България вече трайно прилича на страна, ударила своя таван на развитие

Как бихте резюмирали резултатите от изборите за ЕС-парламент?

От чисто електорална перспектива за мен най-съществен е резултата на ГЕРБ, защото той вече ясно показва, че няма да има политическо цунами, което да им позволи да управляват сами. Това променя атмосферата на парламентарните избори, макар от самия ГЕРБ това да не личи. Другото съществено последствие е, че тройната коалиция отново има висок резултат, независимо че на всички е ясна степента, в която едно повторение на тази коалиция ще срине напълно легитимността на политическата система. На трето място, появата на нови кандидат-балансьори в лицето на малките партии е важно развитие, което засилва фрагментацията, без да укрепва чувството за представителство.

Но, все пак е важно да се каже, че България на тези евроизбори изпусна един пореден повод, за да води разговор за Европа, за Европа в България и за европейските решения на българските проблеми. От поведението най-вече на управляващата коалиция съвсем ясно се видя, че разделянето на двата вота е просто част от новото, агресивно политическо инженерство и няма никакви сериозни основания. Извън европейската тема, ако използваме някакви политически ориентири, би следвало да кажем, че България вече има двублокова партийна система (ГЕРБ и Синята коалиция – БСП и ДПС), но силата на чисто математическите мнозинства е много голяма.

Можем ли да кажем, че има истински спечелили и загубили?

Доколкото изборите са наистина на два тура е трудно сега да дадем еднозначен отговор на този въпрос. Но за мен има две неща, които останаха малко встрани. Едното е оцеляването на двете сини партии, които първо имаха сериозни институционални пречки, поставени пред тях, но – и по-важно – бяха в процес на ерозия дори на твърдите си ядра. Това е преодоляно, макар коалицията да не печели значимо число нови избиратели спрямо предишните избори. Второто, за съжаление, е очакваният нисък резултат на Зелените, които през последните години имаха чудесни инициативи и заслужаваха повече подкрепа. Липсата на по-дългосрочни отношения със Синята коалиция е една сериозна пропусната възможност, защото от такъв тип контакти започва изграждането на нови социални и политически коалиции в България, които са обърнати към бъдещото.

Какви тенденции се очертават сред гласоподавателите за предстоящите парламентарни избори в България?

Както и да интерпретирате данните от евроизборите, в България няма ясна оформена готовност и желание за сериозна промяна. Това може да бъде наблюдавано през неубедителното поведение на групата опозиционни партии през последните години, но и през една промяна в общата културна среда на страната. В страната се появи една странна умора от европейската политическа и културна коректност, която сякаш караше много от българите да не са това, което са. Сякаш им тегнеше някакъв императив за европейска нормалност, който вече се оттегли и ние сме отново самите себе си, с всички последствия от това. Едно от тях е, че реалното вече ни се вижда като напълно нормално и приемливо. ЕС за някои е повод за промяна, за разместване. За много хора обаче ЕС позволява да се нормализира именно местното, като му се намират парчета “западна реалност”, на които то съответства. Това например е много характерно за безкрайния разговор за корупцията.

Как разглеждате проблема с купуването на гласове – симптом на какво е тази практика и има ли изобщо начини тя да бъде прекъсната?

Практиките на купуване на гласове стават по-развити, това се вижда отчетливо. Най-важното е, че към прякото купуване се добява все повече така наречения “контролиран вот”. Но като по-широко явление мисля, че в момента виждаме следното. Неофеодални модели на управление и развитие на цели райони на страната имат вече сериозна давност, наличие на мощни икономически и социални картели, които просто владеят тези пространства. Сега този процес просто минава по-видимо на чисто политическо ниво. Купеният и контролираният вотове са просто материализация на овладените части на страната, които на практика живеят в неофеодална култура: с покровители, тънка или отсъстваща законност, стягаща неспособност за лична инициатива и т. н. Този вот е следващият етап от този прцес. Сега чакаме и първите ‘мажоритарни” феодали.

Какъв управленченски шанс има десницата, доколко можем да говорим за десница в България?

По отношение на участие в изпълнителната власт при възпроизвеждане на конфигурацията от евровота – по-скоро не. Но е важно да се кажат и други неща. Десницата в България се провали в опита си да се “пренаправи”, както това става в цяла централна и източна Европа. ГЕРБ е проект по принуда, по неизбежност, ако лявото се бе разпаднало, ГЕРБ можеше да е и “ляв” проект. Всъщност, поради важността на този провал на практика западната десница в лицето на ГЕРБ направи най-голямата си инвестиция в партийното строителство в България от началото на прехода насам. Старата десница просто се замрази и продължава да превърта до болка историческите ленти, дори прибягна до нещо парадоксално – демократична носталгия. Сега политическата носталгия струи от Синята коалиция, а не от БСП, което е пълен парадокс. Тази десница просто не можа да направи следващата крачка и това например най-ясно се илюстрира от едно нейно решение от тези дни: да направи коалиция с изпадналия царски антораж на БНД, а не съм Зелените. Това показва, че старата десница просто не може да направи социалната коалиция, с която да премине от другата страна на прехода.

Коалиционни преговори преди или след изборите – кое е рационалното решение за малките партии, за Синята коалиция и за ГЕРБ, няма ли опасност едно предварително коалиране да отклони, отврати и демотивира гласоподавателите на ГЕРБ и Сините едни от други и от формациите си – и така и двете страни да се окажат губещи?

Аз лично съм привърженик на предизборната яснота по отношение на следкоалиционното поведение на партиите. Неяснотата наистина привидно дава терен за маневриране, но при липса на критерии и параметри за поведение след това настъпва бърза делегитимация, защото всяко решение изглежда опортюнистично. Това е важно и поради друга причина. Коалиционните правителства не са обичани, защото, когато нямате конкретни ангажименти преди самия вот, преговорите изглеждат просто като договорка. Ако сте заявили с кой какво бихте направили, това придава конкретика, критерии за оценка, дава политическо разграфяване на управлението, в което после се движи правителството. Сега просто се договарят недосегаеми сегменти, които после всеки си управлява самостоятелно и както си пожелае. По този начин на практика нищо не може да заплаши едно управление и то прави каквото си иска. Ако вие искате да го критикувате, просто не знаете за какво, защото преди изборите всичко е било празен терен, всичко е било възможно. Такива коалиции просто няма да дават успешен резултат в България, но са далеч по-лесни и отговарят на общото ниво на политическата класа.

В европарламента влязоха куриозни представители на куриозни партии – и тук нямаме предвид само шведските пирати/хакери – не е ли дискредитиран европарламентът достатъчно до момента с конфликтите на интереси, неработещата и свръхскъпа бюрокрация, скандалите с подкупи и измами, за да се дискредитира допълнително и с подобни представителства? До колко изобщо се взима насериозно европарламентарното представителство, предвид все по-слабото глаусуване, израз на какво е последното?

Ниската активност на евроизборите през годините постоянно дава повече шансове на по-малките и по-евроскептичните партии, тази зависимост е отдавна установена, така че и сегашната реколта от странни формирования дължим на това. На мен ми се струва, че такъв тип партии всъщност вдигат легитимността на самия европейски парламент, защото дават възможност тези въпроси да станат част от общия дебат. Проблемът на неговия нисък статус не произтича от неефикасността, всъщност има оценки, които показват, че евроинституциите са дори по-ефикасни от националните на много от старите страни-членки, но от това няма как стане политическа теза. Процесът в момента е интересен, защото на европарламента му предстоят нови правомощия, но никоя от самите европейски партии няма готовност да го направи истински политически орган и пречките за това са най-малко две. Едната е, че в този парламент винаги има две мнозинства. Първото е това, което прави мнозинство при конкретните решения (например, ЕНП и Зелените, или Либералите). Второто мнозинство е про-европейското, колекцията от партиите, които искат да развиват самия проект. Трудността идва от управлението и възприятието на тези две мнозинства и динамиката между тях. Такава ситуация прави институцията странна. Втора голяма причина за незавидното състояние на този парламент се дължи на самите национални партии в рамките на европейските партии. Те просто не желаят да вдигнат залога на тези избори, да ги направят интересни чрез кандидати за шеф на еврокомисията, конкретни валидни за всички страни ангажименти, раздвижване на листите с хора от други страни и т. н.

До колко българският гласоподавател взима на сериозно политическото представителство в българския парламент, след 20 години преход? Какво не успяха да направят българските некомунистически формации, за да спечелят доверието му?

Чувството за провал на представителството е на две нива. Първото е по-общо и се отнася до неспособността да се осигурят качествени публични услуги, тоест да бъде произведена система от институции и услуги, които да са съвременни, полезни и даващи легитимност на цялата система. На второ ниво, не е особено ясна връзката между конкретни групови интереси и партийно поведение. И тук има сериозна разкъсване, защото партиите просто не подхващат и не развиват много теми, които са важни за избиратели, които гледат към “тяхната” партия.

Самите партии като че ли не желаят истински да развият своя профил, да си намерят своите избиратели. Като заучили някакъв наръчник по модерна политика, те искат да бъдат “народни” партии, а през повечето време не са дори “групови”. Траен проблем произтича и от това, че дори хората, които гласуват, вече не очакват кой знае какво от партиите. Трайното фрустриране на тези очаквания прави хората скептични за това какво и как въобще могат да получат от публичните институции. За тях истинската реалност не са тези институции, а познати хора в тях, мрежите от контакти, които те имат, за да се “оправят” в конкретната ситуация. Това подкопава много сериозно въобще желанието за поведение по правила, публичното го има, но само обвивка, истинската реалност е в частното в него, в човека Х, които прави институцията да работи за вас. Това не е модерно отношение.

Кои са проблемите, пред които ще стои следващото правителство?

Основните проблеми са познати. На първо място възстановяване на законност и правовата държава, за да бъде обърнато усещането сред толкова много хора в страната, че просто тук всичко минава. Пълното отсъствие на спазване на правилата просто започва да разпада обществените отношения и това се усеща най-отчетливо например в поведението по пътищата, по тротоарите, в общата атмосфера на общуването. Второто най-важно е обръщането към големите въпроси на първата криза на глобализацията, какви са дълготрайните ефекти върху България, как ще се развива страната оттук нататък, какви промени са необходими и т. н.

Разбира се, има нужда и от ново подреждане на реални мерки в сегашната ситуация, това, което имаме в момента като антикризисна програма е просто смяна на етикетите на различни мерки и програми. Третото нещо, на което бих обърнал внимание, е свързано с възстановяване на управляемостта на страната, създаването на работещи институции, които вършат реална дейност, произвеждат визия, създават реални ефекти и ползи, планират, работят предвидимо. Тази задача е особено важна, защото България отдавна изглежда на страна, която не се управлява, а просто се “лангърка”, ако извините жаргона.

Трябва ли да има наказани от последните два мандата, ще се извършат ли така нужните реформи, има ли изобщо потенциал за подобни?

Разбира се, ако има процес на възстановяване на законността със сигурност ще възникнат много съдебни казуси от последните управления, но не очаквам това да се случи. В България продължава да се краде “пладнешки”, но повечето нарушения са вече в стил “бели якички”, тоест софистицирани в по-сложни схеми, по-трудни за разплитане. В този смисъл, за да случат такива неща, трябва много воля, системност и работа за по-дълъг период от време. По отношение на реформите, България вече трайно прилича на страна, ударила своя таван на развитие, с култура на самодоволство и оправдание за статуквото. 21-и век ще бъде много странен, в него ще се развиват тези общества, които истински “мислят” и реагират бързо на промените около тях, на индивидуално и институционално ниво. България в момента не прилича на такъв тип общество, тук чудеса няма да има.

Интервю за сайта argumenti.net

Advertisements

6 Коментари

Filed under Bulgarian

6 responses to “България вече трайно прилича на страна, ударила своя таван на развитие

  1. Подкрепата за тройната коалиция се дължи на нещо съвсем елементарно, което вие, префинените „анализатори“, не виждате: на хората им е добре. Много добре дори. Българите НИКОГА ДОСЕГА не са живели така добре.

  2. vladimirshopov

    Напълно съм сигурен, че има българи, които се чувстват чудесно при това управление !

  3. Дали самият Апостол Апостолов е написал тези думи?
    Владо, не съм убеден, че си се сблъсквал с най-стария (на години имам предвид) уеб-кретен. Той е известна личност в българското Интернет-пространство… печално известна. От клавиатурата му обикновено излиза потресаваща помия, която не се спира пред умопомрачително вулгарни изрази. Не се колебай да триеш коментарите му, ако реши да проследи тази (или която и да било друга) дискусия.

    Айде лавинааа… 🙂

  4. Веско Паскалев

    в първия коментар има нещо вярно (не заради тройната коалиция, а въпреки нея, защото важи в еднаква степен за всички правителство от 1997 насам). Но вчерашните резултати бяха много приятна изненада – явно на българите все пак не им е достатъчно да живеят по добре от всякога (т.е. да имат пари за ракия, салата и плазмен телевизор), за да са доволни, а изискват и елементарна почтеност в управлението.

    Другата страна на тази монета е на кого възлагат доверието си за тази почтеност. тук вече няма причини за оптимизъм, за пореден път избираме не политики, а месията, който ще ни „оправи“
    Учудвам се обаче че никой от анализаторите в БНТ снощи не коментира това, вички се държат като че ли Герб е нормална партия !?!?!?

  5. vladimirshopov

    Да, появи се консенсус за рестартиране чрез колективна амнезия 🙂

  6. vladimirshopov

    Г-н „лудипари“, най-учтиво Ви моля да използвате нормален език, ако имате желание да коментирате тук. Мерси.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s