Оцеляването на синия политически етнос

Подкрепата „ала карт” за актуализацията на бюджет 2010 изключително точно илюстрира ситуацията на „синята коалиция” в сегашния Парламент. Тя подкрепя „общата посока”, но жонглира с постоянни критики към отделните сектори на управлението и липсата на реформи; харесва реториката на финансовия министър, С. Дянков, но намира все по-малко поводи да подкрепя решенията му; продължава да предлага своите решения и коментари, но остава все така неканен участник в случващото се.  Въобще, „синята коалиция” е заета да изглежда виртуозна под силата на неизбежния аргумент за ползата от края на „тройната коалиция”, липсата на влиятелна политическа перспектива извън сегашното статукво и вътрешната си зависимост от поне някакви парчета власт и влияние. Външната принуда за подкрепа на правителството на ГЕРБ по линия на Европейската народна партия е по-скоро мит, особено след дългите години на откровено пренебрежение, граничещо с пълното игнориране от нейна страна към „старата десница”. В сегашния момент, този политически микс се продава като висш пилотаж. Няма съмнение, че сините са постояно заети с изчислението от кой момент падането на ГЕРБ ще стане напълно необратимо, но колкото по-пърхащо е поведението им, толкова повече приличат на партии, спокойни от гарантираната държавна субсидия и минимална избирателна подкрепа.

В крайна сметка, сините се крепят на собствен политически етнос. Големият успех в неговата поява е обвързването му с дълбокото чувство на културна погнуса на малки градски групи от ставащото в страната. Устойчивостта му идва от градското културно отчуждение от „селянията”, обединено в култур-трегерско малцинство, което е необратимо загубило битката за нацията, но е запазило терен за собствената си „нормалност”. Това е основния мисловен и емоционален резервоар на синята енергия. Тя стана част от този терен, а оттам идва и наглед парадоксалното явление на вечно намаляващите, но неизчезващи „твърди ядра”. По тази причина продължаваме да сме свидетели на ограниченото политическо въображение, което е дълбоко замразено в митология и което е затлачено от арсенала на заплахата за срив „ала Виденов” и с претенцията за спасение „ала СДС/Костов”. Сайтът на СДС и в момента ви посреща с песни и кадри на политическата романтика на лятото на 1990-та. В този смисъл, за сините кризите от 1990-та и 1997-а са далеч по-важни от сегашната.

Погледнати поотделно, ДСБ продължава да си е лидерски проект, независимо от множеството обяснения за назряващо тежко недоволство в нея преди време. Спокойното дълголетие на Иван Костов така или иначе преминава и през ограничения достъп до ресурсите на властта. Чрез него, той напълно овладя мърморенето, че партията става исторически клуб за съхранението на лична политическа памет, отвори терен за своята претенция за управление на кризи, намери занимание за по-младото поколение членове на партията, които имат желание за участие във властта и осигури задължителната енергия, която активира партиите. Малката видимост на това полу-участие гарантира и спокойствие там, където вече има доста основания за оставки (работата на зам.-министър по екологията, Евдокия Манева). Умерените провали на правителството пък захранват политическата легенда на бившия премиер за способността му да се справя с кризи и да дава валидни рецепти, когато „стане горещо”. Това изглежда достатъчно за него.

Преди година СДС имаше стратегическа възможност и можеше да позиционира себе си като партия, която предлага повече от това просто да бъде махната „тройната коалиция”, да опита сериозен генерационен и идеен рестарт на дясното и да институционализира вече съвсем баналното съмнение, че ГЕРБ има каквато и да било идейна координатна система. От „Раковски” 134 немощно и с половин уста започват да се опитват да правят това в момента, но то щеше да има достоверност, ако се беше случило преди последните избори. Експериментът с вътрешните избори не бе доведен докрай и партията се отвори малко навътре, но това основно изведе на преден план хора с нулев обществен авторитет и опит. В същото време, тя така и не успява да намери общ език и действие с гражданските инициативи и организации, в което пък се състоеше и неизползваната възможност от избора на Мартин Димитров и нишата, която стои затворена пред ДСБ. Сегашният микс от държавна субсидия, спорадичен достъп и влияние до властта, гарантирано минимално парламентарно участие изглежда много по-устойчив от евентуалния риск на раздяла със статуквото.

Гражданската енергия е единствения възможен „политически мултипликатор” за сините. Десните партии в източна Европа нямат привилегията да получават големи електорални наследства, както бившите комунистически и социалдемократически партии. Затова, ако искат въобще да управляват те трябва да ги изградят, запазят и разширят. След неизбежните разочарования на прехода пък, за да оцелеят следва да се „пренаправят”, да намерят нови идеи, да дадат нови причини хората да ги харесат. Вместо това, сините избраха една дълбоко „консервативна”, и лесна, стратегия да пазят до последен дъх преданите и да отписват с лека ръка загубените по пътя. Ако имат в себе си и остатък истински политически хъс и кураж, примери за подобни прераждания има вече немалко (гражданско-демократичната партия в Чехия или ФИДЕС в Унгария (макар и тръгнала в откровено популистка посока)). Независимо дали ще има предсрочни избори или не, независимо дали участва със свои кандидати или не през 2011-та, синята коалиция изглежда готова със своя отговор: много романтика, много история и един цвят. В тази формула има още енергия за политическо оцеляване.

Текстът е публикуван във вестник „Труд“

Advertisements

3 Коментари

Filed under Bulgarian

3 responses to “Оцеляването на синия политически етнос

  1. Ани

    Владо, много точен текст, който трябва да бъде прочетен от сините политически „щрауси“! Въпреки че, едва ли ще го асимилират в правилната посока…ще пусна линка и в моя профил, та да го прочетат колкото се може повече хора…

  2. vladimirshopov

    Мерси, Ани. Да, няколко души вече ме „налазиха“, но по-интересното е, че няколко близки до двете партии споделят моето мнение. Както и да е, важно е да се мисли и коментира. Вярата е за друго място!

  3. schwarzkopf

    Сили ли са СДС?
    Съюз ли са СДС?
    Демократични ли са СДС?

    А от кога?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s