Управленските проблеми не могат да бъдат решавани със силни автобиографии

Интервю за агенция КРОСС

И това правителство има пролем – дали силните професионални биографии могат наистина да се превърнат в силни управленски биографии, коментира политологът

Интервю на Десислава Конкчийска, Информационна агенция КРОСС

Г-н Шопов, ще заработи ли по-добре правителството след направените промени?
ГЕРБ започва постепенно да се превръща от партия, която е машина за печелене на избори в партия, която наистина навлиза в управлението. Разбира се, това се случи най-вече като резултат от провалената кандидатура на Желева. Един вид е принудителен урок за правителството. Тези два сектора, в които бяха извършени промените мисля, че ще заработят по-добре. Казвам го от гледна точка на професионалните биографии на двамата нови министри и повече пасват на ресорите – това е очевидно. Но за да получим истинска представа, дали започва нещо качествено да се променя в това управление ще е по-скоро важен индикатор какво ще се случи във вицепремиерското звено на управление. Виждаме една криза на модела на общуване между премиер и министър. За да се вдигне качеството на това управление според мен, трябва да се изгради едно много силно вицепремиерско звено. Имам предвид следното. Ако погледнем различните управленски сектори, в които се правят реформи – образование, здравеопазване, социален – виждаме няколко различни модела на реформиране. Например в здравеопазването това става доста хаотично, по-скоро по силата на финансовите рестрикции, докато пенсионната реформа върви „като по учебник“ /създаден е Консултативен съвет, има широко допитване до заинтересовани страни/. Ако реформите продължат да се правят в отделните сектори по различен начин, това ще генерира кризи, които ще предизвикат по-сериозни проблеми на правителството. Същото се отнася и за еврофондовете. Процесът по тяхното усвояване не може да бъде успешно разрешен, ако не работи добре вицепремиерското звено, защото там участват много министерства и институции. По някакъв начин те трябва да бъдат управлявани на вицепремиерско ниво.
Към г-н Дянков бяха отправени критики, че независимо от добрата си професионална биография на финансист досега не се занимавал с държавен бюджет и в този смисъл той гледа на него като на приходите и разходите в една фирма. Вашият коментар?
Съгласен съм дотолкова, доколкото вече ми се струва, че е трудно да очакваме от г-н Дянков, че е в състояние да проведе много по-съществения дебат – как България ще изглежда след тази криза, какви са идеите, групите от мерки, които ще се реализират, за да можем да си представим новия модел на развитие на страната ни след кризата. От тази гледна точка, едно назначение на Илиян Михов би било доста успешно /поне професионалната му биография е такава/. Изглежда много по-готов да проведе този тип дебат. Но е вярно, че управленските проблеми не могат да бъдат решавани със силни автобиографии. Остава проблемът, когато този тип хора дойдат да работят в България наистина успяват да се превърнат от добри професионалисти в добри управленци. Това е далеч по-тежко и сложно предизвикателство, особено за хора, които не са били в страната дълго време. Струва ми се, че този проблем ще продължава да тегне и над това правителство – дали силните професионални биографии могат наистина да се превърнат в силни управленски биографии.

Точно по този повод упрекнаха ГЕРБ в липса на управленски кадри. Същевременно бе посочено, че това е нормално за млада партия. Успяха ли в ГЕРБ да се възползват от факта, че не са обременени с минали грехове?
Този проблем наистина се явява при повечето нови партии. Такъв тип партии обикновено стартират с голям внос на авторитети от граждански сектор, академични среди и бизнес. При ГЕРБ в момента е видимо това, че все още има готовност на професионалисти да се ангажират с това управление. Остава все още като въпросителна тези хора, да бъдат вписани в по-добре построена управленска структура. Ако това не се случи, ще имаме постоянен свеж приток, но ще този леко хаотичен характер на управлението може да стане хроничен и да се превърне в характерна черта на управлението на ГЕРБ и ще им донесе негативи.

Кога според Вас, ще може да се направи реална оценка за работата на правителството, след какъв срок?
Обикновено се счита, че 100 дни са достатъчни, но аз съм от хората, които мислят, че по-скоро за това са необходими 9 или дори 12 месеца. Според мен тогава най-добре се вижда – има ли ясна идея какво точно се прави, ясно определен управленски модел, да се видят някакви резултати. При ГЕРБ утежняващо обстоятелство е, че тази година е много тежка от бюджетна гледна точка и това предизвиква трудности в планирането. За мен, истинското време за качествена оценка на това управление ще бъде някъде към лятото.

Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция „КРОСС“
позоваването е задължително.
Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s