Размисли върху изборите в Британия I

Консервативен вот за промяна.

Преди няколко месеца направих сравнение между изборите през 2010 година с тези през 1992-а. Основната причина бе следната: тогава една партия бавно потъва, но нейната алтернатива още не е убедителна и губи. Торите на Д. Мейджър са разпадаща се структура, но реформиращите се лейбъристи още нямат своя Т. Блеър. Резултатът е вот за запазване на статуквото, но с ясен поглед към неговия крах. Неубедителната победа на консерваторите издават подобна логика на събитията, но с някои важни разлики. Управляващата левица е изчерпан проект с непопулярен лидер. В същото време, торите са отново приемлива управленска алтернатива след дълги години в опозиция, с ясно лидерство, но изглеждат лишени от голяма социална енергия и ясна идея за бъдещето на страната. Д. Камерът направи достатъчно, за да спечели, но не успя да убеди британците да му дадат ясен мандат за промяна, за смяна на посоката. На практика, резултатите от тези избори са един консервативен вот за промяна.

Торите на Камерън преминаха през пет години на дълбока промяна, мандат за което той получи при своя избор през 2005 година. На практика сегашния лидер на консерваторите повтори стратегията на Блеър и премести партията към центъра, отвори я за нови теми като околна среда, глобално затопляне и други. Внимателният поглед към сега избраните депутати ще покаже наличието на ново поколение политици, повече представители на различните етнически общности в страната. В същото време, Камерън така и не успя да генерира ясна посока и идея за развитие независимо от няколко успешни идейни разработки на партийно ниво. Отделно от това, през всичките години на неговото управление на партията той така и не успя да предложи убедителен екип от съмишленици. През всичките тези години промяната бе центрирана главно около неговата фигура, а не върху наличието на завършен управленски екип за управление на страната. Във време на криза, Камерън не успя в достатъчно степен да върне доверието към торите като към „естествената партия” на управление по време на криза. Това допълнително не му позволи да спечели различни колебаещи се избиратели. Твърде много от кампанията беше фокусирана върху детайли на управлението на кризата и твърде малко върху идеите, широките посоки на развитие оттук нататък. Все пак, торите направиха достатъчно, за да спечелят мнозинство.

Лейбъристите отдавна страдаха от загуба на посока и реална водеща идея в своето управление. Извеждането на преден план на лидерите на партиите не им помогна и Браун трябваше постоянно да връща внимание върху собствените си успехи при овладяването на кризата в нейните първи години. Левицата трябваше през цялото време да реагира на нови идеи, идващи от десницата и либералите и да обяснява как ще бъде „социална” при тежката необходимост от рязко намаляване на публичните разходи. Партията на Браун е отдавна доста разделена и ново поколение политици постоянно търси начини да заеме позиции. Няколко от лицата на това поколение почти се изкушиха да предизвикат нов избор на лидер преди година, но в името на единството запазиха мълчание. Самата кампания на левицата също не бе успешна с вече прословутите изпуснати, но записани коментари на Браун по време на срещи с избиратели.

Извън основните играчи на тези избори има обаче и други важни новини. Най-често внимание привлича първото депутатско място за „зелените” в цялата история на Великобритания, както и за партията на алианса в северна Ирландия. Извън тези събития най-голямо впечатление прави устремното нарастване на вота за британската национална партия, която е вече над 3% от общия вот. Нещо повече, броят на нейните гласоподатаватели постоянно нараства и в рамките на последните 5 години нараства почти три пъти. Ниското ниво на концентрация на този вот обаче засега й пречи да излъчи депутат в британския Парламент, независимо че тя в момента има евродепутати в Брюксел и Страсбург. Уелските и шотландските националисти не бележат съществен растеж, но могат потенциално да бъдат важни играчи при евентуален сценарий на коалиция между лейбъристите и либералите. В такава ситуация те също биха настоявали за различни конституционни промени като например повече правомощия за техните Парламенти. Това ще ги направи изключително трудни партньори.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under European

One response to “Размисли върху изборите в Британия I

  1. Бисер Дянков

    Г-н Шопов, имате ли подобни наблюдения за процесите, протичащи при либералите във Великобритания? Вероятно са попаднали в полето на сравнението, което сте направили.

    (Това в много любопитна тема, поне за мен)

    Бихте ли споделили британски сайтове, които позлвате за анализ на процесите там?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s