Политика и дим

Ясно е, че двете неща вървят заедно. Димът улеснява българската политика, тя се „храни” от него и продължава да си го осигурява. След напълно неубедителния „завой на 180 градуса” (U-turn) по въпроса за пушенето на обществени места на ниво правителство, кметът на Кюстендил е взел решение да въведе подобна забрана на територията на града. Приветствам това решение по няколко причини. Първата е, че не се е уплашил да застане на страната на непушачите, който са доста по-мека общност от пушачите. Втората е, че е сред малкото разбрали, че управлението не е просто регистрация на разни обществени нагласи, каквито и да са те, а включва и елемент на водене, насочване, направляване. Друга е, че е намерил куража да погледне по-широко на проблема и да не измисля глупави извинения с кризата, а да постави темата на съвсем друга плоскост – тази за здравето и толерантността. Четвърта важна причина опира до това най-накрая кметовете и местните власти не просто да генерират неофеодализъм, а да станат по-мислещи институции и да изграждат за себе си политики, които дават идентичност на техните градове.

Точно такъв тип казуси показват в каква степен израстваме и сме по-способни да си регулираме живота по модерен начин. Българските заведения стават димни бункери през есенно-зимните месеци и направо необитаеми за непушачите (оставам настрана въпроса за платежоспособността на едната и другата категория). Публичното пушене в затворено пространство е налагане на една воля над друга и силово прехвърляне на отговорност. Насилственото обгазяване върху непушачите е нарушение на право и умишлено нанасяне на вреда върху други индивиди. Състоянието без дим е естественото и неговото нарушаване е нарушение на права. Индивидуалната употреба на тютюн е напълно допустима, но когато е наистина насочена само към конкретното лице. По този начин отговорността си остава индивидуална. Това оразмеряване на пространството и правата е трудното и бавно цивилизоване, дано и част от политиката участва в него.

Advertisements

2 Коментари

Filed under BG Life

2 responses to “Политика и дим

  1. Янова

    Какво представляват някакви си интереси на обществото и неговите граждани пред интересите на крупни контрабандисти/при това,казват,не български такива,а биг-брадърски/.И по-лошо-не е нужно да се навираш в „димните бункери“-сполучливо сравнение,ама щеш не щеш трябва да ядеш.Някой разбра ли,че се канят да ни вземат единственото ни останало-земята,труда,храната ни.За ГМО става дума,раязбира се.Дали само една шепа протестиращи разбраха за какво става дума?Толкова ли сме заспали?

  2. vladimirshopov

    Наистина проблемите с храните изискват специално усилие от всички, които имат гражданско мислене. Не само по линия на ГМО, а въобще по въпроса със стандартите, източниците на снабдяване и т.н. Дано около тази тема се появи активност и натиск, защото иначе просто не се получава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s