Размисли върху изборите в Британия III

Възможни последствия за политическата система.

Възраждането на партийните крила?

Освен промяната в избирателната система, коалиционното управление винаги изкарва на преден план и вътрешните различия в партиите. В този смисъл и на по-напреднал етап, засилването на фракциите ще се окаже важна динамика. Немалка част от либералите продължават да мислят, че те са далеч по-близки с левицата, отколкото с торите. Други ще определят отношението си изцяло според вероятността от приемане на нова избирателна система. Вече е поет ангажимент за референдум по този въпрос, но тепърва ще има разговори за конкретните специфики на предложението. При липса на напредък тук и натрупване на тежки управленски решения, вътрешните фракции особено при либералите могат да станат решаващи играчи. Например, сега по време на кратките коалиционни разговори между либералите и лейбъристите стана ясно, че голяма част от депутатите на левицата са били открито против съвместно управление, поради липсата на мандат от страна на избирателите. Още в самото начало това се е явило като ключово препятствие пред и без това правителство на малцинството.

Идейни размествания ?

Това ще важи най-вече за левицата с оглед края на проекта на „Третия път” на Блеър и Браун. Краят на това управление е и край на тази епоха на радикално преместване на лейбъристите към политическия център. Новото правителство ще бъде възможност за нея. Либералите жертват някои важни по-леви политики в името на коалицията, което отваря за лейбъристите възможност за ре-социалдемократизация след силно пазарния завой от последните две десетилетия. В партията предстои избор на нов лидер, който трябва да е от генерацията на Д. Камерън и Н. Клег. Левицата сега е в много трудната ситуация да се изправи срещу опонент, който след дълги години на електорална изолация вдясно прави успешен ход към центъра. Намирането на точната формула за противодействие на такава ситуация отнема дълго време.

Дилема ще има и за либералите, които дълги години използваха модернизацията на лейбъристите, за да използват по-леви идеи за събиране на периферни гласове. Тази стратегия сега не изглежда възможна и годините на намаляване на разходи, които идват ще „нарани” по-социалната идентичност на партията от последните години. Интересно е, че ако бъде приета системата на „алтернативния вот” (райони с един депутат, но ранкиране на кандидатите от страна на избирателя), то това създава стимул за либералите да станат „най-центристката” партия, за да могат да бъдат предпочитани като втори избор от максимален брой избиратели. Този електорален стимул може наистина да промени профила на партията, но тези неща ще станат ясни едва при реална промяна на избирателната система.

Новото коалиционно правителство

Консерваторите и либералите постигнаха споразумение за пълно коалиционно споразумание за период от пет години, с ясно разчетени ангажименти и политики. По отношение на някои въпроси, либералите ще имат право на свободен вот в Парламента. Това е на практика първата коалиция от Втората световна война насам като дори тогава тя и била създадена с оглед воденето на успешни военни действия и състезателната политика е суспендирана. Камерън става най-младия премиер от 1812 година насам, а лидера на либералите става заместник-премиер министър. Либералите ще имат пет поста в кабинета и получават обещание за референдум за смяна на сегашната избирателна система. Ангажиментът на двете партии е това споразумение да бъде в сила за целите 5 години на този Парламент. И двете партии се отказват от някои важни предизборни ангажименти като например увеличаването на базата за данък наследство при торите, а либералите оставят на заден план идеите си за прекратяване на ядрената програмата на страната. Важно съгласие е постигнато по отношение на намаляването на разходите, за което ще бъде подготвен нов бюджет в рамките на 50 дни. Най-евроскептичните части от програмата на консерваторите остават и Уилям Хейг става външен министър. Отсеге нататък, всяка промяна в първичните евродоговори ще отива на референдум, а влизането в еврозоната отпада дори като възможност. Все пак, торите се отказват от най-трудните обещания като връщане на правомощия в областта на трудово и криминалното право. На практика в страната няма да бъде въведена пропорционална система, а вече се говори за „алтернативния вот” система, която е разновидност на мажоритарната. Има съгласие и за дълбока реформа на камарата на лордовете и постепенното й превръщане във втора, избираема камара, но напредъка тук ще е труден, защото подобна промяна ще има сериозни конституционни последствия.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under European

One response to “Размисли върху изборите в Британия III

  1. Ако мога да допълня само тези две неща, които силно ме впечатлиха:

    1. 18 от новите министри са мултимилионери.

    2. Първото обещания, което новото правителство даде е, че те НИКОГА няма да въведат еврото като валута в Англия.

    Аз лично оттук насетне ще гласувам само за политици, които ми обещаят, че няма да въвеждат евротр в България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s