Баналните доклади за престъпността

Европейските доклади за престъпността са вече напълно банализирани.  Политици, медии, граждански организации, всички имат отработена реакция спрямо тях. Тези, аргументи, факти и оценки започват да се блъскат едни в други, докато не настане обичайната какафония, с която смисленото приключва. Въобще, общата полезност на тези документи продължава да спада, тя като цяло е вече изчерпана. Сигурно по периферията нещо малко може да бъде леко побутнато, но всичко по-скоро прилича на рутинизирано административно упражнение. Европейската комисия е важен коалиционен партньор на българските граждани, но тя изглежда не по-малко объркана от тях след като след дълъг размисъл е решила, доста индикативно, че най-същественото „качество” на Боби Цанков е това на важен свидетел. И как ли изглежда нейното желание за работа с България след като експерти й са си направили бегъл анализ на „Октопода” и в него са попаднали много от предишните им официални партньори….. Последният доклад потвърди две неща, които знаем: има воля за някаква промяна и резултатите си остават далечна перспектива.

Следващият, юлски доклад ще има ефект, но много повече като общополитически документ, отколкото като сила за промяна на реалната ситуация с престъпността и съдебната власт. Той ще бъде оценка от „външния класен ръководител”, но по-скоро ще затвърди това, което се вижда и оттук, отколкото да засили правителството в една или друга посока. Всъщност, новината на летния доклад няма да бъде толкова самото му съдържание, а това дали ЕК ще е склонна вече да премахне самия механизъм за контрол. Правителството на няколко пъти, и правилно, е заявявало, че отпадането на контролния механизъм е важна негова задача. Но все по-важна става връзката на юлския доклад с други правителствени цели: влизането в Шенген и еврозоната. Еврозоната започва да се отдалечава и по други причини, но именно връзката между престъпност, икономика и развитие бе тази, която ЕК ни припомняше през последните години. За Шенген пък нещата са непосредствено свързани. Няма как да падат граници след като продължава да има износ на престъпност или пък корупция, която може да „удари системата” на най-различни нива (петият критерий за оценка по механизма включва именно корупция по границите). По тази начин, европейската политика на правителството става все по-обвързана с отпадането на самия контролен механизъм.

Този прословут механизъм пък сега предстои да бъде хвърлен с пълна сила и в една дипломатическа игра. Институционалната иновация, породена от влизането на България и Румъния беше с неясна продължителност на живот още тогава. Сега обаче това става проблем, защото преговорите с Хърватска постепенно отиват към финална права и на дневен ред излиза въпроса дали този подход да бъде прилаган и спрямо нея. Още няма еднозначно решение, но Румъния вече видя в тази ситуация възможност и настоя за подобно третиране на бившата югославска република. Това е всъщност опит да се засили натиска за падането на механизма по отношение на нея, защото е трудно да бъде защитена логиката, че схемата може да се прилага върху „стари” членки като България и Румъния, а не спрямо „нови” като Хърватска и останалите бивши републики. Но ЕС вече знае колко малко знае за подводните камъни по тези ширини и едва ли ще направи подобна грешка.

Упражнението с евродокладите има някакъв по-дългосрочен смисъл единствено, ако е в състояние да провокира нас самите към разговор и действие. Между другото, това е записано в самите доклади, макар че ние обикновено и удобно пропускаме точно тази част. Причината за това припомняне е ясна, този инструмент за влияние не е вечен, а и комисията не може през няколко години да ни прави нови и нови списъци с препоръки и задачи. Както и по отношение на самото членство се предполага, че българското общество и политика узряват с някаква скорост, стават по-способни да си решават сами проблемите, да си задават верните въпроси и да си дават смислени отговори на тях. Подобно очакване за културно прераждане е наивно, но то е кодирано в отношенията с ЕС. И наистина, вече е напълно ясно, че например драмата със съдебната система е извън полето на доклади, планове за действие и други. Оттук нататък, той трябва да бъде зададен като конституционен въпрос и да бъде поставен така на публичния и политически терен. В същото време, към МВР трябва нов, свеж поглед и тя следва да бъде реформирана като всяка друга система за публични услуги. Взаимодействието между отделните власти също изисква нов дебат. Всъщност, поводът при тези доклади е вече не толкова какво точно пише в тях, а дали ние можем да направим някаква смислена следваща крачка за нормализация на живота ни.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under BG Life, European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s