Незададени въпроси на глобалната криза II

Кои са новите относителни предимства ?

Въпросите за това кой и какво може да създаде просперитет в рамките на националната икономика са основни и формират ядрото на големите икономически дебати. В същото време, тази тема е и политическа, доколкото тя предполага и управленски усилия, независимо дали става дума за по-пасивно или по-активно отношение към предприемаческата среда. Съществува цяла палитра от разбирания за това как, дали, доколко и чрез какви инструменти държавата следва да присъства в генерирането на просперитет. За някои осигуряването на върховенство на закона, предвидимост на общата среда и поддържането на максимална свобода на пазара е най-легитимния и полезен ход на държавата. Има и други подходи, които настояват за по-активно, моделиращо държавно присъствие. Те надграждат над тези минимални изисквания към държавата и подкрепят различни модели на поведение с нейна широка интервенция: чрез фискална политика, директно чрез собственост, чрез селективни стимули и т.н. Независимо от политическите предпочитания в една или друга посока, националните икономики стъпват върху различни относителни предимства, които генерират просперитет. Сегашната криза поставя и тази тема на дневен ред.

През изминалите години на растеж България сякаш основно разчиташе на няколко „автоматични” фактора, които създаваха тези предимства по инерция. Те включват, например, включването на страната в новото, освободено икономическо поле на Централна и източна Европа, попадането й в отвореното, приобщено поле на новите бизнес възможности в резултат на падането на Берлинската стена. Сред другите „заварени” предимства са ниската цена труда, петна от остатъчна образователна подготовка, приемливо регионално разположение, очакван репутационен бонус от членствата в ЕС и НАТО и други. Важното в случая е, че тези предимства са даденост към момента на включване в европейската и световната икономика. В този смисъл, националния капацитет за тяхното поддържане (където е възможно) и актуализиране се явява също условие за устойчиво развитие. Нещо повече, това развитие предполага и способност за създаване на нови предимства, култивиране на среда, в която те да се появят и развият. Публичният разговор в страната досега като цяло приемаше за даденост наличието на тези предимства, генератори за развитие на страната. Като допълнение през годините бяха включвани и по-общи, абстрактни аргументи от типа „стратегическо географско положение”, традиционна трудова етика и т.н. Бизнес стратегиите за развитие на „небългарския” бизнес обаче показват, че страната като цяло не се използва за реализация на дългосрочни регионални стратегии за експанзия. Успешното излизане от сегашната криза предполага поставянето на въпроса за баланса между опитите за възстановяване на предходните предимства и създаването или подпомагането на нови сравнителни предимства, които да дадат по-дългосрочна перспектива за развитие на националната икономика.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under BG Life, Bulgarian

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s