Еврогюме

В стерилния език на дипломацията ни има една ключова фраза: „приложено Ви изпращам.” В повечето случаи под това изречение не следва нищо, няма анализ,  липсва контекст, препоръките са табу. Държавната машина се използва за ретранслатор, електронна машинария за прекарване на битове информация от А до Б. Идеи, норми, стратегии на гюме; чакаш да ти дойдат или просто се протягаш и прихващаш, каквото хвърчи наблизо и ти е под ръка. По тази логика само в рамките на няколко седмици се снабдихме със стратег от европейски мащаб (Първанов и стратегията „Европа 2020”) и с „разрешение” за нов/стар вицепремиер по европейските фондове. Заедно с това за пореден път Съвета по европейски въпроси докладва голям успех: поредната порция директиви е приложена със скорост, която ни поставя на първо място в Европа. Това перфектно илюстрира що за страна-членка сме. Във всички класации, в които „прилагаме и хармонизираме” и чакаме на гюме сме сред неизменните отличници. Там, където се иска повече от „приложено Ви изпращам” сме на опашката. Първи закон на европейска България.

Безспорно с най-голям размах е стратегическото прераждане на президента, който след години на политическа карантина на запад от Калотина се впусна в големите европейски дебати. „Европа 2020” буквално го върна обратно в „голямата политика” и неговата идейна възбуда впечатли дори шефа на ЕК, Ж. Барозу. Оставяме настрана факта, че рамката на документа отдавна е готова, а българската позиция изпратена. За засилване на ефекта до европейската стратегия Първанов сложи и нашенска такава, „България 2020”. Образователната част от първата ще му допадне особено, както и тази за иновациите, която ще вдъхне нов живот на цялата инфраструктура на БАН. Заменките правят активността му в „зелената” част от програмата доста трудна, но пък от евентуалното вето по въпроса за ГМО може да се сглоби някакво алиби. Самата думичка „стратегия” отключва държавническа енергия в сегашния главнокомандващ, защото около стратегуването на „Дондуков” 2 се подреди целия „научно-технически” арсенал на нацията. Със сигурност, най-много ентусиазъм предизвиква времевата рамка на стратегията, 2020 година. Тя удобно структурира евентуалното му политическо присъствие, подарява му речник, идеи и концепции, несекващи поводи за публично говорене. Познавайки пък предходни стратегии на съюза, тази със сигурност ще има продължение и току-виж мисловното гюмеджийство се удължило до 2030 година.

Премиерът Борисов също направи гюмеджийски опит. За да не обяснява много, много защо ще имаме нов/стар вицепремиер по фондовете, той препрати мотивите и основанията по посока Брюксел, за да чуем тяхното мнение и, по неговия език, инструкции за това как да се процедира. С други думи, всякакви прилики с тройната коалиция следва да отдадем на брюкселските императиви. Разбира се, комисията бързо и надлежно отговори, че темата за вътрешната организация по инвестирането на фондовете не е нейна работа, но това удобно потъна в медийната вакханалия около титаничния сблъсък: президент – финансов министър. Извън рефренът „чакаме Брюксел да каже” се чуха мотивации в стил „за все по-добра и координирана координация и информация с оглед решаването на информационно-координационните въпроси по темите, свързани с координацията на еврофондовете.” Има и други варианти за обяснение, но за тях няма време и място в преселената ни публичност. Някои са: плавна подготовка при евентуална бъдеща смяна на финансовия министър, признание за ненужна и лошо планирана концентрация на отговорности в неговия управленски портфейл, създаване на лековата политическа фигура, която е лесно сменяеми при първи провали.

Доклад на статистическата служба на ЕК пък ни носи почетни първо и второ места. Сребърният медал е за надлежно „копи-пействане” на директиви по отношение на единния пазар. Към ноември 2009 година, страната ни не е въвела само 4 от тях като това е едва 0,3 % от всички норми в тази област. Странното е, че това прегрешение на официалния език на институцията се нарича „дефицит”. По тази административна логика „излишъкът” би се състоял в прилагане на директиви, които не съществуват ?! Следващата класация, в която България е начело (заедно с Кипър) пък е истинско опровержение, че страната ни е обречена на опашкарство. Ние сме не просто сред най-прилежните, но и сред най-бързите. Ако средно в ЕС се „влачат” по цели девет месеца преди да приложат директивите, то ние правим това само за 12 седмици. Законодателният стахановски труд по нашите земи кипи при всясакви политически системи, но това не е особена изненада след като основния код е „приложено Ви изпращам”. И то без много въпроси.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Bulgarian, European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s