Eврофондовете: в търсене на търсенето

Българският проблем с еврофондовете започна като проблем на предлагането. Нямаше достатъчно подготвени хора, липсваше политическа воля за необходимата организация, подкарахме и тези фондове, както си знаем с българските. Реакцията не закъсня и постепенно започна замразяване на средства, разследвания, директни политически анонси от ЕС. Реалният достъп до оперативните програми, който правителството успява да осигури е успех, макар над него да продължават да висят познати въпросителни. Проблемът с администрацията остава, предлаганата от премиера „европейска стена на плача” за всеки недобре работещ държавен служител само ще засили нежеланието за поемане на отговорност и ще продължава да претоварва системата. Все пак, тази глътка въздух временно решава въпроса с достъпа, но сега прави актуален още по-големия проблем, този с търсенето.

На пръв поглед, подобен проблем не би трябвало да съществува.  В рамките само на няколко години еврофондовете се превърнаха в бленуван ресурс, пред които се строяват всякакви кандидати. Социологическите проучвания постоянно показват колко знакови са тези пари за българските граждани и колко са важни за материалното ни чувство на принадлежност към ЕС. На тях повечето хора гледат като на възможност за финансова демократизация, при която като общество ще имаме заобиколен достъп до финанси, които са непостижими тук, на местен терен. Това обаче няма как да се случи, а междувременно бленуваните фондове се превърнаха в едно от най-рисковите начинания. Те могат буквално да се превърнат в смъртоносна заплаха за вашия бизнес и да доведат до неговия фалит. Повечето малки фирми вече бягат от темата като от тамян. Голяма част от общините пък са кауза пердута като капацитет, общински съвети и администрации са ретранслатори на различни сиви коалиции, които местния вот е родил. Неправителствените организации са още пристрастени към щедрите донорски програми и не са реално изградени структури. Така на практика сега ние имаме проблем с търсенето, пари има, но няма достатъчно проекти и работещи институции.

Лошите новини  по темата фондове за съжаление няма да престанат. Например, отсега е ясно, че в края на 2010 г. правителството ще трябва да обяснява защо страната губи около 1 милиард евро от предприсъединителните програми, а последните избори и предходното управление ще са дълбоко в историята и трудно ще могат да бъдат използвани като извинение. За съжаление на кабинета в сложни сфери като тази следите наистина остават. Наближава европейска оценка за това колко и как е харчено в рамките на съюза. Това ще означава, че значителна част от заделените средства за България, които така или иначе няма да инвестираме ще бъдат отнети и дадени на други. Обяснението няма да е особено приятно. Започват реалните дебати за бюджетна рамка 2014-2020 година, в която това, което ще получим ще е обвързано с това, което сме похарчили успешно досега. Контролът също ще се засилва, защото самия ЕС е под натиск от своите граждани и във време на криза няма да увеличава своите бюджети.

Към настоящия момент най-разпространената стратегия за еврофондовете може да бъде обобщена така: с европейските пари като с българските. Безобразията с българските публични финанси бяха повторени на европейски терен, но срещнаха реакцията на структури като ОЛАФ при изострено внимание към новата страна-членка. На местна почва, основната идея продължава да бъде как тези ресурси да бъдат „усвоени”, а не инвестирани. При първото основния въпрос е кой и как да вземе парите. За второто се изискват идея, план, организация, управление. Без промяна на това ниво ситуацията няма да се промени радикално независимо, че процента на похарчените пари може да се вдигне с няколко. Въобще проблемът с еврофондовете в крайна сметка може да се окаже изключително точна диагноза за цялостната ни неподготвеност като страна-членка. Успешното инвестиране просто изисква неща, които ние нямаме в достатъчна степен: организирана и компетентна администрация, добро политическо ръководство, фирми, които не се управляват по модела „аз, моите роднини и братовчеди”, работеща местна власт, реални организации на граждански интереси. На този фон, един от най-любопитните въпроси ще бъде дали България няма да се превърне в постоянен донор на ЕС и наистина да пренапише учебниците по европейска политика.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Bulgarian

2 responses to “Eврофондовете: в търсене на търсенето

  1. Всичко това е вярно. И какво правим?

  2. vladimirshopov

    Обещавам да напиша отделен постинг само на тази тема 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s