Свобода

Днес е краят на една епоха. След 20 годишнината от началото на промените в Източна Европа всичко това ще е вече в полето на историята. Подобна годишнина е все още биографична, обозрима за отделния човек. 25 годишнината ще е вече историческа, полу-вековното измерение е част от историята и много по-малко част от биографията. През всичките тези години мислех за тези събития като макронеща, големи размествания, стратегии, структури и т.н. Това е навик, от който трудно се бяга. През последните дни подобно бягство също не ми се отдава, но ще кажа какво мисля чрез нещо, което чух тези дни. По радио К 2 вървеше бурна дискусия за прехода с участието на различни политици и коментатори, всички детайли биваха разплитани, критикувани, говореше се за контролиран преход и т.н. Изведнъж дойде рекламна пауза, в която имаше само едно съобщение. То ни приканваше да посетим предстоящ концерт на руската група „Любе”, за която в рекламата се твърдеше, че е любима на самия президент/премиер Путин. Нещо повече, концертът се оказа под патронажа на сегашния български премиер, Бойко Борисов. Самата реклама приключи с бодро твърдение, което по-скоро прозвуча като мото: „Кой каза, че сме живели лошо?!” ….толкова за макро бележките.

Но всъщност винаги съм считал, че 9 ноември и падането на Стената е може би най-важния момент в цялата поредица от събития. И, да, разбира се, пет пъти по-маловажна от 10-ти. Всъщност ние дължим твърде много именно на 9-ти, защото всички западни централни новинарски емисии на 10-и включват картина и от София. Така в този момент на създаване на история и възприятия, България без особено основание попадна на онази нова европейска карта в съзнанието на милиони европейци, която ни „вкара” и в НАТО и ЕС. Както и да е, стига макро неща….. 9-ти е ден за външните, но и вътрешните стени; за израстването, за движението, за постигането на ежедневието на свободата. От следващата година 9 ноември ще е просто ден за почитане и преоценка на постигната свобода, на този ден ще си задавам въпроса колко хора тази година станаха свободни, колко хора се научиха да творят със своята свобода……и така за последно: честита свобода !

http://vbox7.com/play:da40c264&al=1&vid=

Валди Тотев с неговата „йоничка”, дето само пречеше на солата на Пеци 🙂

Advertisements

7 Коментари

Filed under Bulgarian

7 responses to “Свобода

  1. Прецакани сме – те пак са същите и пак са тук. Това е положението.

  2. ssk

    В тази песен за това ли се пеело? 🙂

    Поздрави!

  3. Ние сме сигурно последното поколение, чиито представители могат да се просълзят, припомняйки си онези моменти. Всички след нас ще приемат цялата тази фактология, като нещо естествено и неизбежно.
    На мен продължава да ми се струва невероятно, да – това е чудо!
    Стената падна! Честито!

  4. Ваня Кръстева

    Да ни е честита свободата, но защо ли ни е тя ?
    – щом поробени сме люде на ограничеността….
    пордължаваме да са блъскаме в стена, щото виждаме само до носа.

    Сърдечен поздрав на всички свободолюбиви здравомислещи хора.

  5. vladimirshopov

    Чудо е точната дума……нека да запазим мистерията и надеждата на този момент ! Колкото и наивно да е това !

  6. blogami

    Наистина, в тази седмица се извъртяха какви ли не коментари за събитията от последните 20 години. Някои твърде песимистични, други лекомислено помпозни. Факт е, че това което имаме днес и тук е далеч от това, което очаквахме тогава. Причините вероятно са твърде сложни; може би също въпрос на „случайност“, както и самото падане на Берлинската стена. Струва ми се обаче нелепо да подценяваме другия факт – че въпреки множеството провали имаме свобода, имаме възможности, които преди 21 години изглеждаха чиста фантазия. Вярно е, че мнозина виждаха падането на комунизма най-вече като лесен достъп до дънки, кока-кола, изобщо нещата, с които можеше да се уредиш в Кореком. Сигурно на това се дължи и голяма част от разочарованието – оказа се, че колата и дънките не променят качеството на живота.
    На времето беше популярен един виц, който добре обобщава картинката – нашенец забегнал в Америка, защото чул, че там парите са толкова много, че се въргалят по земята. Като пристигнал в краката му се замотала една 100 доларова банкнота. Той я подритнал и отминал – хайде де, ще им работя още от първия ден! Уви, така както свободата ни дойде наготово, очаквахме и всичко останало да дойде наготово заедно с нея – развитието на бизнеса, високия жизнен стандарт, качествените стоки, доброто образование, социалната справедливост… Е, лошата новина е, че всичко това не зависи от никой друг освен от нас самите. Това, което най-много ме плаши не е, че след някоя друга година спомените на онзи ноемри, за последващия декемви или пък за януари ще избледнеят. Плаши ме, че заради неуспеха ни да имаме това, което очаквахме подценяваме свободата. И възпитаваме поколения, които я подценяват. Присещам за думите на Бенджамин Франклин, че който е готов да се откаже от свободата, за да получи временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност…

  7. vladimirshopov

    Напълно съм съгласен. От много история твърде на заден план остава личния аспект и отговорност за свободата. Е, дано следващите 20 години минат в повече внимание върху това !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s