Доминото „Анти-Лисабон“

Оптимистичните отзиви за решението на германския конституционен съд да одобри с условия Лисабонския договор се оказаха силно прибързани. Изискванията на съда за ново законодателство за контрол от страна на Парламента са толкова сложни, че времето до изборите в Германия в края на септември може и да не бъде достатъчно за тяхното приемане. Чехия и Полша пък изчакат Берлин. Глобалната криза върна симпатиите на ирланците към ЕС, но повторния октомврийски референдум не е с предрешен изход. Всички еврофили пък се молят Гордън Браун да не падне от власт преждевременно, защото консерваторите отдавна са се прицелили в Лисабонския договор. В тази среда на европейска несигурност ще преминат и първите месеци на новото българско правителство, чиято задача за репутационното завръщане на България сред евроелитите може да се окаже по-трудна от очакваното.
В международен план големия въпрос на последните месеци е дали не се оформя едно „анти-лисабонско” домино, което да прати ЕС в задънена улица. Германския конституционен съд одобри самия договор, но не одобри мерките на правителството за гарантиране на контрола върху това какви ангажименти поема канцлера в Брюксел. С други думи, сега Парламента ще трябва да мисли върху нова система за гаранции срещу твърде много, и твърде лесна интеграция. Все по-често, за да казва „да” в Брюксел немския канцлер ще трябва да е получил „да” от немския Парламент. Ако тази тенденция се окаже заразна, много все по-скептични държави могат да тръгнат по този път и да затруднят максимално европейската политика на своите правителства. Нещо повече, немския съд на практика изработи „негативен списък” от политики, в които по-нататъшна евроинтеграция може да бъде обявена за противоконституционна: семейно право, образователна политика, наказателна политика и други. Чехия и Полша чакат немската ратификация и резултатите от повторния референдум в Ирландия, за да приключат своите процедури. Но всъщност съдбата на Лисабонския договор е свързана със съдбата на сегашния лейбъристки премиер, Гордън Браун. Ако той падне от власт и се стигне до предсрочни избори, то идващите консерватори вече са обещали да подложат на референдум самия договор. Никой не се наема да прогнозира положителен резултат при подобен вот. Такъв сценарий може да бъде избегнат, ако немските депутати приемат нужните закони до средата на септември, тоест преди задаващите се парламентарни избори. Ако това не се случи, Лисабонския договор може е да не бъде приет, хвърляйки Европа в нова, поредна криза.
На целия този фон и на пръв поглед задачата пред българската външна политика изглежда пределно проста. Прекратявате нахалното поведение на предишния кабинет, заглаждате по ръбовете най-скандалните злоупотреби, отмятате половината от надлежно описаните в последния европейски доклад мерки за съдебната система, вкарвате няколко души по затворите и като цяло проблемът с ЕС е разрешен. Отделно от това много хора си мислят, че всъщност неяснотите около договора допълнително отклоняват вниманието на организацията от най-проблемните си страни-членки. Всъщност баналната истина е, че външната политика на практика „продава” това, което се отглежда на местна почва. По тази причина единственото, което може да направи външната политика на страната успешна е ежедневната ни европеизация. Независимо от евентуалната виртуозност и дипломатическо качество, те няма как да бъдат упражнявани върху едно скромно поле от нормално ежедневие. Често по повод на отишлото си правителство се казваше, че ако трябва да прави успешна интеграция, то просто ще се разпадне, защото ще му се наложи да стане това, което не може да бъде. Сега по идентичен начин следва да отбележим, че единствено убедителни реформи, възстановяване на елементарна справедливост и усещане за реална промяна могат да бъдат основа на европейската политика на страната. Зубраческото прилагане на евронормите (по което впрочем страната е сред водещите в ЕС) не е критерий за полезно членство. Истинската трудност е в това да започнем разговор точно какво от това, което прави ЕС ни е от дългосрочна полза и как страната може да помогне то да се случи.
През първите дни на новото правителство в чисто институционален план бяха вече направени по-лесните решения за това кои позиции, имащи отношение към еврочленството да бъдат премахнати. Отиде си поста вицепремиер по фондовете, отиде си и позицията на министър по европейските въпроси. Засега обаче няма никаква яснота по какъв начин ще се компенсира тяхното отсъствие, кои ще поеме функциите по координацията на работата по фондовете и ще следи за многото работа, която трябва да бъде извършена там. Новият външен министър вече препраща въпросите по САПАРД към земеделския министър, но при сегашната конфигурация МВнР ще остане винаги първия адресат по тази тема. Ресорен заместник-министър по европейски въпроси де факто имаше и при предходния кабинет, така че тук няма особена промяна, може би просто повече задължения. Трябва обаче да бъде намерен и дългосрочен отговор на въпроса как точно външното ни министерство управлява членството в ЕС след като на всеки няколко години натрупалите експертиза хора се пръсват по различните ни посолства. Мястото на Министерски съвет и неговите дирекции също трябва да бъде преосмислено. Отделните министерства са пълни с експерти по европейски въпроси, но те не са използвани достатъчно в процеса на изработване и координиране на българските позиции. По съвсем друг начин трябва да се работи с гражданските, бизнес и браншовите организации, а техните мнения да бъдат чувани на много по-ранен етап и то чрез структуриран диалог, а не хаотично през медиите. Комисията по европейски въпроси в Парламента има нужда от много нови експерти, както и от връщането й като основно място за дискусии и решения. Тази комисия не може повече да бъде досадно място за спорадични посещения на министерски чиновници, в нея трябва да се развие същински капацитет за оценка и влияние върху европейските процеси. Въобще цялостния механизъм за участие на България в ЕС трябва да бъде наново анализиран, защото страната ни продължава да бъде заливана с европейско законодателство без да знаем дали то е от полза за нас или не. Времето на автоматичния отговор „всичко е от полза” отмина, макар характерната агресия на предишния кабинет да не е никакъв ориентир за сегашния.
Дискусиите в България за ЕС продължават да подминават важни въпроси. Тези като еврофондове, право на работа, защита на потребители, свободно пътуване, Шенген като цяло изчерпват повечето внимание на граждани и медии. В същото време, все повече държави и общества започват да си задават въпроси по отношение на това докъде точно съюза трябва да им се меси в начина, по който си подреждат живота. На пръв поглед, в България този въпрос не стои, защото Европа е равно на ред, пари, правила и други подобни неща. Но настоящото правителство е второ след членството на страната и то е задължено за започне да мисли по друг начин и да започне да претегля конкретни плюсове и минуси, когато решава как да гласува. В момента например ЕС се е заел с въпросите на „баланса между работата и почивката” на работещите, в резултат на което продължава да приема нови директиви относно сроковете на родителска грижа след раждане на дете. Приемането на твърде дълги периоди може да започне да заплашва конкурентноспособността на българската икономика. Но дори да приемем, че един по-дълъг период е важна социална мярка, този тип теми трябва да започнат да бъдат обсъждани публично и с аргументи. Твърде дълго в процеса на европейска интеграция елитите искаха да се занимават необезпокоявани с нея и затова постепенно техните граждани започнаха да се противопоставят и на самата Европа. Въвличането на обществото в европейските теми е сериозен, трудно изпълним критерий за всяко едно правителство. Но в така или иначе несигурната среда за правене на бизнес, неизвестността спрямо различни задаващи се европейски норми може и трябва да бъда спестена.
През идните четири години европейската политика на правителството ще бъде изправена пред много предизвикателства. Предстоят преговорите за новата финансова рамка на съюза и то в условия на нарастващо нежелание да се заделят средства за Европа. Правителствата на старите страни-членки вече открито споделят, че самата интеграция е ударила таван за поне едно поколение. Разширяването на организацията удари на камък, а намаляващ бюджет ще го направи още по-трудно. Хърватска и Исландия изглеждат като единствени реалистични бъдещи членки за обозримо бъдеще. Глобалната криза отново припомни на големите западни страни позабравените им индустриални политики, с които дискретно да подкрепят запазването на собствените си производства. Борбата с климатичното затопляне тъперва ще изисква своите сериозни финансови усилия. Русия продължава да живее своя постимперски ренесанс, колкото и да не може да си позволи. Китай става все по-настъпателен и дори елегантно се опита да влияе върху крайния резултат на повторните избори в Молдова чрез огромна финансова помощ, която се равнява на една осма от БВП на бившата съветска република. Всичко това прави света все по-труден за предвиждане и управляване. Лесната формула за решаване на проблемите на България единствено чрез самото членство в НАТО и ЕС няма да се състои. Това ще стане особено видимо през идните няколко години, през които страната не може да си позволи да бъде единствено доволен „член на европейското семейство”. Ще е нужно много повече.

Текстът е публикуван във вестник „Монитор“

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Uncategorized

One response to “Доминото „Анти-Лисабон“

  1. Ралица Джубраилова

    Здравей, Владо! Поздравления за това, което пишеш! Дано всички си вземем поука…защото, по мое мнение, всички трябва да работим за това да не бъдем просто „доволен член на европейското семейство“. Кой както може.Защото само с мрънкане и оплакване не става, а и май най-много мрънкат тези, които всъщност са най-доволни.
    Бих искала да се обърна с молба към теб. Трябват ми някакви автори по темата за Черно море и сигурността – доволно обща :)) Ще пиша нещо и в момента съм на searching за материали. Става дума за Русия, Украйна, замразените конфликти и т.н. – всичко, което заобикаля Черноморския регион – не само като географски такъв. Ще се радвам да установим контакт! Поздрави, Ралица, МВнР /все още :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s