Въпросите на глобалната криза IV

Кой печели от тази криза?

Кризата не е просто явление, при което цялото ни внимание следва да е насочено към нейното отминаване. В нея има реални губещи и печелещи, както вътре в отделните държави, така и в по-широк, геополитически аспект. Вътрешнополитическите последствия от сегашната криза трудно могат да бъдат ясно очертани към настоящия момент. Те ще бъдат по-скоро функция на начините, по които ще бъдат управлявани големите бюджетни дефицити в повечето стари страни-членки на ЕС. В този смисъл, много от губещите са още „невидими”. По парадоксален начин, сред печелившите могат да се окажат тези прослойки, които доскоро бяха просто оставени да се интегрират, както могат в глобалната икономика. Вътре в западните общества нараства броя на хората, които вече трайно не са в състояние да намерят своето място в новата икономика, най-вече поради ниска образователна подготовка и липса на способности характерни за тази икономика (например, способности за работа в сложна когнитивна и културна среда, технологична култура и други.) Сегашната криза вкара във фокус тези социални групи и те сега могат да станат обект на по-активни политики. По един по-индиректен начин, те могат да бъдат печеливши и от опитите за запазване на различни индустриални сектори, в които са основно заети. В някои държави като Великобритания около кризата възникна и нова перспектива, която легитимира по-активна държавна интервенция с оглед запазването на „социалната тъкан” на общностите, където са разположени тези индустриални сектори. Появата на подобна нагласа дори в по-предприемачески култури като англо-саксонската е знак за значими размествания във възприятията за функционирането на глобалната икономика. Тяхната трайност е въпрос на бъдещето, но маркира разместване в политическия консенсус в много западни общества, което следва да бъде наблюдавано внимателно.

Геополитическите размествания в резултат на кризата са по-лесно разпознаваеми, макар тяхната устойчивост да е по-труден въпрос. На пръв поглед, така наречените „възникващи” икономики и държави са сред печелещите от тази криза и излизат доста по-уверени в себе си, отколкото предполагаха повечето анализатори.  Мястото на по-успешните от тях като Индия, Бразилия, Мексико и други в новия свят е затвърдено и това може да бъде видяно и чисто институционално в израстването на институцията на Г-20. В по-широк контекст, самото описание на съвременния свят постепенно се променя и той вече бива наричан „мултиполярен”, с което се променя цялостната динамика на международните отношения. Един от най-актуалните спорове е за точното описание за идващия истински глобален свят: дали става дума за свят тип „Г-2” (САЩ и Китай) или за свят тип „Г-20”. Първото е може би прибързано, а втората е по-скоро пожелателно. Първото описание подценява реалните различия между Китай и САЩ по отделните въпроси, докато второто надценява силата на тази конфигурация и силата на императива за реакция на финансовата криза, която малко преждевременно направи от Г-20 нов световен играч. В същото време обаче и независимо от акуратността на описателните образи на новия свят, в него Европа е по-маргинализирана, по-малко влиятелна и с неясна крива на своето общо политическо влияние.

Европа прие точно навреме измъчените останки на проекта за конституция по формата на Лисабонския договор и си даде възможност да има по-смислена външна политика и глобално влияние, поне като институционален инструментариум. В същото време, реалните големи политически битки все повече я маргинализират и това бе особено видимо по време на преговорите по повод промените в климата в Копенхаген в края на 2009 година. Самата идея, че ЕС може да проектира влияние чрез своите външни политики, докато вътре в съюза всичко върви според очакванията е нереалистична. Например, кризата с еврото на практика стартира нов кръг от сериозни политически дебати, които този път се отнасят до необходимостта от икономически съюз. Сякаш точно, когато Европа бе решила, че може да се фокусира върху увеличаването на своето влияние в света, тя отново е принудена да се занимава със себе си.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under BG Life, Bulgarian

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s