Анти-прозрачно

Апологетите на пълната прозрачност триумфират. След откритите заседания на министерски съвет, сега и президента обеща да публикува всичко, което се говори в неговата къща. На пръв поглед, добре, но все пак ми се струва, че в този случай колкото по-открито става нещо, толкова по-малка става вероятността, то да има значение. Колкото по-шумни са българските политически скандали, толкова по-малко смислени неща могат да бъдат казани или чути. Така е и този път, при голямата разправия, която тече в момента. Един ключов такъв въпрос е например този със статута на информацията и позициите, които участниците в политическия живот на президентството и министерски съвет разменят по време на срещите си. Кое, как, колко да бъде открито, плюсове, минуси на различните варианти. В епохата на прозрачността всички казват, че отговорът може да  е само един: „всичко на масата”, всичко онлайн. Очевидно, ясно, без нужда от повече коментар. Но все пак има е друга гледна точка. Тя твърди, че говореното на тези места следва да има защита, защото имат значение и други неща: свободата да се заяви позиция и императива да се вземе по-добро решение, което не може да се случи, ако всичко е шоу с нов формат. Прозрачност има, но тя е отложена във времето или може да бъде активирана чрез изрични процедури. Вярно е, че тук големия проблем е в липсата ни на увереност в капацитета на участниците в разговорите, но въпреки това принципът е много важен.

ОК, сега като четем стенограмите на заседанията на Министерски съвет имаме някаква по-ясна идея какво точно е обсъдено. Но тази видимост прави това пространство на практика изцяло част от публичното поле и единствено пресъздава неговата динамика. Но, теренът на МС не трябва да е просто обект на видимост, а на качество на управленските решения, на сблъсък на мненията, на дебат, на претегляне на аргументите и на крайното решение. Това е терен на свободата на дискусия преди колективното тяло да вземе решение. Прекомерната „светлина” не спомага за това. Във Великобритания например именно тази е логиката на заседанията на Кабинета, те са центрирани около сблъсъка, аргументите, плюсовете и минусите. Решението трябва да е продукт на това, министрите имат право на различни мнения до приемане на общото. След това или подават оставка или защитават общото решение на кабинета. Текстовете са свободни след определен брой години. Интересно е например, че съдържанието на заседанията на европейската централна банка също не се публикуват. Трябва да има място, където колективно и свободно се претеглят мненията и се взема решение. Пълната публичност е възможна, но след време, когато тежестта на самите аргументи не могат да са част от актуалната политика. Но дали сега имаме време за подобни размишления…..нали пак имаме скандал.

Advertisements

6 Коментари

Filed under BG Life

6 responses to “Анти-прозрачно

  1. Евгений

    Абсолютно съм съгласен, дори съм сигурен, че много скоро тази практика на свръх-прозрачност ще отпадне. Не може дори да се мсили рационално, когато подсъзнанието ти е заето с мисълта как ще бъде изтълкувано това, което кажеш – да не говорим, че сигурно на много министри е загнездена мисълта, че пишат история и не трябва да се изложат. Всъщност мисля Чърчил беше се изказал, че подобна публичност е реално контра-управленска и води до катастрофа…по пътя на най-малкото съпротивление…

  2. vladimirshopov

    За все по-светло осветляване на неосветените кюшета на затъмнената българска демокрация 🙂

  3. Дилемата май е на везни, които трудно ще се уравновесят – винаги има какво да се добави на едната и другата страна. Например:

    свободата да се заяви позиция и императива да се вземе по-добро решение, което не може да се случи, ако всичко е шоу с нов формат -/- свободата да се заяви позиция и императива да се вземе по-лошо решение, което не може да се случи, ако всичко е шоу с нов формат

  4. vladimirshopov

    Наистина, но тук става дума за някакво „по-скришно“ място, където се води дебат. На практика, сега в България няма място, където министрите да могат да спорят свободно. Заседанията са пълен цирк, прелитат някакви решения, всеки чете банализми от подготвените му обосновки. И светлото става още по-тъмно, защото тогава разговорите се изместват на други места или пък въобще не се случват.

  5. Май последното. Защото за разговори – дебат трябват личности, а … 😉

  6. Димитър

    Признавам си, че бях изумен, когато видях първата стенограма от заседание на министерски съвет. Честно казано не вярвах, че подобно нещо може да се случи. В следващия момент, за моя изненада, се почувствах така сякаш надзъртам през шпионка – скришом, с гузност някаква. Отдавам го на разбирането, че все пак благоприличието изисква някои неща да си останат скришни. Що се отнася до информирането – с всеки изминал ден се убеждавам, че най-сигурния начин да объркаш някой не е като криеш информация от него, а обратно – като го бомбардираш с информация. По възможност разнообразна, максимално детайлна, от всички страни…и така до безпаметност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s