Европейска закрила за защитения свидетел

Нагли или не толкова българските престъпници просто не се озовават в затвора. България постепенно се превърна в код за престъпност, който запълва по-голямата част от визитката на страната по света. Правовата държава си остава принцип, с чието отсъствие постепенно всички свикваме и просто калкулираме в нашето поведение като граждани, потребители, предприемачи. В същото време, вместо единствено да чака и прилага подготвени от Брюксел програми и предписания за реформи, страната ни трябва да започне да се учи как да създава евронорми.

Едно от най-важните неща, на който колективно трябва да се научим след влизането в ЕС е това да инициираме и водим успешно дебати по европейски решения на проблеми, които засягат нас, но и останалите страни-членки. Мисленето на нашето членство продължава да се ограничава с това да се присъединяваме към различни идеи, инициативи, проекти за директиви и регламенти. Време е да помислим как да използваме членството, за да намерим решение на проблем, с които просто не можем да се справим, но и който дава важни възможности за останалите партньори. Мониторинговият механизъм по въпросите на прасодъдието и вътрешните работи успява да даде някакви резултати, но така или иначе до няколко години ще отпадне. Липсата на свидетели по най-трудните и заплетени дела на практика вече се превръща в неразрешим проблем, който просто се констатира. Създаването на общоевропейска програма за защита на свидетели по разследвания, които засягат престъпления в поне две страни-членки може да бъде добър вариант. Наистина това е скъпо начинание и ще е необходимо много убеждаване на тези държави, в които подобен проблем не е толкова остър.

Но за подобна инициатива има подходяща политическа рамка на европейско ниво. Още в Договора от Амстердам, влязъл в сила през 1999 година е фиксирана политическата цел за създаване на общоевропейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие. В няколко последващи документа (например, програмите от Хага и Стокхолм) тази цел се конкретизира с оглед създаването на Европа на правото или единно правно пространство. Междувременно европейското материално наказателна право се хармонизира все повече като това е най-видимо в области като организираната престъпност, нелегалната имиграция, различните видове трафик и т.н. Актуалната стратегическа Стокхолмска програма за отворена и сигурна Европа е още по-конкретна и допуска това „на жертви на престъпността или свидетели, изложени на риск да им бъдат предлагани специални мерки за защита, които да са в сила в целия съюз”. Засега това се интерпретира сравнително тясно и се приема, че се отнася до жертви на трафик или насилие. В още по-широк план, основание за подобна програма може да бъде търсено и в някои от правомощията на Европол. Неговата компетенция се отнася до сериозни форми на „организирана престъпност, които засягат две или повече страна-членки, по начин, който изисква общ подход.” В резултат на това, Европол има право да инициира разследвания, когато става дума за трансгранични престъпления. Такива разследвания веднага придобиват „европейско измерение” и програмата за защита на свидетели може да бъде подкрепяща мярка за тях. Тази комбинация от политически и правни основания дава най-малкото повод за дебат относно евентуална европейска програма за защита на свидетели.

Новата българска, непризната стратегия за противопоставяне на „високата престъпност” не просто допуска подобно развитие и включване на Европа в нея, но тя може да се окаже един от малкото останали ни козове. Вече няколко пъти видяхме ползата от европейските заповеди за арест или инструмента на „паралелните” процеси (случаят „Борилски” или еврозлоупотребите около кръга на Марио Николов). Европрограма за защита на свидетели не би могла да бъде използвана, когато става дума за чисто „национални”, български разследвания, но все повече тежки, местни престъпления имат някакво трансгранично измерение, което да е повод за активирането на подобна програма. Във всички случаи това увеличава възможностите за успех.

Ясно е, че ползата от такава програма не е симетрична. Страни като Франция, Германия и Великобритания нямат в такава степен необходимост от сътрудничество в такава дълбочина. Тя е едва малка част от необходимото, за да излезем от тежкия капан на престъпността, но България трябва да започне да мисли „извън кутията”, за да реши този проблем. Общата посока на европеизация на наказателната политика е сред малкото останали възможни инструменти. Но за тяхното използване ще е нужна и гражданска енергия, за да не потънем отново във формализма и мудната европейска нагласа на нашата администрация.

Тексът е публикуван във вестник „24 часа“

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Bulgarian, European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s