вече и без алтернатива, ако двете партии желаят да останат управляващи. На пръв поглед голямата новина на евровота е възраждането на НДСВ и евентуалната му нова роля на решаващ коалиционен парньор. Но личните гласоподаватели на Меглена Кунева могат преминат през нов своеобразен римейк на 2005 година, когато Симеон Сакскобурготски направи прословутия си пълен обратен завой по отношение на коалиция с БСП. Сега те ще видят как са гласували за европейската фигура на първия ни европейски комисар, а ще се окаже, че са изпратили в Европейския Парламент съвсем друг човек и са реанимирали „жълтата” партия. Това ще бъде основния проблем пред НДСВ през идните седмици и най-важни да се окажат именно тези, които сега повечето анализатори описват като губещите на този вот: малките партии под чертата, които могат да се окажат истинските фактори при създаването на следващото българско правителство.
Все пак е важно да се отбележи, че по време на тази предизборна кампания България пропиля една много добра възможност да се отлепи от доста непросветеното си отношение към ЕС и неговото бъдеще. Партиите на практика заложиха на изцяло вътрешно-ориентирани кампании с леки изключения при БСП и НДСВ. Не стана ясно защо въобще нашите партии участват в писането на програмите на европейските такива, защото на българската публика не бе представена нито една интересна идея, която се съдържа в тях. Всъщност това поведение напълно кореспондира с разбирането ни за европейския интерес като нещо външно, нещо което се „спуска” отнякъде и после ние просто трябва да го ползваме като написана книга, от която четем и правим политическото си ежедневие, някакъв европейски наръчник. По времето на тази кампания България не успя да се отдалечи от двете си доминиращи нагласи към ЕС, за да намери по-верния баланс. В едната крайна точка на тези отношения е „бабаитската” реторика, която заявява някакъв български интерес в ултимативна форма и после вироглаво се опитва да го реализира. Политически най-близко до това разбиране за България в ЕС стои „Атака”. В другата крайна точка е отношението към Европа като решаваща инстанция, която задава еднозначно параметрите на развитие и основната българска задача е просто да ги прилага. Поради сегашната зависимост на ГЕРБ от външна европейска легитимация, тя се оказва в състояние на подобно отношение. Истински полезното и просветено поведение обаче се намира някъде по средата на тези две нагласи. Европейският интерес не е някакво висше неутрално благо, той се договаря между отделните страни и в този процес всяка страна-членка прави максимално усилие да „вплете” своя интерес в общия. Това поведение изисква разбиране и виртуозност, за които не получихме уверение, че съществуват на фона на проведената кампания. Българите не чуха как изглеждат европейските решения на националните им проблеми, а реториката на кандидатите пък не убеди, че самите претенденти ги знаят. На тези избори изчезна дори дразнещото автоматично повторение на заучените европейски тези, което помним от годините на прехода. Сякаш сегашните политици не видяха необходимост дори това да направят. В резултат днес в страната няма почти никакво разбиране къде точно е сечението между общия, европейски интерес и този на българите.
Ясно е, че надделя общото желание на партиите на тези евроизбори да направят едно социологическо проучване в реално време и да измерят нивата на подкрепа сред своите твърди ядра. Най-важното желание бе да се провери дали получаваните от изследванията цифри са гарантирани и представляват мининума подкрепа, на който може да се разчита. Наистина в този смисъл тези избори бяха първи тур на националните. Но това ще се окаже вярно единствено, ако на втория тур през юли партиите се опитат да променят в своя полза това статукво. С други думи, ако достигането и запазването на ядрата е основната задача на евровота, то нормалната политическа логика предполага, че за националния вот трябва да се направи усилие за надскачане на това ядро. Разбира се, това е по-скоро валидно за претендентите като ГЕРБ и „синята коалиция”, но и за управляващите, за да могат да разчитат на запазване на статуквото. При такава ситуация, ако и през идните седмици видим просто повторение на досегашната кампания като стилистика, послания и поведение това ще означава по-скоро ново завъртане на сегашното управление в някаква разновидност. Без видима и убедителна промяна в предизборното поведение на претендентите тяхното общо управление ще се отдалечи като възможност. На тези евроизбори бе изчерпан потенциала на основните досегашни  послания на ГЕРБ и „синята коалиция”. По отношение на ГЕРБ това е личната гаранция за промяна, докато при „синята коалиция” това е тезата за „служебната победа” и „сами срещу системата”. Тези стратегии нямат достатъчно електорална периферия за постигане на резултат, който да позволи самостоятелно управление. Нещо повече, въпреки своя успех ГЕРБ сякаш изчерпи възможностите си да играе напълно сам и може да му се наложи да преговаря за общи мажоритарни кандидати със „синята коалиция” или поне да признае, че някакви общи действия и на това ниво са неизбежни.
Сериозната безидейност и липса на въображение по време на тази кампания по всяка вероятност ще бъде повторена през идните седмици. Партиите постепенно са изгубили способността да правят кампании на няколко „писти”, с някаква палитра от послания, които да не са насочени единствено към тяхната политическа агитка. Много коментатори обвиниха политическите ПР-и за това състояние, но отминалата кампания по-скоро ни показва, че самите политици нямат особено желание от „по-завъртяни” стратегии и подходи към избирателите. Общата деградация на нашите партии постепенно достига и до това политическото въображение на техните ръководства да се изчерпва с няколко лозунга. Политическите партии през годините загубиха интерес към своите членове и почти изоставиха вътрешно-партийния си живот, изоставиха различните организации по браншове, женски структури, в повечето случаи и младежките си такива. Партийните и управленски програми са предимно скалъпени компилации от сродни партии в Европа и интернет. С граждански организации се общува единствено по протестно време или при възникването на някаква криза в даден сектор на управлението. Смяната на генерациите не води до смяна на партийното управление, а представлява по-скоро клониране на утвърдени модели и практики. Сега виждаме, че и от кампаниите лъха единствено лесна агресия и дори отегчение. Ясно е, че за няколко седмици това не може да бъде променено, но една идентична кампания може да остави процента на избирателна активност доста близко до този измерен на сегашния евровот.
Тези избори произведоха междублоков пат, който надали ще бъде разрешен на националния вот. Това може да бъде променено или чрез появата на нов балансьор в лицето на НДСВ или чрез включването в играта на напълно непредвидимите РЗС и „Лидер”, които изглеждат вероятни участници в 41-то НС. Минималната преднина на НДСВ пред „синята коалиция” може да се окаже изключително значима, защото вкарването на двама евродепутати ще спести на партията излишните обяснения около вероятното повторение на мандата на Меглена Кунева като комисар. Ако продължи своята напоителна кампания РЗС ще се срещне с легитимния въпрос за размера и произхода на нейния бюджет, което пък ще я вкара в трудната ситуация да излиза постоянно от обвинения, който самата тя постоянно отправя към другите играчи. „Лидер” засега изглежда най-предвидим в способността си да възпроизведе своя вот. Ако политическите профили и различия продължават да имат значение в България, то след тези избори за Европейски Парламент страната е с нов тип партийна система: двублокова. При подобна логика поведението на потенциалните балансьори би трябвало да е резултат на тяхната отдалеченост от двата полюса. С други думи, по самозаявка РЗС и „Лидер” са по-близко до ГЕРБ-„Синята коалиция”, а НДСВ до БСП-ДПС независимо от вече традиционната следизборна поява на „поливалентност” в нейното поведение. Ясно е, че подобна аргументация не дава никакви основания за предвидимост и накрая управляващото мнозинство спокойно може да бъде формирано по елементарната логика на математиката и лидерските калкулации. За останалото могат да се погрижат думите и ПР-те, колкото и неубедителна да изглежда тяхната сегашна продукция, а политиката, основана на поне някакви бегли идеи за управление и политическа съвместимост ще останат отново за по-нататък, за следващото хвърляне на избирателните зарове.

Текстът е публикуван във вестник „Монитор“

Advertisements

6 Коментари

Filed under Bulgarian

6 responses to “Двублоковата политическа система

  1. ssk

    Нищичко не си казал за Зелените. 🙂 Поне тук като коментар отдолу сподели мнението си.

  2. vladimirshopov

    Ами, какво да кажа….желая им успех ! 🙂

  3. Вероятно ще „калкулират” криво-ляво. Но после идват разправиите за „излъганите надежди” и по-голямото парче от баницата. Докато се хванат за косите и…отново.
    Само че това е лошо за нас, гражданите. Защото и най-лошото управление е по-добро от често сменящото се управление!

  4. vladimirshopov

    Няма по-лоша рецепта от едновременно лоши и често сменящи се управления. Май натам сме се запътили.

  5. За съжаление.
    И ще стане като във вица „положението е ясно, да влезе убитият!“

  6. vladimirshopov

    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s