Футболният бунт на половин Европа

Обявяването на европейския футбол за мъртъв се оказа доста преждевременно. Може би неволно заразени от постоянните приказки за залеза на Европа, множество коментатори посрещнаха края на първата фаза на световното първенство по футбол с тежки заклинания за дълбока криза във футбола на „стария” континент. Сега в крайна сметка от последните четири отбора в турнира три се оказаха европейски, а прехвалените бивши романтици на играта от Латинска Америка уволняват провалили се треньори. Интересното в цялата ситуация идва от разделението, което се получи между самите европейски отбори. Те се оказват или твърде успешни или напълно провалили се. Вторите вдигнаха на крак обществата си и предизвикаха вълна от граждански и политически гняв, защото бяха заподозряни в най-големия крах на колективните спортове: нехайство към изконния дълг на отговорността пред нацията. Ако не друго, подобен грях изисква някаква ритуална публична вендета над провинилите се, някаква морална атака по техния недостатъчно убедителен патриотизъм. Кризата пък изглежда допълнително е изострила сетивата на „обикновения” европеец и футболния непукизъм явно дразнещо го подсеща за внушителната диспропорция между усилията и тяхното заплащане при много от националите.

Като пречка пред пълното политизиране на подобни обществени очаквания, ФИФА не позволява политическа намеса в работата на националните футболни федерации. При подобни опити над държавите винаги се вади заплахата за изваждане от турнирите, която единствено е в състояние да укроти страстите. Но обществените реакции и политическото изкушение за тяхното използване правят от политиците особено активни специалисти по футбол. Например, на този мондиал ужасната игра на Франция буквално ядоса всички и провалилия се треньор бе надлежно привикан от парламентарната комисия по спорт, за да дава обяснения и предлага извинения. Президентът Н. Саркози също се намеси и даде заден ход едва след заплахи от страна на шефа на ФИФА, С. Блатер. Снимките на пиещите бира и пушещите пури английски национали пък взриви Острова и моментално активизира депутатите. Един от тях моментално поиска разследване на футболната асоциация и ръководството на висшата лига. Като допълнение Д. Еймс настоя и за това Парламентът да изкаже своето възмущение от разочароващите изяви на националите. Скандали имаше вътре в немалка част от самите отбори (Англия, Холандия, Португалия, дори Италия). Различни неевропейски национални отбори също са обект на атаки от своите правителства като например това на Нигерия. Бившият вече треньор на Италия М. Липи пък бе вече нападнат от недоволни фенове в заведение.

Дълбокият източник на яростта на обществените мнения е усещането, че ги лишават от едно от големите позволени удоволствия на модерното време: националният футбол като продължение на битката, колективното изкушение и задължение да се премерят способностите и колективното его на отделните нации. И ако в индивидуални спортове като тениса например е смешно да се говори в множествено число и за национални успехи или провали, то в колективните такива това отдавна е неизбежно. Световните първенства са важни възможности страните да бъдат ранкирани, подредени според успеха си, зад който гражданите да измислят някаква история на възход, уважение и гордост. Експертните класации по различни критерии остават знание за малцина, в тях високото класиране носи малка публична полза и в него трудно могат да се огледат „средностатистическите” граждани. Както знаем от собствен опит, футболното ранкиране е видимо за всички и в него можете успешно да скриете много от своите недъзи. Поради тази причина, националните отбори на много хора се привиждат като армии, съставени от воини на честта, които веднъж на четири години имат задачата да забравят за себе си и играейки „да мислят за нацията”. Тук провалът има тежка цена и обществата рядко остават безучастни към него.

Ненационално погледнато, всъщност ядосаната част на Европа няма особен повод за недоволство. Страна от континента по всяка вероятност ще продължи да притежава световния футболен трофей. В нейните първенства продължават да играят най-добрите футболисти от други континенти. Те играят там, учат се на тактически умения, печелят парите си, харчат ги, планират живота си след края на кариерата. Дори след края на участието си повечето от тях идват в Европа за своята почивка. Ако Европа губи влияние и позиции, това не е видимо на футболния терен. За момента обаче загубилите европейски отбори и техните общества са обхванати от недоволство, потънали са в размисъл и търсят виновните. Както и да се справят с тези задачи обаче на хоризонта се задава най-добрия лек: наесен стартират квалификациите за „Евро 2012”. С тях започва и дългия път към възстановяването на националните репутации.

Advertisements

3 Коментари

Filed under International

3 responses to “Футболният бунт на половин Европа

  1. Единственото, което не ми харесва напълно у европейските отбори е факта, че не играят толкова красив футбол колкото латиноамериканските. Това разбира се е леко генерализиране от моя страна имайки предвид колко зле играха Бразилия. Уволнени има винаги, просто сега имаше много големи имена, които си тръгнаха доста рано и затова така се получи…
    Винаги остава и въпроса: „А, къде сме ние?“ Ние сме доста назад. Надали скоро пак ще можем да се радваме както през лятото на ’94. Поколението на Бербатов не успя да иде на световно и за жалост то няма да е последното поколение. Но нека не измествам темата на статията ти.
    Добър анализ си направил. Браво.

  2. Анализът ти е верен! Но за мен, това световно първенство остана едно от най-слабите в развитието на футболната игра. Имаше битки, имаше рационалност, но красотата, насладата от футболната игра останаха на заден план. Меже би защото футболът също се глобализира и комерсиализира прекалено, а и повечето отбори са вече с изравнени сили! Липсваше ми импровизацията и забавлението в играта.

  3. И при мен световното не мина точно според очакванията ми, което според мен се дължи на прекалено големите очаквания към всички дори не толкова силни отбори и като цяло липсата на интересни и заинтригуващи момент, които да се запомнят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s