Траур по български

Колко лесно показваме същността си! България формално изпълни задължението си да обяви ден на траур (както и останалите държави в ЕС) по повод на полската трагедия. Надлежно бяха закачени черните лентички, но под тях отново видяхме грозното лице на българското безбожие, безверие, плиткост. Точно по време на траурната церемония от базиликата в Краков, Канал 1 излъчваше спортно предаване, населено с ухилени физиономии, занимаващи се с пехливански страсти от изминалата седмица. Тегавото траурно задължение бе изпълнено по-рано през деня с полски филм от архива. По друга „опечалена” телевизия зрителите тръпнат в очакване на пеещите БГ „таланти”. Мисия изпълнена, почест отдадена !

Местата на паметта в страната са обгърнати от примитивни паразити и долнопробни мошеничества. В София на Великден е възможно да остане затворена най-старата църква на града. България все така си живее без дълбочина, ориентир, вяра. Тя не желае и не може да разчита знаци, не е способна да създава наследства, биографиите в нея не са възможни, нищо не е повод за въпрос, вглъбяване, смирение. Провидението е запалена свещ за 20 стотинки. Тук бълбука плоско, анималистично, безвременно клетъчно самодвижение. Болката ни е кратка, първична, безвъпросна, без последствия…..някаква времева дупка, в която седи единствено внезапно настъпилото отсъствие. Временна болка като неудобство, без смисъл, без култура, без последствия. Българите не знаят какво е смърт. По тази причина не знаят и какво е живот !

Advertisements

2 Коментари

Filed under BG Life

2 responses to “Траур по български

  1. ssk

    Както искаш го гледай, но тази самолетна катастрофа за мен се различава от всяка друга самолетна катастрофа само по ефекта, който тя ще има върху политиката и икономиката в Полша.
    Фалшиво е да плачем за полския президент повече, отколкото за който и да е непознат загинал в подобна катастрофа.

    Дипломацията изисква ден на траур, но ежедневието ни изисква да подминаваме чуждото нещастие.

    Грозно е, но се учудвам, че точно това е провокирало горните ти изводи за порочността на българина.

  2. Станиславе, от много сухия ъгъл на прагматичната гледна точка си прав. По същия начин разсъждавах и по повод на смъртта на Лейди Диана преди 12,5 години (Владо, ще ме прощаваш!).
    От тогава мина време и някак си осъзнах, че подобни събития носят със себе си емоция и значение, които се различават от тези на една човешка смърт. Докато в случая с Принцесата клюкарщината и пошлостта беше безкрайно преекспонирана, в случая с Полския елит нещата добиха малко по-различни измерения. Наред с институционалното обезглавяване на една държава, се нарежда една изключително болезнена символика, която кара всичките тези поляци не само да излязат на улицата, а и да пропътуват стотици километри, за да присъстват на погребението на президента си… цели семейства с деца.
    Способността за солидарност с тези емоции на една нация в частност и за използване на поводите за вглъбяване към идеалното (което иначе ни убягва в ежедневието) в общ план, са нещата, върху които Владо акцентира. Така поне аз го разбрах.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s