Поп дипломация

Сайтът на българското генерално консулство в Чикаго и днес предлага досадните, но полезни услуги като смяна на лични документи, заверки и легализации, издаване на български визи и т.н. Там все още няма знак за бъдещата дейност на новия нейн служител, Димитър Туджаров – „Шкумбата”. Официалният мотив за назначението му („ще работи с българската общност”) звучи общ и неубедителен и отсега, погледнат огледално, звучи нещо като „няма много да го показваме на местните”. И на пръв поглед е очевидно, че назначения като Тодор Колев, Бисер Киров, Димитър Туджаров са по-скоро в състояние са подсетят българските емигранти защо са напуснали страната и кои продължават да са механизмите, по които тя функционира, отколкото да върнат желанието им за обратен път или по-активно общуване с България. Подобна поп дипломация със сигурност прави общуването с официалните ни власти по-интригуващо, но изпращането на посланици на хумора няма как да се впише и в най-радикалните теории на дипломацията.

Нуждата от промяна в съвременната дипломация е отдавна осъзната и осъществена в много държави. Като цяло през изминалите години в България обаче си надделява „старата школа”, която е обсебена от формата, от спазването на етикета сам за себе си, от реторическите клишета. Търсенето на динамика, прагматизъм, отвореност и обърнато към резултати поведение тя обявява за профанизация на професията и културна контрареволюция на непросветените и непосветените. За нея етикетът е просто алиби за бездействие, безкрайно заиграване вместо полезно действие, удобен инструмент за непрестанно отлагане на активното търсене на възможности. Тази диагноза обаче няма да бъде преодоляна с поредно назначение без правила, идея, логика. Максималното, което можем да очакваме, както находчиво написа читател в интернет форум, е след няколко години да получим „Мисия „Чикаго””. От предишни случки знаем, че в тамошното консулство вече има кандидати с определени театрални изкушения.

Назначението на „Шкумбата” идва в много неподходящ момент и точно, когато МВнР прие първия си стратегически преглед. Самата идея за изработване на такъв е отлична идея, много от принципите му са смислени и очевидни. Една от най-полезните сред тях е именно за промяна на консулската работа. Дълги години тя бе така организирана, че на практика институционализираше вътрешната убеденост на дипломата в стил „аз да не съм избягал от България, за да се занимавам пак с българи”. През годините така и не бе направен сериозен опит да се намери разумен баланс между задължението на българските представители да помагат на своите сънародници и неточното разбиране на много от тях, че посолствата са „спешна помощ”, социална помощ и банков клон в едно. Сега, когато поне на темата се поглежда сериозно идва поредното чудновато назначение в българската дипломация.

В типичен стил то е оплетено в неясноти и предизвиква предимно въпроси. Не е ясно кой точно е настоявал за него след като препоръчалия го министър много, много не помни какво е правил по въпроса. МВнР също определено не се „позна” в тази акция. Досега в страната имаше някакво разбиране за политическите назначения на ниво посланик, но сега пред очите ни има директна намеса на професионални позиции. Разбира се, това постоянно се случва във всички български министерства, но в повечето случаи хората поне минават през политическите кабинети или отделните дирекции преди да получат по-важни назначения. Сега какъвто и опит да бъде направен за реформа в дипломацията ни, случаят „Шкумбата” ще си седи като знак и подсещане за невероятната устойчивост, с която дори във времена на глобализация държавната „работа зад граница” си остава национален културен код и доста лежерен пристан сред бурите на пазара на труда.

Дипломатическата кариера на „Шкумбата” прилича на назначаване на щатен шут, независимо какви обяснения предстои да чуем по темата. Културната ни дипломация е зациклила на ниво търкаляне на тракийски съкровища и е лишена от чувствителност за актуалните начини на привличане на вниманието на преситените от глобализацията чуждоземци. Задръстената от комплекси културна политика в жанра „и ние сме дали нещо на света” отговаря на допотопни разбирания за международни отношения и единствено отразява увехтелия начин, по който дори ние самите гледаме на себе си. В случая е възможно и тодор-живковската сетивност на премиера Б. Борисов да е напипала точно надигащата се вълна от вицов хумор, който пародира ежедневието на неговата власт и бавно я размива. Подобен опит за национализация на хумора е комичен и ще остане такъв, освен ако някъде зад него не бълбука неудържимо желание всяка шега да бъде „приведена в известност” или вкарана в СРС.

Advertisements

3 Коментари

Filed under BG Life, Bulgarian

3 responses to “Поп дипломация

  1. маринов

    Трудно се управлява нация, затова не трябва да се поверява на хора.
    Не знам кой го беше казал.

  2. schwarzkopf

    Харесва ми статията, но винаги има и нещо друго. Обикновено това е ДС.

  3. Серсемски

    Евентуалното назначение на Шкумбата би трябвало да е само повод, за да се разровят
    гнездата на питекантропи,
    изпратени по роднински от Партията и службите.
    Щом Петър Димитров можеше да е министър, защо Шкумбата да не е консул?
    Някой да е казал нещо за Петър Димитров?
    Затворете го в клетка нейде из зоопарка и питайте минаващите какво виждат, да видим ще се сети ли някой за хомо, а още повече пък за сапиенс…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s