Размисли върху изборите в Британия II

Нова избирателна система?

Линиите, по които тази тема става актуална след изборите са две. Първата е свързана с нейната тежест по време на преговорите за съставяне на кабинет. Либералите имат дългосрочна политическа цел за промяна към пропорционална система (ПС), нещо което изглеждаше близо преди убедителната победа на Тони Блеър през 1997 година. Тогава новите лейбъристи бяха обещали подобна промяна на либералдемократите, тъй като не бяха сигурни в своята победа, но след началото на епохата „Блеър” този въпрос постепенно отпадна от дневен ред. И на тези избори те бяха жертви на мажоритарната система. С 23% от гласовете те получиха 57 парламентарни места при сегашната система. При пропорционална система този вот щеше да се материализира в над 150 места, превръщайки ги в истински играч в британската политика. Подобна смяна на избирателната система, при равни други условия, би довела и до нарастване на гласовете за партията, тъй като множество изследвания показват, че има немалка група избиратели, които не желаят да си загубят гласа и поради тази причина подкрепят или торите или левицата. В сегашната ситуация като най-добър вариант за либералите изглежда провеждането на референдум по темата. Цялостна промяна на системата ще отнеме между 4 и 5 години по консервативни оценки.

Втората линия на интрига е системата и нейния по-цялостен ефект върху политическата система. Освен чисто историческите основания за нейната поддържане, най-често в нейна полза е била идеята, че тя произвежда ясен победител и осигурява стабилно управление. Сега тези аргументи падат, макар това да се случва за първи път от 1974 година насам, когато има за кратко правителство на малцинството. Интересното е, че то трае едва няколко месеца и нови избори през същата година произвеждат ляво мнозинство, което управлява чак до идването на М. Тачър през 1979 година. Друга актуална теза в момента е още по-интересна. Тя настоява, че има нужда от по-представителен Парламент, който пропорционалната система да даде. На практика обаче, ако се погледнат резултатите ще се види, че една пропорционална система със стандартен праг от 4 % ще осигури участие на едва три партии, вместо на сегашните 11 партии ! Макар и под 4 процента подкрепата за тях е концентрирана в няколко района, което пък им позволява да се преборят за поне едно депутатско място. Така че, ако на този вот избирателната система бе класическа пропорционална такава с праг от 4 процента в сегашния Парламент щяха да бъдат представени едва три партии. Все пак, въпросът за евентуалната промяна тази система ще стои на дневен ред през идните години.

Досега традиционно се счита, че либералите по-скоро биха постигнали съгласие по тази тема с лейбъристите. Партиите (формално лейбъристите се регистрират през 1900 година) дори в края на 19 век са се явявали заедно на избори, когато избирателните райони са излъчвали 2 мандата. После са управлявали заедно в годините преди Втората световна война. Но внимателния прочит на електоралната география показва, че в момента една пропорционална система ще „удари” повече левицата, отколкото торите. Причината за това е, че техния вот е силно концентриран в Англия, докато левицата разчита много на Шотландия и Уелс. При ПС обаче националистическите партии от двете страни няма да имат осигурено участие в британския Парламент и те започнат да „теглят” гласове от левицата, която е традиционно по-близко до тях. Този анализ няма да е убегнал на либералите и това прави коалиция в торите поне толкова вероятна, колкото тази с лейбъристите. Още по-куриозно е, че именно мажоритарната система даде първия депутат на „зелените” в тяхната история, както и на партията на алианса в северна Ирландия. При ПС те нямаше да имат никакво представителство. При ПС сега Британия вече щеше да има консервативно правителство. Промяна в системата ще размести сериозно партийната система, но във всички случаи ще вдигне нивото на представителство на либералите. Те ще имат уникалния шанс да се доближат до традиционните две партии и биха станали реален коалиционен играч, а не просто симпатичен губещ, за които обичат да гласуват младите и тези със свободни професии.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s