Незададени въпроси на глобалната криза III

Европейска или външна политика ?

Глобалната криза поставя няколко съществени проблема и за периферните европейски държави и техните външни политики. Това е особено валидно по отношение на наскоро присъединили се страни към основните международни организации като България. Една дилема произтича от голямата концентрация на външната политика на страната върху ЕС, което допълнително се засилва от ограничения дипломатически и общ, външнополитически ресурс на страната. В този смисъл, възниква въпроса в каква степен към европейската политика трябва да бъде развита и „по-диверсифицирана” външна политика, която да стъпи върху базовия факт за възникване на един многополюсен свят с различни центрове на тежест. Това не би следвало да маргинализира основните посоки на външната политика, но поставя въпроса за задълбочен анализ по какъв начин това глобално разместване влияе върху позицията на самата държава и способностите й да си възползва от това разместване.

Кризата поставя под въпрос и съдържанието на самата европейска политика на страни като България. До момента водещата парадигма в нея беше чисто присъединителната, независимо дали става дума за времето преди самото членство или след него. При тази нагласа страната продължава да е основно потребител, а не генератор на политики и стратегии. Подобно поведение не е устойчиво по различни причини, но новите страни-членки вече могат да идентифицират множество области, в които следва да изработват свои общи позиции и да инициират европейски мерки в отговор на свои проблеми. Например, една такава област е усложняването на влизането в еврозоната и постоянно нарастващите изисквания за влизане в нея. Друга област, която обединява новите страни-членки е тази за цената на европейските регулации, които имат по-голяма тежест върху бизнесите в тях. Трета е способността на новите страни в ЕС да създават добри условия за правене на бизнес и предприемачеството в сигурна среда и при работещи съдебни системи и върховенство на закона. Списъкът може да бъде продължен.

Погледната по този начин кризата изисква двойна промяна. От една страна има необходимост от развитие на „не-европейските” елементи на външната политика, които да отчитат усложняването на съвременния свят и в същото време да търсят начини за инвестиционни възможности. В по-широк план, това означава постепенното разработване на активни външни политики спрямо новите центрове на икономическа и политическа тежест в света. От друга страна, самата европейска политика трябва да започне да изглежда по друг начин. Необходим е преход от пасивно-консумативна нагласа да се премине към активна поза на ангажимент към основните дебати в съюза и формулиране на отделни мерки на европейско ниво, които имат непосредствени ползи за наскоро присъединените страни. Този преход изисква различни видове дебати в страната на публично, политическо, експертно и административно ниво, чиято главна цел е идентифицирането на кръгът от проблеми и области, в които България може да инициира европейски мерки. Дипломатическата трудност и  предизвикателство тук не е за подценяване, но доброто управление на общия наличен ресурс може да даде добри резултати.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under BG Life, Bulgarian

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s