Българските уроци от глобалната криза

В дните, когато постоянно нарастват оценките за излизане от глобалната криза си заслужава да видим какви са уроците за България от нея. Най-важното от това сътресение бе, че всички истински видяха и разбраха повтаряното от вече десетилетие клише за глобализацята. Всичко е навързано, всичко се клати и разпада заедно, с известни вариации. Видяха новия свят в действие. Всъщност, първият урок за нас е именно този: да се научим да виждаме и признаваме кризите, вместо да обясняваме, че тях ги няма или няма да ни засегнат. Ако започнем да правим това може би нямаше сега да четем антикризисен план на президента, който излиза едновременно със статистиките за нейното преодоляване. В такива ситуации правителствата също трябва бързо да използват своето предимство, че в центъра на управлението и моментално да реагират на идващата информация. Обществото ни пък трябва да разбере, че подобни събития не са световна конспирация със скрит кукловод, а имат своята логика, колкото и странна да изглежда тя.

Втори урок е, че географията вече не е толкова важна. През цялото време от началото на прехода си мислехме, че географията ни прави геополитически значими. В глобалния свят обаче къде точно се намираш не е най-решаващия фактор за това, което ти се случва. На нашия континент това се вижда от скоростното развитие на „негеополитически” важни държави като Словения и Словакия например. Електронният свят до голяма степен прави територията маловажен фактор и със сигурност тя вече не е сред ключовите причини защо един или друг инвеститор идва или не. Ниската цена на работната сила също вече не е достатъчна причина да привлечем блуждаещите капитали. Такова предимство имат твърде много държави по света и Европа, пък и самите българи нямат особено желание да го запазят задълго.

След кризата възниква и големия въпрос за това откъде точно ще дойде бъдещия растеж на страната ни. Предишни двигатели като строителство, недвижими имоти, евтино производство, туризъм, производство на ишлеме постепенно си отиват или просто удариха тавана си. Стреснат от загубата на производства, Западът отново иска да върне или запази голяма част от своите индустрии, защото на всички стана ясно, че не всеки човек може да бъде интегриран в информационното общество и затварянето на заводи обезлюдява цели части на Западна Европа. Това пък означава, че изнасянето на производства в наша посока ще намалее или ще се насочи към още по-евтини дестинации като Молдова, Украйна и Беларус. В този смисъл ние отново трябва да си зададем въпроса какво имаме като потенциал и кое можем да развием. За съжаление, в момента такъв разговор не се води.

Щедрият Европейски съюз си отива. Всички сценарии за развитие на страната включваха като условие щедрата помощ на ЕС. За фондовете се говореше много преди още да стане ясно кога точно ще влезем. Сега имаме и правителство, което сведе цялата ни европейска политика до разговор за тези средства. Но след кризата ще имаме един много по-малко щедър съюз. Повечето страни-донори се задъхват от бюджетни дефицити и вече започват да правят големи съкращения в публичните си сектори и да вдигат данъците (Холандия, Великобритания, Германия, Ирландия). Държавите в южна Европа също са в тежка ситуация с висока безработица и неясно бюджетно бъдеще (Испания, Италия, Гърция). Един от уроците на кризата за тях е в това, че няма да успеят да вкарат всички свои по-малко подготвени хора в глобалната икономика и ще трябва да предвидят доста средства, за да поддържат социалния си мир. Така изглеждащия европейски съюз сега започва дебатите по финансовата рамка за периода 2014-2020 година като очакванията са за по-малък бюджет, разпределен сред повече страни членки и при по-тежки условия. Дори България да стане по-адекватна по отношение на инвестирането на евросредствата, в средносрочен план те ще имат все по-малко роля за развитието на страната.

Въобще в тези месеци окончателно стана ясно, че догонването със Запада няма да стане, както си го представяхме. Да се говори за това как ще „ги настигнем” е нещо като национален политически спорт. Преди кризата почти бяхме направили графика за това, нужни бяха Х инвестиции, фиксиран брой години, определен растеж на БВП и т.н. Около различните преговори за членство станахме изкусни и във вноса на всякакви закони и правила. Дори в ЕС сме сред отличниците по възприемане (но не и прилагане) на различните директиви и регламенти. Администрацията ни се научи да превежда и вкарва в законите всякакви норми независимо откъде и по какъв повод идват. Направихме си и по европейски изглеждащи институции, които обаче се крепят повече на хартията на закона, отколкото на ежедневното му прилагане и работа. Този модел на автоматично прехвърляне на модели също няма да работи след сегашната криза. Най-малкото, защото вече не е много ясно точно кои от тях всъщност ще оцелеят.

Ясно стана и, че без политика няма да мине. Преди големите провали на предишното правителство много хора вече бяха започнали да си мислят, че развитието на страната може да мине и без политиката. Представяхме си някакъв италиански модел на Балканите, при който правителствата се сменят всяка година, политическата система е населена от твърде неподходящи хора, но икономиката си върви. Двете са отделени едно от друго, пазарът си „цъка” по неговите механизми, хората си гледат бизнеса, плащат по някой данък, после плащат на ръка при лекаря и учителя и така заобикалят неработещите публични услуги. Естествено се оказа, че такъв вариант на развитие не е възможен и че бъдещия ни растеж сега почти изцяло зависи от промени в нашите институции и политика, съдебна система, администрация, бизнес среда, качество на писаните закони и т.н. Италия на Балканите не се случи.

Различните прогнози за излизане от кризата също съдържат важно послание към България. В подобни ситуации хората очакват цели региони да излизат заедно от икономическите проблеми и да се върнат към икономически растеж. Например, както цяла източна Европа бързо попадна във вихъра на тези трудности, така и повечето очакват тя колективно да се върне обратно, там където беше само преди две години. Последните оценки обаче показват, че ще бъдем по-скоро свидетели на сценарии, при който отделните държави излизат от кризата по различно време. Нещо повече, те не само ще излизат неравномерно, но вътре в техните икономики движението ще бъде неравномерно. Цели индустрии може и да излязат от кризи години наред, докато за други перспективите са по-добри. В това има важен урок за политиците, защото различното справяне с проблемите ще изисква селективно подкрепа, там където има нужда. С други думи, вместо да мислят в категориите на антикризисен план, повечето държави вече се насочват към секторни анти-кризисни мерки, насочват усилията си там, където има най-голяма нужда от тях.

12 месеца след началото на глобалната криза наистина имаме пред нас един нов свят. Промените са твърде много, бързи и все още не съвсем ясни. Държавите се надпреварват да ги осмислят по-добре, за да са по-адекватни на светът, който е вече тук. Ние засега стоим и използваме късно признатата криза основно за да си играем на провинциална политика. Ако не разберем промените и не реагираме на тях адекватно, само след няколко години можем да се окажем изолирани и безсилни, с липса на реални аргументи за удобно място в този нов свят. И това ще стане, точно в момента, в който бяхме решили, че сме веднъж и завинаги вътре в „голямата игра

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Bulgarian

One response to “Българските уроци от глобалната криза

  1. За да се разбират промените и се реагира адекватно трябва преди всичко реална оценка на наличното. Реална, не политически целева. Който иска да действа точно, трябва да вижда черното – черно и бялото – бяло.
    Иначе в политическата риторика може да се говори за „големи провали”, за „издънен бюджет” (който ще приключи с 0,5% дефицит, според сегашния финансов министър 😉 ) и т.н. Както се говореше за бюджетния излишък преди 2 години например, а сега Европа казва, че благодарение на него сме сред най-слабо засегнатите от кризата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s