Брюкселското лобистко стълпотворение

След вълната от източно-европейски дипломати, лобистите са най-голямата увеличаваща се група в евростолицата Брюксел. Те се вече десетки хиляди, постоянно нарастват и променят цялата атмосфера на институциите на съюза. Главната причина, поради която са там е ясна. В зависимост от активността на Парламента на отделната страна, между 50-70% от националното законодателство се „кове” из брюкселските коридори. Какво влиза в тези закони е еднакво важно с това, което влиза например и в българските такива. По тази причина всички организирани интереси правят усилие да стигнат до техните автори и все по-често правят това с помощта на бивши еврокомисари. Половината от тези от първата комисия на Ж. Барозу вече правят бляскави кариери в бизнеса и илюстрират популярните отдавна подозрения за скрити лобистки мрежи в Брюксел. Все повече висока позиция в Брюксел е само прелюдия към истинските пари и влияние в корпоративния свят. Бившият ирландски комисар за вътрешния пазар, Ч. Маккриви отиде в нискобюджетната „Раянеър”, която беше чест клиент на самата комисия с постоянните си нарушения на евро нормите. Българският комисар М. Кунева се запъти към „БНП Париба”. Добре познатият ни Г. Ферхойген се „закачи” към голяма британска банка, докато външната комисарка Б. Фереро-Валднер в големия, базиран в Мюнхен лидер в презастраховането, Мюник Ре.
Независимо от лошото име на евролобизма обаче от него има определени ползи. Когато готви законопроекти комисията има практиката да се допитва до тези, които ще бъдат засегнати от тях. Генералните дирекции рутинно канят различни експерти и организации, които имат познания в конкретната област. Често се правят и публични дискусии, на които да се чуят максимум мнения преди идеите да станат норми. Това например е полезно за страни като нашата, в които напълно отсъства оценка за последствията от законите и когато те станат факт обикновено започва колективно вайкане. Нещо повече, институциите на ЕС са отворени за влияние далеч не само от бизнес интереси, а и от граждански такива. Някои от най-добрите лобисти в европейската столица са точно тези организации, които се борят срещу лобизма (например, Обсерваторията за корпоративна Европа). Те нямат същите ресурси като големите мултинационални компании, но все повече могат да разчитат на общественото внимание и ангажираност на самите европейци, които вече следят по-отблизо какво става в ЕС. Много активни в Брюксел са различните браншови организации, както и регионите на отделните страни-членки, които имат собствен залог в това, което се случва там. Въобще, защитата на интереси не е монопол на големия бизнес и все повече други играчи заделят средства, за да имат позиции в тази непрестанна битка.
Лобистката игра е отворена и за България. До момента помним основно нелепите усилия на „тройната коалиция” да си реши проблемите с ЕК чрез брюкселски лобисти като дори самите процедури по избора предизвикаха пореден скандал в София. Сега малко изненадващо, но един бърз преглед в регистъра за представители на интереси показва, че вече 7 български организации започват да се възползват от споменатите възможности. Повечето от тях са неправителствени и, поне на хартия, са ориентирани към най-различни теми: защита на потребители, популяризация на железопътния транспорт, въпроси на електротехниката и електрониката. Регистрирана е и българската стопанска камара, която очевидно желае да е по-близо до тези, които подготвят голяма част от нормите, които стават наше законодателство. Има и любопитни регистрации като например тази на националното движение „Българско наследство”, към която видимо не е безразличен и сегашния президент. Точно какво правят в брюкселските институции тези наши организации все още не е много ясно. На този етап сигурно основните им усилия са насочени към това да се ориентират по-добре по темата „еврофондове” и по-малко към това да търсят начини да влияят на комисията, когато изготвя своите проекти. Начинанието им може да се окаже особено полезно по простата причина, че логиката на еврозаконите е много по-лесно да бъде схваната на тамошен терен, отколкото тук сред местните бюрокрации.
Във времена на дълга криза комбинацията от охолна бюрокрация и арогантни бивши комисари далеч не е най-добрата формула за ЕС. Комисията в момента настоява за 6% увеличение на административния си бюджет, а бившите подчинени на Барозу спокойно преминават в частния сектор. Собствените й стандарти за конфликт на интереси в тези случаи са толкова рехави, че цяла група европейски неправителствени организации срещу корупцията ги осмива. Дългосрочната криза с публичните разходи на множество страни-членки прави техните граждани все по-чувствителни към подобни теми, които медиите лесно прихващат и популяризират. Брюксел има проблем с лобизма, но той изглежда започва от неговия връх. Финансовият рационализъм на бившите еврокомисари е напълно разбираем. Но той е и капитализация на „европейската мечта” и когато цели държави започнат да се държат без емоции и само по логиката на своя собствен интерес трудно някой би могъл да им се сърди.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under European

One response to “Брюкселското лобистко стълпотворение

  1. Димитър

    Темата за лобизма в ЕС е изключително интересна а подобни коментари са рядкост. Действително, когато се прави оценка на законодателството в ранния етап преди неговото премане възможностите за неприятни изненади са много по-малки (а няколко такива неприятни изненади имаше съвсем наскоро и се наложи да се връщат за поправка закони!), но това е практика, която е сравнително нова за ЕС и можем само да гадаем кога ще намери почва и у нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s