Незададени въпроси на глобалната криза I

Бързото разгръщане на глобалната криза не създаде подходяща среда за многопластова дискусия за нейните източници и последствия. Неизбежният фокус падна върху различните анти-кризисни планове, политическите реакции и интерпретации, социалните последствия от бурно развилата се ситуация. Политически системи със слаби традиции на публичен дебат не успяха да започнат и проведат дебати с по-дългосрочен поглед върху нейните последствия. В българския контекст това също се случи. Първоначалната реакция на предходното управление бе да неглижира надвисналата опасност и на практика отказа участие в подобен тип разговор. Разбираемо, тогавашната опозиция използва самата криза и нейните последствия като политически аргумент в рамките на проведените през изминалата година парламентарни избори. В същото време, веднъж в управлението тя по-скоро се ориентира към „опаковането” на отделни мерки и програми като анти-кризисни, отколкото да стартира широк дебат за ефектите от кризата и уроците от нея. В резултат България остана едно от малкото европейски общества, в които много от важните въпроси по тази тема остават незададени.

Каква точно е кризата ?

Начините, по които ще протече разговора за кризата са функция на самата дефиниция за нея. В този смисъл е важно как точно ще я назовем и по какъв публичните институции ще говорят за нея. Вариантите не са малко и засягат различни аспекти на случващото се. Възможно е кризата да бъде анализирана чрез своя обхват и дълбочина, социалните й ефекти, геополитическите последствия, вътрешнополитическите промени и размествания, историята на идеите и обществените консенсуси и други. Описанието често предопределя интерпретациите и структурира йерархията на темите и въпросите, които обществата дебатират.

Погледната по един начин, кризата е описвана като финансова, макар това най-вече да третира нейния произход и стартова динамика. Постепенно тя се превърна в икономическа и това възприятие справедливо надделява над останалите. Предходният опит от различни европейски кризи подсказваше социален резонанс и реакция. Например, често използвана фигура е тази на „зимата на нашето недоволство” или пък националната стачка като позната и очаквана форма на протест. Липсата на подобен тип изяви изцяло изкарва от полето на публичните интерпретации социалните измерения на кризата, разбирани не като социална политика, а като разговор за това как изглежда обществото след нея и какви по-дълбоки промени са необходими като следствие.

Част от проблемите произтичат и от самото назоваване на сегашната криза. Например, най-популярното име е това на „глобалната” криза, което обаче се занимава основно с нейния обхват. Но дори и така описана, тя не е съвсем вярна, защото голяма част от силните азиатски икономики просто намалиха своя темп на растеж и въобще не навлязоха в територията на рецесията. Погледната оттам, всъщност кризата е „западна” и в най-голяма степен засяга именно неговото функциониране. Гледана по този начин, кризата е по-добре да бъде дискутирана и през геополитическите размествания, които катализира и институционализира. Дефинирана по този начин, тя поставя въпроси пред Европейския съюз и неговото място в разместения съвременен свят, както и множество въпроси относно необходимите промени в неговите политики, финансиране и функциониране.

Към сегашния момент може би имаме основание на кажем, че това е и криза на модела. Поне, ако изхождаме от поведението на западните елити, които реагират точно по-такъв начин. С други думи, реален въпрос е дали сегашната криза е просто „коригираща” или наистина е криза на модела, тоест обхваща дълбоките основания и динамика на растежа на западните икономики. [1] Отговорът на този въпрос е важен, защото от него зависят мерките, които следва да бъдат взети. Оценката за криза на модела на развитие предполага изцяло нов публичен разговор за това какво и как произвеждаме, по какъв начин си организираме институциите, в кои сектори приоритетно насочваме публичните разходи и т. н. С други думи, това би било разговор за новите полета на развитие, неговите сектори, изисквания от гледна точка на публичните политики и т.н. Обратна възможност е кризата за бъде анализирана като чисто коригираща, тоест като естествена и изцяло разположена в рамките на нормалната цикличност. Казано по друти начин, такава криза не носи съществени последствия, тя просто „разчиства терена” и не изисква мащабен разговор. Корекцията ще си произведе необходимите губещи и печеливши и нормалната динамика на циклите е възстановена.

Кризата има и своите мисловни измерения, макар европейската левица да не успя да наложи своята оценка за провал на глобализацията. Очакванията за идейно възраждане на левицата не се състояха като най-показателни в това отношение бяха изборите за Европейски Парламент през лятото на 2009 година, който бяха спечелени от европейската десница. Глобализацията като доминираща рамка за развитие остава като цяло непокътната, макар важни идейни предложения като необходимостта от по-развита наднационална регулация да набират скорост. В същото време е ясно, че тази криза ще има последствия на ниво идеи, възприятия, концепции за развитие. Тяхното внимателно изучаване е важна актуална задача.

Advertisements

4 Коментари

Filed under Bulgarian

4 responses to “Незададени въпроси на глобалната криза I

  1. Владо, страхувам се, че в България много хора възприемат кризата като провал на пазарната икономика и оттам си вадят извода, че държавата трябва да централизира, менажира, ремонтира, регулира, контролира…

    Виж този прекрасен текст на Балцерович ако си го пропуснал:
    http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/03/22/877308_izpitanieto_na_krizata/

  2. В крайна сметка в основата на кризата стои безграничната човешка алчност.

  3. Симеон В.

    Мислех си, че само аз ги виждам нещата по този начин, а излезе, че с Апостол ставаме вече двама.

  4. Ако стигнем до егоизма и спрем дотам дебатът става почти безсмислен. Точно алчността е причината икономистите постоянно да повтарят, че стимулите са много важни. Когато се създават системи трябва добре да се помисли дали стимулите действат в правилната посока. Ако клиент плаща на рейтингова агенция, за да оцени риска, агенцията има стимул да даде надценена оценка. Тази система не отчита егоизма и затова не работи добре и се смята за една от причините за финансовата криза.
    Ако на един безработен му дадете възможност да си купи огромна къща и ако спечели печалбата си е за него, а ако загуби държавата/данъкоплатците ще поеме загубата, то ясно е какъв ще е резултата. И ние го видяхме. Ето още една система, която не отчита егоизма.
    В България сред системите със сбъркани стимули са образованието, здравеопазването, социалната система…
    Оттам и лошите резултати.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s