В търсене на 999 999 съмишленици

Европейският съюз се демократизира. Години наред той фанфарно твърдеше това, но всички знаеха, че истината е друга. Измисляха се най-различни комуникационни стратегии, печатаха се диплянки със сбита, но все така непонятна информация за организацията, из държавите пътуваха „евробусове”, натъпкани с продукти в стил „куче-касичка”. Еврокомуникацията бе оставена на бюрократите, а приказките за „демократичния дефицит” станаха ритуал на всяка академична конференция. Но, липсата на реални механизми за влияние не може да бъде компенсирана дори от добрите идеи на ПР агенциите. Новият Лисабонски договор обаче въвежда няколко процедури за натиск върху съюза. Една от тях е така наречената „гражданска инициатива”. Тя позволява 1 000 000 европейски граждани да подкрепят дадена идея и да принудят европейската комисия да я реализира. Големият въпрос сега е кой и как ще успее да се възползва от нея, за да разбуни духовете на „стария континент”.

Както повечето неща, свързани с ЕС и тази инициатива е доста сложна. „Входът” е наистина демократичен и всеки отделен гражданин може да стартира подобна инициатива (това могат да правят и юридицески лица).  Системата обаче е измислена така, че да има няколко стъпки и филтри, които да не позволяват всякакви абсурдни идеи да стигат до механизма на гражданската инициатива. Първата е, че трябва да регистрирате предложението си като от този момент започва да „тече пясъчен часовник”, който ви дава 12 месеца, за да съберете този милион подписи. Добрата новина тук е възможността за събирането им и по електронен път, което наистина улеснява нещата. Първият реален филтър е в изискването подкрепилите дадена идея да са от поне една трета от страните членки, а в момента в който стигнете кота 300 000 подписа се включва втори филтър. Тогава предложението ви трябва да бъде изпратено на европейската комисия, която следва да реши дали то може да бъде пропуснато нататък. Това се случва при две условия: ако е възможно ЕС да приеме по тази тема някакво решение и ако това е в неговите правомощия. Ако преминете и това препятствие ви остава да съберете останалите 700 000 подписа, чиято истинност трябва накрая да бъде проверена. В крайна сметка, ако и това е наред идеята ви отива в комисията, която има най-много четири месеца, за да ви отговори.

Всичките усилия обаче могат да се окажат напразни, тъй като ЕК е задължена да ви отговори, да обясни причините за това, което ви пише, но не и да предприеме нещо по отношение на идеята, за която сте си направили труда да търсите подкрепата на един милион европейци. Тя е в състояние да реши, че нещо трябва да се направи, но може и много експертно да ви обясни защо няма да си помръдне пръста. Все пак има смисъл в това да се прави оценка дали нещо може да бъде направено от ЕС или не. Например, ако искате всички деца в ЕС да учат по една и съща методика, тогава съюза просто не е вашия адресат, защото в тази област страните-членки си решават като цяло какво и как да правят. По всяка вероятност, системата за филтриране ще бъде използвана и за да бъдат спирани различни политически некоректни предложения като това да бъде разпуснат самия съюз. Неприемливи ще бъдат и евентуални предложения за ограничаване на права, които са вече фиксирани в хартата на основните права на съюза. В същото време, комисията следва да приеме като практика, че ако допусне дадено предложение да мине прага от 300 000 души тя ще се ангажира реално да реагира на него. Иначе може да се окаже, че всичките усилия по упражняване в директна европейска политика са били напразни и вместо ентисуазма ще засилят скепсиса към нея.

Една от големите въпросителни е дали в крайна сметка самите граждани на Европа ще бъдат реалните печеливши от новата инициатива. Отсега е ясно, че цялото занимание около нея ще бъде доста скъпо занимание, изискващо ресурси, време и организация. Едва ли можем да очакваме спонтанна гражданска енергия изведнъж да се захване в големите въпроси на европейското развитие. Много по-вероятно е тази процедура да бъде използвана от някои силни международни неправителствени организации, които имат филиали в отделните страни-членки на ЕС и могат лесно да събират подписи. Сигурно и някои европейски браншови структури ще се опитат да използват гражданската „писта”, за да прокарат свой интерес или да повдигнат някоя важна за тях тема. Партиите също ще бъдат изкушени. Ирландският бизнесмен Д. Ганли така и не успя да създаде нова, евроскептична европейска партия и се провали на последните избори за европейски Парламент, но той едва ли ще бъде последния, който мисли по този въпрос. Всеки, който има желание да се пробва следва да знае, че се очаква процедурата да бъде вече отворена към края на настоящата година. Затова ако имате идея като начало ви остава да започнете да търсите 999 999 съмишленици.

Advertisements

6 Коментари

Filed under European

6 responses to “В търсене на 999 999 съмишленици

  1. Да. Гледах те по СКАТ. 🙂

    Поздравления за анализа.

  2. vladimirshopov

    Никога не съм ходил там. Нещо бъркате…. 🙂

  3. Значи по друга кабеларка беше – явно съм забравила коя. 😳

  4. Недялко Шаллиев

    Описаната и предвидената правно възможност, смятам за неработеща при това всеизвестно съюзно бюрократизиране.

  5. vladimirshopov

    Сигурно така ще стане, но все пак следва да отбележим появата на тази възможност. Винаги може да се опита.

  6. Браво за анализа,ама кой ви обеща,че ще е хубаво?Да бяхте питали и един друг…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s