Eвропейската левица потъва в глобалната криза

Глобалната криза взима малко очаквана жертва. Крушението на идеите за ограничената регулация и необратимата и безметежна глобализация не помита толкова техните носители, колкото техните опоненти. Десницата изплува от няколкото месеца на паника и овладя кризата, но плати висока цена. Държавната намеса нарасна неимоверно, десните правителства трупат огромни дефицити, регулациите нарастват, а идеята за еднопосочна, нерегулирана глобализация, в която печелят всички си отива. Левият опонент обаче така и не успява да спечели в тази ситуация. Основната причина е защото прекара последните 15-ина години в опити да се присламчи към неолибералния консенсус, който доскоро изглеждаше непоклатим. Когато той се срина, европейската левица просто заприлича на лош ученик, на който не си струва да се поверява управлението. Оказа се, че във времена на криза избирателите не са настроени да правят социални коментари чрез вота си, а просто търсят минимална компетентност.

Началните проблеми на глобализацията създаваха немалко проблеми на десницата. Разместванията на националните култури, нарастващата имиграцията и икономическите проблеми в резултат на силната външна конкуренция родиха крайни форми на десницата, около които бе създаден „санитарен кордон” по отношение на управлението. Това се случи в страни като Белгия, Холандия, Франция, Дания, Австрия, частично във Великобритания, Германия, Италия. Тези „санитарни кордони” бяха съгласие за недопускане на крайно десни партии до властта, независимо че много от традиционните десни партии постепенно приемаха в по-мек вариант част от техните идеи. Сега левицата е изправена пред подобен проблем. Наляво от нея започва да се увеличава влиянието на крайните партии и движения. Губещите от глобализацията не вярват на класическите леви партии, защото през 90-те те ставаха все повече част от статуквото. Вместо към тях, погледите все повече са отправени към по-критичните към глобализацията формации, спрямо които пък класическата левица прави „санитарен кордон”, подобен на този на десницата от миналото десетилетие. Това се случи на последните избори в Германия и Португалия, а отчасти и в Гърция. Подобен процес обаче може да направи невъзможно политическо ляво мнозинство за доста години напред.

Проблемите за левицата не спират дотук. Дори когато тя започне да възстановява своите позиции и се върне в управлението пред нея ще стои един огромен проблем: грамадните публични дефицити, които Европа сега акумилира, за да излезе от кризата. Тези правителства ще бъдат заклещени и от изискванията за поддържане на ниски дефицити, за да не се провали еврото. В резултат на това левите правителства няма да имат средства за кой знае какви социални програми като в същото време сигурно ще трябва да вдигат данъците, да качват пенсионна възраст и т.н. С други думи, те няма да бъдат в състояние дори да се върнат към любимата си стара, социалдемократическа практика на високи данъци и високи социални разходи. Бидейки извън управлението по време на кризата допълнително ограничава нейните възможности за контрол върху дневния ред. Европейската десница сега прави бързи ходове, за да „прибере” към себе си две от големите политики на бъдещето: „зелената икономика” и иновациите и съвсем да изолира левицата.

Десницата и нейната активност в Европейския съюз през последните две-три години постепенно преформулира „зелените” проблеми. Постепенно тази проблематика бе вкарана в нейните политически документи и реторика. Дейвид Камерън дори направи ново, зелено лого на своята консервативна партия. Останалите десни партии признаха проблема с глобалното затопляне. В същото време обявиха „зелената” енергия за индустрия на бъдещето, нов двигател на икономическия растеж, важен елемент от дългосрочния план за излизане от кризата и нов просперитет. Моментално бяха заделени субсидии за стимулиране на тази индустрия, което си вижда от различните анти-кризисни програми на десните правителства. По тази начин десницата „придърпа” към себе си „зелената” тема и затруднява нейното включване във възраждането на левицата. В момента десните европейски правителства мислят върху продължението на така наречената европейска „лисабонска програма” за конкурентоспособност и на „зелената” индустрия там ще бъде отделено сериозно място.

Другата голяма тема на момента, тази за иновациите, също се отдалечава от левицата. Принудени да търсят изход от кризата, десните управляващи правителства изваждат на преден план иновациите като нов източник на богатство. Тази политика има две еднакво важни разклонения. Едното е по посока на бизнеса и стимулирането на създаване на нови продукти, с които да се раздвижи пазара. Другото е по посока на образованието и инвестирането на повече ресурси в него; развитието на повече европейски програми за академично сътрудничество; създаване на различни научни центрове, ориентирани към нови изобретения и продукти; подготовка на повече общи образователни програми между отделните страни-членки и други. Ако европейската десница бъде успешна в тези си усилия тя ще укрепи позициите си в средите на бизнеса, но и ще направи важен пробив към образователните системи, които винаги са били по-склонни да подкрепят левите партии или новите социални движения (феминистки, за защита на социални права, екологични) и ще разшири значително своето влияние. Ако тези ходове имат трайни ефекти, разместванията от сегашната криза могат да променят политическата карта на Европа за цяло поколение.

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European, International

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s