Турция и ЕС: Дълъг танц с чести смени на темпото

По повод на посещението на българския премиер в Турция си позволявам да „постна“ един мой текст, публикуван преди пет години в българското издание на списание ‘Foreign Affairs’.

С евентуалното членство на Турция в ЕС ще бъдат преминати немалко граници. Организацията ще стъпи на друг континент, ще има нов демографски и регионален гигант с мощ в Съвета на ЕС, ще опре в Средния изток и ще постави на изпитание самата възможност за по – нататъшно задълбочаване на немалко от своите политики. С основание или не, стартовото възприятие на повечето участници в процеса е, че страната се нуждае от много дълбоки, системни и трайни промени в своето общество, икономика и политика, преди да влезе в ЕС. Поради тази причина досегашните практики на бързи, acquis – доминирани преговори няма да са достатъчни. Това, от което отношенията между двете страни имат нужда са продължителни преговори с отворен край, които гарантират подобен тип промени.

Евентуалните преговори с Турция идват при нови обстоятелства за самия ЕС. Докато всички дискутираха разместванията в конфигурацията на институциите в текстовете на отхвърлената европейска конституция и дебатираха вечния въпрос на политиката “кой губи и кой печели”, на сцената излезе нов играч. След като европейската политика през последните десетилетия започна все по – настойчиво да влиза в полетата на националните политики и общества, те постепенно оттеглиха външнополитическия комфорт, който бяха дарили на политическите си елити. Към края сме на времето на безрезервните мандати, на отдаденото доверие, вървим към време, в което европейската политика ще бъде постоянно в обсега на общественото мнение, време, в което национални избори ще могат да се губят и в Брюксел. Затова страни като Турция ще трябва да убеждават не само елити, а и граждани, неправителствени организации, браншови камари, политически партии. За тях четенето на обществени допитвания ще бъде почти толкова важно, колкото това на предизборните платформи. Тяхното членство минава през възходящото движение на средностатистическите стойности на всяко европейско общество.

Сериозните различия, реални или въображаеми, между страните на петата вълна на разширяването и Турция ще бъдат отразени и в различния начин на водене на преговори за присъединяване. За щастие на голяма част от страните в тази вълна, преговорите бяха проведени като мащабно административно упражнение по прехвърляне на правови норми. Създаденият “свят на административните чудеса” винаги предпочиташе приемането на нормата пред нейното прилагане, доклада за нейната поява пред работата по нейната верификация. Това не бе достатъчно по отношение на 12-те нови; още по – малко би проработило спрямо Турция.

Главна причина за това е, че Турция има твърде ефективна администрация. Тя представлява строго разграфена, йерарзихирана структура, която носи пост – имперска предвидимост. Над този исторически слой, турската администрация носи и голяма част от секуларистичния проект на Ататюрк и, на практика, функционира като една от най – трайните опори на турската демокрация. Настроена на точната вълна при старата система за водене на преговори, Турция за няколко месеца може да се окаже “по – хармонизарана правно” от повечето страни – членки на ЕС. Затова самия ЕС замисля, и с основание, да обърне логиката: приемането на нормата е нищо, прилагането е всичко. На преден план излиза дълбочината на промяната на практики и поведения, назад отстъпва безкрайната мрежа от препратки към директиви, регламенти и препоръки. Това е новата технология за социална и политическа промяна на ЕС.

Дълги преговори с отворен край ще изведат членството на Турция пред скоби. В настоящия момент, ЕС не е решило твърде много неща за себе си. Поредният голям европейски проект под формата на първа европейска конституция се намира в ничия земя и тепърва ще бъде обект на ново договаряне. Краят на петото разширяване превърна академичния дебат за границите на Европа в централен политически въпрос в редица ключови европейски столици. Нещо повече, много от гражданите на Западна Европа в момента мислят за сполетялата ги глобализация през призмата на последното разширяване. Вместо да мислят за новия китайския гражданин първо поколение, те са обсебени от прословутия полски водопроводчик. Гражданите на ЕС имат нужда от време, за да догонят събитията. Ако то им бъде отнето, те могат да посегнат на самата архитектура. Разполагането на преговорите с Турция в по – широка рамка с отворен край ще получи като странична полза постепенното изясняване на изброените въпроси.

България може да дефинира интересите си спрямо членството или нечленството на Турция в ЕС чрез някакъв въображаем каталог от плюсове и минуси, който в момента трудно може да бъде реализиран политически и предлага твърде много неизвестни. Продължителните преговори с отворен край са добър временен вариант за България, те дават повече гаранции за постигането на поне две важни цели. Едната е предпочитание от страна на Турция към общоевропейски стратегии на поведение, за сметка на самостоятелни регионални такива. Втората е движение на европейската интеграция, което гарантира запазване на солидарния елемент на проекта, както и запазване на възможностите за по-задълбочени политики в рамките на съюза.

В сферата на възможните тактически ползи за България, може да се твърди, че евентуалното отлагане на началото на преговорите с Турция ще отнеме част от натрупаната обществена енергия срещу политиката на бързо разширяване. Това би могло да подпомогне по – бързата ратификация на договора за присъединяване на България и Румъния и запазване на датата за членство: 1 януари 2007. Все пак, ако политическите елити в някои страни решат да търсят политика на забавяне на разширяването, по – вероятно е освен Турция, в нея да попаднат и двете подписали вече страни, особено на фона на все нестартиращата Хърватска.

Реализирането на подобен тип стратегия би представлявало огромно политическо предизвикателство и ще изисква много такт и търпение. Основен проблем пред този подход е подозрението на Анкара, че дългите преговори с отворен край са елегантен дипломатически трик за постигане на имплицитна цел, а именно “привилигировано партньорство” без пълноправно членство в ЕС. Анкара вече заяви, че не приема друг изход, освен членство с пълни права. Все пак, промяна на позицията не е изключена. При явното отсъствие на съгласие относно бъдещето на страната в организацията, форсирането на решение от турска страна сега вдига твърде много залога. Едно твърдо “не” днес би бил по – лош вариант за юго-източната ни съседка, отколкото дълги преговори, по време на които да бъде бавно извоювано членство. Сега остава да видим дали Турция има подобен тип външнополитическо търпение.

Дългите преговори с Турция често ще наподобяват на перманентна криза, в която бива включван целия арсенал на дипломацията. Често на сцената ще гостуват тезите за цивилизационната съвместимост или различие на ЕС и Турция, политическата почтеност, лансирането на тези за алтернативни геополитически стратегии и други. Предизвикателството е двойно. Турция трябва да доказва и убеждава скептични граждани и елити, ЕС трябва да допусне възможността Турция да успее. ЕС трябва да гледа обективно на усилията на Турция, Турция трябва да допусне възможността за свой неуспех. Предстои ни дълъг танц с чести смени на темпото.

Advertisements

4 Коментари

Filed under European

4 responses to “Турция и ЕС: Дълъг танц с чести смени на темпото

  1. След водената от България политика през последните години, Европейският Съюз би следвало да въведе ясен механизъм за изключване. Ясно е, че подобна стъпка е силно рискована и изключително трудна за приложение, особено с оглед на опасността от флуктуация на маргинални страни-членки, които биват изключвани и след това отново присъединявани (в зависимост от изборната воля на съответния електорат).
    Приемането на Турция в Европейския Съюз би било авантюра, която ще подложи на риск целия проект, ако подобен механизъм не съществува. Интересното в случая е, че докато България и Румъния представляват предимно икономическа и правна опасност за този Съюз, то при Турция проблемите са почти изцяло културни. Нещо повече – с оглед на прогнозите за икономическо развитие на Турция през идните няколко десетилетия, Европейският Съюз би трябвало да е силно заинтригуван от перспективата за нейното членство.
    Културните различия с Турция излизат обаче извън рамките на опасността, които крият ориентирните забежки на правителствата на България от една определена партия. Но за тези различия няма клаузи за преговори. Те могат да се превърнат в нетърпими и срещу това би могъл да помогне единствено изяснен механизъм за отстраняване от Европейския Съюз.
    Рисковете и авантюрите, в които се впускаме, е добре да са добре пресметнати, за да не станат безразсъдни.

  2. vladimirshopov

    Лисабонският договор въведе клауза за напускане, оттегляне, но не и за изключване. Честно казано, това не ми се вижда реалистично, просто няма как да се изгради приемлива структура от критерии и задължителни механизми за оценка. Членството на Турция е вид край на солидарния модел на интеграция, след нея просто отиваме към Съвет на Европа – 2. Каквото и да се случи, България трябва да влезе във вътрешните кръгове на интеграцията преди ново разширяване – еврозона и Шенген. След това оформянето на „кръгове“ и отделни писти ще бъде по-лесно и ние спокойно ще попаднем там. На практика това ще зависи от това управление, имат „честта“ да управляват в изключително важен момент от развитието на ЕС. Дано го разбират.

  3. Това, което ми се струва притеснително, е непредвидимата понякога политика, която Турция е в състояние да генерира. В случая визирам например по-силната военно-превратна енергия, лъхаща в случаите на вътрешнополитически проблеми в Турция. И въпреки че военните там са по-скоро гарант за секуларно ориентирано общество, не съм сигурен, доколко Европейският Съюз би се почувствал комфортно в компания на държава, в която има военна диктатура.
    Разбирам, че това са черни сценарии и че далеч не винаги е коректно евентуалности да бъдат използвани като аргумент. Дадох този пример с ясното съзнание, че е краен, но в същото време показателен за културните различия, които виждам като основен риск за приемането на Турция в ЕС.
    Откровен отказ за членство на Турция би бил по-лесен от тази гледна точка, но би създал допълнителни проблеми, които не съм сигурен, дали не биха, в крайна сметка, наклонили кантара в неблагоприятна посока.
    Напълно съм съгласен, че процедурата по изключване на дадена държава от системата на ЕС би била изключително трудна за договаряне. Но поне дебат по този въпрос би помогнал на „периферни“ държави като България, Румъния и Турция да бъдат малко по-праволинейни в политически план. Липсата на категоричен коректурен механизъм е опасна не само за Европейския Съюз, а и за самите „рискови“ държави.

  4. vladimirshopov

    Абсолютно си прав. Изначалната трудност при Турция идва от това, че именно „неевропейската“ ситуация, при която военните са основния стълб на секулярното и модерното. Това е дълбоко разминаване с европейската норма и е в сърцевината на еволюцията, която Турция има да прави. Но този въпрос е твърде сложен, за да бъде оставен просто на преговорния процес, който се води от ЕК. В същото време, Турция все повече се готви за живот без ЕС. Доктрината за „стратегическа дълбочина“ и извън-регионална сила е именно движение в тази посока. Това има големи последици за България. Виж тази статия, ще ти е интересна – http://www.europeanvoice.com/article/imported/neo-ottoman-minister/65445.aspx

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s