Европейският паркет

Дълбоката несъвместимост между българско и европейско за пореден път се простря пред всички ни. Този път свидетели бяха и по-любопитните членове на европейските елити, които наблюдаваха в интернет изслушването на българския кандидат-комисар. Случилото се фиаско е резултат на колективен и личен провал по отношение на политическа тактическа и стратегическа грамотност, оценка за културната среда на институцията на Европейския Парламент и неадекватен анализ на сложната, цялостна картина на европейската политика. В крайна сметка, тази кандидатура се оказа твърде лесна плячка за по-подготвените й политически опоненти. От Румяна Желева не се изискваше кой знае колко. Зад драмата на изслушванията стоеше договорка между двете най-големи партии (Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти) да не се разместват постигнатите сложни баланси още от селекцията на Херман ван Ромпуй и Баронеса Аштън. С други думи, от кандидатите се очакваше просто да си вземат изпита, а не да впечатлят европейската аудитория с някакви бляскави и пионерски идеи за собствените си ресори. Среден (3) бе достатъчно и една голяма част от предхождащите Желева направиха точно това. Уви, в българския случай и това се оказа невъзможно. По този начин една лична провалена амбиция се превърна в национален проблем.

Стратегията на Румяна Желева бе абсолютно сбъркана. Политическите атаки можеха да бъдат предвидени доста отдавна, защото се основават на циркулираща кулоарна информация и далеч не са резултат от някаква страховита, неочаквана или гениална стратегия. Ясно беше, че никой евродепутат няма да влезе в залата с вестникарски публикации, а ще атакува чрез въпроси по същество, основани на фактология, документи. Ясно беше, че никой в ефир няма да въпроизведе кулоарните шушукания, а ще очаква ясни, убедителни и документирани отговори. От изслушвания на предходни Парламенти беше ясно, че депутатите ще си търсят някоя по-лесна жертва, върху която да упражнят новите си провомощия и самочувствие от влезлия в сила Лисабонски договор. Всички тези неща бяха ясни и съвсем предвидими. Вместо това Желева предложи недомлъвки, нелепи „дружбашки” покани за лични посещения в родния й град, агресивен език на тялото и на моменти абсолютно неприемлив назидателен тон. Тя не получи сериозна подкрепа от своите съпартийци нито по време на първоначалната поредица от въпроси, нито под формата на удобни въпроси, на които да отговори пълно и компетентно. В цялостното й представяне липсваше водеща идея, емоция, убеждение, намек за чувство за мисия. Дори заключителното изложение бе прочетено студено и неангажирано. Въпросителните около собствеността на въпросната фирма е трябвало да бъдат изчистени превантивно преди много време, а не да вкарат комисията в цайтнот. На предишен етап този проблем е бил управляем. Когато избухне в комисия е вече твърде късно и вредите много трудно могат да бъдат овладени.

Интересното е, че всъщност Желева имаше няколко буфера, които бяха напълно достатъчни, за да преодолее това препядствие. Ако беше изчистила въпросите около конфликта на интереси, тя можеше спокойно да използва няколко неща. Първото е, че всички нови кандидат-комисари се представят доста слабо по самите детайли на новите им ресори и имат известен кредит на доверие. По този начин, тя по-скоро щеше да се впише в по-обща тенденция, а не да изпъкне драматично. На второ място, съществува ясното разбиране, че пет седмици са напълно недостатъчни, за да могат кандидатите да са еднакво добре подготвени по всички теми. Желева следваше да се подготви отлично по няколко теми, за да може да си позволи некомпетентност по други (така се получи с Баронеса Аштън, например). На следващо място на повечето депутати е ясно, че този ресор е „скалъпен” и обединява доста несъвместими политики. ЕС има сравнително силна хуманитарна политика, докато въпросите на кризите са си предимно работа на страните-членки и много по-малко на ЕК. Дипломацията на този ресор е много трудна, защото той върви успоредно с ресорите за разширяване и развитие, а трите колективно са под „шапката” на Аштън при още неизяснени отношения. Ресорът е с много ограничен периметър за законодателна инициатива и е по-скоро реактивен, там никой не очаква чудеса от ЕС. В същото време, той дава хубава „входна точка” към един ЕС, който е ориентиран към своите граждани и черпи легитимност от тази политика. С други думи, в този ресор има скрита кауза, която можеше да бъде изведена и акцентирана (Меглена Кунева направи нещо подобно с темата за правата на потребителите.) Нито един от тези буфери не бяха използвани от Желева и нейния екип и от тази гледна точка представянето е пълен провал.

Провалената кандидатура сега ще се превърне във вътрешнополитическа драма, но тя ще има сериозни последици за европейската политика на правителството. След няколко нелоши стъпки (постепенно разрешаване на проблемите по оперативните програми, по-добра работа на Съвета по европейски въпроси, подобряване на организацията в Министерски съвет) започнаха гафовете около членството на Турция в ЕС, които също като цяло бяха овладяни навреме. Сега обаче премиерът поставя Барозу в неудобно положение и го принуждава да пренарежда целия пъзел около изслушванията и структурирането на Европейската комисия. Това ще остави следа и европейския меден месец на правителството може да приключи доста преждевременно. Нещо повече, целият набор от европейски цели на правителството сега е поставен под съмнение. Страните от еврозоната и ЕК нямат особено желание да приемат нови държави, защото тепърва трябва да се занимават с огромните публични дефицити и възстановяването на правилата от пакта за стабилност, който е в основата на еврото. Влизането в Шенген остава задача с висока степен на трудност, при която всяка капка добра воля от страна на комисията е добре дошла. България тепърва трябва да излиза и от механизма за наблюдение, които продължава да тегне и над това правителство. Проблемите, които сега кандидатурата на Желева създават на Барозу ще имат своето отражение върху отношението на комисията именно по такива гранични въпроси, за които аргументите на страната ни не са еднозначно положителни. Загубата на европейска динамика и легитимация пък ще има тежки последствия върху самото правителство във вътрешен план.

Извън моментните анализи на случилото се е ясно, че проблемите възникват от дълбоко уседнал български културен код, според който всяка биография и компетентност могат да бъдат изфабрикувани, „натъманени”, произведени под натиска на някакъв политически императив. Тъжната история около кандидатурата на Желева настойчиво напомня на прословутата реплика на един вицепремиер, който шеговите бе казал „егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!”. Любимото политическо занимание на нацията да произвежда постоянно „нови лица и елити” легитимира поточната линия от изобретени, „самонаправени”, самоизмислени фигури, чиито авторитет приключва с формалното им напускане на заеманите постове. Това е едно от любимите занимания на българските управления и колкото по-бързо се превъртат партиите през властта, толкова бе безмилостно биваме обстрелвани с нови и нови личностни изобретения. Безразборната инфлация на автобиографии (професионални или политически) създава измислени пространства, в които участниците с лекота си мислят, че могат да мигрират своите политически модели и мислене в Европа. Но в случилото се има ясна политическа вина и на премиера Борисов, който допусна свръхизрастването на човек, около които има толкова много въпросителни. Случилото се можеше да бъде спестено на България, ако към това назначение се беше подходило по друг начин. Барозу можеше да бъде оставен да участва по-активно в селекцията на българския кандидат, с което страната да си осигури още малко допълнителна подкрепа при решаването на десетките проблеми около нейното членство в ЕС.

Българските навици и модели за поведение продължават драматично да се различават от европейските и подобни събития правят този контраст болезнено видим. Бясното кариерно препускане, „забърсването” на някаква временна експертиза в крачка, неуважението към процедурите на сериозни институции могат да впечатлят голяма част от българската публика или паркетните хроникьори на нашата политика. Но в Европа това просто не минава. На този терен дори цинизмът и политическия макевиализъм си имат правила, сценография, предписания. Безпардонния опит за проваляне на членството ни в ЕС от предходното управление получи неочаквано и неприятно продължение. Родният провинциализъм получи звучен шамар, който всички можехме да си спестим с малко повече, но очевидно невъзможна политическа култура и преценка. България остава в репутационния фризер, в който се намира от своя „ден първи” в ЕС. Вече е болезнено видимо, че на европейския паркет нашите танци не се приемат особено ентусиазирано, а ако съдим по полупразната зала в края на изслушванията, и ще се играят и пред все по-малко публика.

Advertisements

7 Коментари

Filed under Uncategorized

7 responses to “Европейският паркет

  1. kliment

    както винаги владо шопов е на ниво и поставя точната диагноза без заобикалки и мънкане.
    тъжното е, че никой и в герб не посмя да каже за желева, че „царят е гол“, а това си пролича отдавна – ил поне откакто тя съобщи, че ходи да си говори със Сергей Лавров до тоалетната.
    много точно владо отбелязва този ужасен проблем у нас на фабрикуването на биографии – това, че се приема и позволява на някого да вземе – образно казано – по няколко стъпала наведнъж по пътя на горе. израстването е сложен и бавен процес, свързан главно с трупането на опит и компетентност. това важи за всяка професия независимо дори от евенуалната лична дарба или дори гениалност на даден човек.
    защото явно у нас все още дарбата са самоиздигане в дадена партия е решаваща, но провалът идва после неминуемо в момента, когато се налага да се свърши дадена работа, реформа и т.н.
    днес в коментарите на дневник имаше следното предложение, което намирам за много уместно:
    г-жа желева да се оттегли от всички европейски, енп, български, партийни и държавни постове под претекст, че започнатата срещу нея злословна кампания нанася морални щети върху името й и най-вече върху семейството й, което тя желае да предпази. мисля, че така много би улеснила много хора – и тук и в европа.

  2. Petur Petrov

    Strashen si! Nay-gotinya v neta, a dnes sum izchel vsichko – poneje tuka vali snyag i ‘rabotim ot vksuhti’. Ot edna strana jalko, no ot druga mislya che beshe edna dobra pobeda na demokratziyata i v tozi smisul stupka napred za progresivnoto chovechestvo. Razbira se stoy vuprosa za prinadlejnostta na BG politicheskite eliti kum nego, no ot druga strana dneshnata reaktziya na neta osobeno me okuraji, che za BG obshtostta kato tzyalo nadejdata za nyakakva forma na prisuedinyavane kum nego vse oshte ostava.

  3. vladimirshopov

    Privet, radvam se che vi haresa komentara, no naistina vece prekaljavame kato darzava s povodite za podobni pisanija ! Pozdravi.

  4. Когато нейни роднини/на РЖ в Н.Загора/казаха /това беше след ПЪРВИТЕ европейски избори/,че „като вземем властта тя ще бъде еврокомисар или най-малкото външен министър“,мислех,че се шегуват.Г-н Шопов,мутрите правят най-различни неща:играят тенис,белот,юркат се на воля с яхтата из „Сомалийслия залив“.Т е ,обаче не се шегуват.Не слушат и такива като Вас,щото много учени им се виждате.Живеят си в своя самодостатъчен свят и са си много добре.Казано е -трупаш ли знание,трупаш тъга.

  5. vladimirshopov

    Съгласен, надали слушат такива като нас, но поне да бяха попътували повече с яхтите, че да понаваксат откъм географски познания 🙂

  6. Lubomir

    Много интелигентно, ясно и точно написано. Реагирам малко късно просто защото сега реших да препрочета статията от ГЛАСОВЕ. На българските политици от прехода, а и изобщо, освен всичко друго, им липсва и скромност, нещо което рядко виждаме около нас. Само не знам дали са оперирани от нея или просто така са възпитани в недрата на народа, от който произлизат. И точно липсата на скромност скрои лоша шега на Румяна Желева. Сега можеше все пак да прави нещо. Може би след време Бойко Борисов ще я извади от нафталина, кой знае?

  7. vladimirshopov

    Наистина. Такива качества просто не се виждат, както и липсата на самопреценка, баланс в поведението и това, докъде може да стигне….и много други неща, за съжаление. Не искам и да си помисля, че Желева може да стане посланик в Австрия, например.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s