Българският Шенген се отдалечава

Усещането за фарс не е сред качествата на българските управления. Предишната  „тройна коалиция” заприказва напористо за влизане на страната в Шенген, но в крайна сметка се отказа след като видя колко работа, усилия и воля струва цялата тази история. Отчете се единствено с постижението това членство да не бъде свързано с евромеханизма за наблюдение, на който така и скоро няма да видим края. Пристрастеността към каузи, който носят всенародно веселие и одобрение веднага накара сегашното правителство да го включи на видно място в своя често „осъвременяван” списък от приоритети. Споменът за националния изблик на ентусиазъм при падането на визите за Европа в края на 2000-та година със сигурност привлича „политическото въображение” на управляващите и го кара да мечтае за някакъв римейк на тогавашната еуфория. Историческото повторение като фарс е вече стилизирана баналност, която обаче неуморно привлича политиците и постоянно ги кара да мечтаят за авторство на някакъв нов национален „звезден миг”. Още по-свободното движение из ЕС е изкушаваща цел, макар нейната полза да е доста по-малка от голямото падане на границите през март 2001-а, когато реално започна безвизовото пътуване за българите.

Погледнато иронично, влизането в Шенген не е чак толкова ентусиазираща идея, защото ще ни лиши от един от малкото моменти, в които се чувстваме еднозначно европейци: пред паспортните гишета със знак „ЕU”. Хвърляйки небрежно поглед към тягостните бавни и дълги опашки на съседните „Non-EU” гишета, за няколко минути всеки българин може да се порадва безплатно на геополитическото удоволствие на своя статус. Пътуването без граници ще го лиши от този момент на европейска привилегия. В по-сериозен план, нещата са доста по-сложни. Държавите, скептични към членството на България и Румъния в шенгенската зона се опитаха неуспешно да направят връзка с евромониторинга за престъпността и съдебната система и такава засега отсъства в докладите. Но, политически тя се прави и това ясно се знае на дипломатическо ниво: докато има механизъм за контрол, няма достатъчно аргументи за членство. Вярно е, че страните-членки са разделени по този въпрос и тежестта на мнението на Германия, което по-скоро по презумция е положително, е много важно. Но позициите на скептиците се втвърдяват и в Брюксел отново се говори за директно обвързване на двата въпроса. Няма и готовност за политически подаръци към правителството, особено в чувствителен сектор като този на сигурността. Част от техническите доклади за готовност на България и Румъния за Шенген бяха приети, но над тях продължава да тегне големия въпрос: как да бъдат допуснати до най-тесния кръг на интеграция две държави, които все още са обект на контрол точно в областта на сигурността и правосъдието?

Извън разговора за вероятностите за влизане, Шенген има своите важни предимства, макар те често да са преувеличавани. Удобството при пътуване е сред най-малките от тях. Далеч по-важни са повишаване на качеството на управление на границите и имиграционните потоци, инвестициите в по-ефективни системи и инфраструктура за граничен контрол, достъпът до информационните системи и свободния обмен на информация и други. Членство в Шенген би било и много важно във време, в което опасността от вътрешни разделения в съюза постоянно ще нараства. Голямата трудност на Шенген обаче е, че за него е необходимо най-вече доверие. Но не от този тип, който разпознава и цени сегашния премиер. Не става дума за доверие в първо лице единствено число, ако въобще може да се каже, че Борисов го притежава в достатъчна степен сред европейските ни партньори. Въпросът опира до доверие в институциите ни, в това, че има достатъчно работещи бариери пред фалшификации на паспорти, сигурност на информацията, способност да се изпълняват всички критерии и т.н.

Към нашите „кривини” трябва да добавим и липсата на всякакъв ентусиазъм от старите „шенгенци” по повод поредното разграждане на предпазни механизми, какъвто е граничния контрол. Например, пътуването без граници доста обезмисля ограниченията за работа на българи и румънци, които ще отпаднат едва през 2014 година. Терористичната заплаха може и да изглежда под контрол за момента, но за всички е ясно, че тя няма да изчезне и потенциални извършители винаги ще търсят най-слабото място за влизане в европейското безгранично пространство. Същото се отнася и за всякакви организирани престъпни мрежи, които постоянно търсят слаби места в правоохранителните системи. Н. Саркози се зае да решава проблемите с „гостуващите” роми в разрез с европейското право, а единодушието по темата със социалистите има вероятност да бъде удобна прелюдия към френско „не” за влизането ни в Шенген. Сега и Италия се нареди на опашката. По-полезно за всички ни щеше да бъде, ако просто бе ясно казано, че още не сме готови и нямаме нужното доверие. Така или иначе, ден „Шенген” засега се отдалечава.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Bulgarian, European

One response to “Българският Шенген се отдалечава

  1. Далеч по- добре за населението на тази страна е да стоим по- далеч от Шенген и от Еврозоната. Казвам го в меркантилния смисъл на думата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s