Западните елити се преквалифицират от лектори в студенти на хаоса

Театралното разделение на „стара” и „нова” Европа отпреди няколко години направи твърде лоша услуга на източно европейците. В кривото огледало на този пресилен комплимент те видяха себе си като динамични, пазарни, уверени, усмихнати, пъстри, с бъдеще, неотменими, неизбежни. В ангажирана Америка, източна Европа привидя някаква смътна гаранция за продължаващ интерес към себе си и гаранция за собствената си важност за унилата, самовглъбена и егоцентрична „стара” Европа. Но новата „стара” Европа се стресна от глобалната криза, бързо учи своите уроци и излиза от летаргията. Западът загуби увереността си в авторството на златния алгоритъм за растеж и развитие и разбира, че светът е повече уравнение с много неизвестни, отколкото терен за идеологическо покоряване. Мислещите западни елити разбраха, че е време за малко да престанат да бъдат световни лектори, а студенти на хаоса и просто да се стегнат и подготвят за новия свят. В Европа се чертае нова, фина разделителна линия: от едната страна са тези, които могат да се справят с тези сложни задачи и тези, които дори не могат да разберат какво се случва.

За да бъде наистина играч в новия глобален ред, ЕС трябва да се „стегне”, да намали драстично пробойните си, да започне да изпълнява стриктно своите собствени правила, да изпълни собствените си предписания. Но, Гърция не беше просто натрапник в клуба на богатите, а геополитическа необходимост, любимо идеализирано подсещане за цивилизационното начало на европейската култура и обичана дестинация за лежерния хедонизъм на работещата част от континента. Планът за нейното спасяване бе насочен, колкото към самата нея, толкова и към собствените френски, германски и италиански банки, които притежават дълга й. В нейния случай, повече отвсякога европейската солидарност е резултат от тягостно чувство за взаимна обреченост, което провокира единствено желание подобна зависимост да не се повтори. Страните-донори трескаво търсят начини да избегнат именно такъв сценарий. За слабите държави в съюза животът ще продължи през един критерий, който няма да влезе в никой договор: коефициента на потенциално вредно въздействие.

Задаващата се европейска солидарност ще бъде затворена в следната формула: Играй, ако можеш! Използвай, ако можеш! Мисли, ако можеш! Бори се за своите интереси, ако можеш! А, ако не можеш, просто не пречи! Освен това, работещия европейски Север далеч не разчита единствено на съюза, за да намери своето място в объркалата се глобализация. Той си прави реформите, спасява каквото може и побутва секторите на бъдещето, започва да си реже дефицитите, захваща се с образованието на нацията, ориентира се в ситуацията. Затрупани от дългове все повече правителства ще поставят въпроса за намаляване на своите вноски в ЕС (Холандия, Великобритания).  С новата си бюджетна рамка ЕС ще бъде „по-глобален”, но това значи повече средства за неговите „външни” политики и по-малко за вътрешните му. Любимите ни регионални фондове ще се обърнат отново към всички райони, а не просто към по-бедните (регионалният комисар Й. Хан вече обяви този принцип). Парите ще бъдат по-малко, ще се взимат по-трудно и ще се контролират повече. Любимата на българския президент стратегия „ЕС 2020” също ще има ефекта на преразпределение на средства към по-богатите държави просто защото ще подкрепи индустрии и политики, които по нашите ширини са известно основно от страниците на учебниците и списанията (изследвания и иновации, зелена икономика, високотехнологични производства, развитие на предприемачеството, цифровизация и т.н.) Нараства откровения евроскептицизъм в ключови държави като Германия, Холандия, Великобритания, Швеция.

На този фон, европейските трудности за това правителство започват бързо да са натрупват. Фиаското „Желева” не стана повод за урок, а бързо деградира в досаден разказ за местна конспирация. Европейската политика на кабинета  започва да се свива до двустранните ежемесечни соарета с италианския премиер С. Берлускони. Ненужно устатият финансов министър пък захвана комисаря Оли Рен и директно го обвини във финландски недомлъвки. Междувременно премиерът продължава с канонадата по разбягващия се чуждестранен бизнес в страната, а от доскоро любимата Германия започват да долитат отговорите. Еврофондовете леко потръгнаха, но тежкото им и объркано администриране продължава. На брюкселски терен българския глас се чува предимно като част от полския хор, а страната все още няма ясно лице. Въобще правителството на Борисов е на път да похаби и тази част от своя политически капитал. Обърнато към Европа, това правителство прилича на разлигавено дете, което просто не може да повярва, че в края на краищата ще получи шамар.

В Европа не се завръщат времената на „война на всеки срещу всеки”. Но мислещата и работеща Европа спешно се опитва да пренареди ЕС и да намали своята зависимост от южния си фланг. За нея организацията е важна, макар и не единствена, част от решението на собствените й проблеми. Такива като нас могат да са полезни, но са вече по-интересни със способността си да навредят. Играта се променя, преди да сме я научили. Малкият кредит на време и доверие, който получихме става изискуем преди да му е дошъл падежа. Сегашните размествания са най-важните от падането на Берлинската стена. Новата „стара” Европа пренарежда пластовете и България трябва да реагира. Но не с бабаитлък, а с мисъл.

Текстът е публикуван във вестник „СЕГА“

Advertisements

6 Коментари

Filed under Bulgarian

6 responses to “Западните елити се преквалифицират от лектори в студенти на хаоса

  1. Много точно и изчерпателно , Г-н Шопов. За неше съжаление въпросната ситуация е не толкова сложна за осъзнаване от настоящите ни политически лидери , колкото е в тежък контраверс с реалните им цели в политиката. Липсата на адекватно образование и ерудиция са съществен проблем. Самочувствие базирано на принципите на махленския бабаитлък е непонятно за европейския политически елит , поради факта , че сериозната политика при тях е положена на различен пиадестал. А и идеята -фикс за безконтролно и безкрайно по възможност лично обогатяване , която е в основата на действията на почти всички играчи на политическата сцена у нас , там е изместена от национална кауза или иначе казано осигуряване просперитет на цялата нация във всички аспекти на обществения живот. И при това в условията на изключително динамично развиващия се свят в последните години. Нужен ни е нов политически проект с нови лидери , но не съм сигурен , че имаме подходяща база , която да ги излъчи. За съжаление, отново.

  2. Бисер Дянков

    Привет, г-н Шопов!

    Поздрави за добрата статия! Според Вас какъв е „екзистенц минимума“ на необходимата компетентност за принадлежност към „можещите“ в случая на България?

    Дали е възможна хипотеза някаква минимална компетемнтност да намери място в държавната администрация, примерно (напр. външни консултантни, тъй като такива към държаванта администрация явно не могат да генерират ефективна позиция). Или единствената възможност е бавната, по-базова, но и с безспорно повече дългосрочна перспектива – осзънаване на предизвикателствата и дебат, който не се състои само от експерти и само в рамките на администрацията?

    Просто се опитвам да си представя (колкото и да е оптимистично) какъв е най-краткия път към генериране на реална позиция, преди ситуацията да се е пренаредила напълно (явно процесите няма да ни изчакат няколко десетки години, в които да осъзнаем важността им).

    Аз лично съм скептичен към „минимален експертен потенциал“, но това е единственото, което при ясна политическа воля може да се генерира за кратки срокове.

  3. vladimirshopov

    Благодаря за коментарите. Съгласен съм с г-н Маринов, че има проблем на волята, но честно казано мисля си, че е трудност с разбирането. Повечето от тези хора просто не са за там и не могат да създават общности около себе си, за да бъдат компенсирани липсите. В този смисъл, имаме и културен проблем.
    Има много форми на съвместна работа между политика и други сфери, г-н Дянков. Могат да се правят reviews, ad hoc екипи за анализ и предложения, добре направени и правно изпипани публично-частни партньорства, работа с външни консултанти и т.н. Модерните общества вече са приели, че администрацията просто не е достатъчно добра за сегашните предизвикателства и търси начини да го компенсира. Е, стига някой да иска !

  4. Стоянова

    Добре казано.Но-явно е нежеланието изобщо да си седнем на чина,камо ли да учим уроците.Тези си мислят,че всичко знаят.

  5. Бих желал да добавя и нещо по-емоционално. Как да дебатираме стратегия Европа 2020 , когато нашето ниво на развитие е на ниво Европа 1990 в най-добрия случай. Една България с изключително посредствен политически „елит“ , с тотално корумпирани правораздавателни органи , състояние водещо до остър дефицит на възмездие и справедливост. Бъдещето на нацията – едно поколение, генерирано за 20 години преход , характерно с арогантно и безпардонно отношение към действителността , необразовано и с липса на елементарни духовни ценности и морал , с ниска обща култура и изтъкано от комплекси. Една нация от бежанци , които от десетилетия все припознават по някой Моисей , който да направи чудо и да ги прекара на другия бряг. И всеки път остават измамени. Една монолитна армия от мързеливи и безхаберни чиновници с поглед целодневно вперен в стрелките на часовника. Демотивирани и зле платени учители , услужливи , кротки и послушни журналисти – слуги на всяка власт. Държава в която властта , от тази на най-обикновения чиновник до тази на премиера , е най-силния наркотик на пазара…Тук всеки опит за внедряване на цитирам : „изследвания и иновации, зелена икономика, високотехнологични производства, развитие на предприемачеството, цифровизация и т.н.“ бива още в зародиш умъртвяван в чиовническия казан с катран. Процесите в последните години са изключително динамични , а ние все по-прогресивно и безнадеждно изоставаме . Нужни са радикални реформи , но пак казвам , че няма кой да ги реализира.

  6. Бисер Дянков

    Съгласен съм за наличието на културна разлика. Това е твърде тъжно. Така проблема не се ли корени в начина на формиране на „политическите елити“?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s