Безкрайният политически празник

Наскоро лондонския „Таймс” отбеляза стоте дни на новото британско коалиционно правителство. Наред с тежките анализи посветени на управленски програми, коалиционни дилеми, планове за съкращения на публичните разходи, Афганистан бе предложен и един любопитен списък: „100 неща, които не знаете за първите 100 дни.” От него можете например да научите, че двамата лидери са забавили първата среща на новия кабинет, за да могат да заведат децата си на училище, или че основния стратег на Камерън, Стив Хилтън се разхожда по чорапи из коридорите на властта, или че в този кабинет няма чернокожи, само двама от азиатски произход и двама с открита хомосексуална ориентация. Най-впечатляваща обаче бе една подробност в края на списъка. Според нея лидерът на консерваторите Д. Камерън и най-близкия му кръг колеги са отпразнували поемането на властта в малка стаичка на „Даунинг стрийт” 10 като са си поръчали……пица!

Последното подсещане за образа и звука на политическия триумф в България долетя преди година от известна софийска чалготека, когато обсебената от своята народност управляваща партия зазвуча в унисон със статистически значимата чалга индустрия. Разбира се, никой политик не може да направи събитие от посещението си на опера, особено сегашната групичка, която е още по-зависима от желанието си да бъде харесвана от предходни такива. Политическата ритмика на това правителство изглежда ясно разграфена. Министрите-пчелички работят, за да осигурят празничното ежедневие на своя премиер, който едва смогва да прелети от едно тържествено управленско „събитие” на друго. Към сегашния момент, безвкусната кулминация на този жанр бе откриването на вече работещи бензиностанция и закусвалня на двайсетина километра от София.

Всякакви публични, управленски и икономически факти са принудени да изчакат своята поява, за да бъдат въведени в живот чрез премиерския жест и през очите на медийния анонс. Няма особено значение дали става дума за ремонтирана улица, маломерна поточна линия, медицински апарат, първа копка или спортна площадка. Българският премиер е свръхсетивен, собствената му видимост има смисъл, единствено, ако „помазва” предмети и „дава” (в единствено число) на народа си. Подобно тежко тодорживковско обсебване от публичната предметност е двигатела на това постоянно политическо празнично битие, което той ни устройва. Дори в своята стилизирана мачовщина, Борисов остава много повече отглас на архетипния Тодор Живков, отколкото на парадигмалния екшън герой.

Пристрастеността към празничното ежедневие вече прелива от баналното към свещеното. През последните седмици тя прерасна в производството на реликви и безвкусен опит за култивиране на примитивен фетишистки екстаз. В желанието си да произвежда отлика, извънредност, събитие насред лятната летаргия министърът без портфейл започна да лицензира разкопни открития, покри ги с историко-подобна интерпретация и чевръсто стана дори глашатай на тяхната чудодейна сила. Съвпадението между свещеното и родното място на министъра единствено предполага по-шумна кампания на новия крайморски свещен град. Отношенията му с премиера пък преминаха в жанра на интимната мелодраматична сериалност, която сигурно допада на емоционалната средностастическа ритмика.

Тези дни с принос за бъдещата празничност на ежедневието се отчете и културния министър. По повод на поп певците без пенсии, сега изпълнителната власт си създаде цяла нова система на ордени и медали, с които всъщност да реши осигурителен проблем, който и без това не остава особено изяснен. След няколко месеца сигурно ще започнат милите ежедневни тържества по повод връчването на съответния медал / почетен знак и т.н. на съответния, възроден заслужил артист. Със сигурност главно действащо лице и тук ще бъде българския премиер. По този начин, той вече ще си има парална система за производство на герои, конкурираща тази на президента. Със сигурност опашката от желаещи ще е дълга.

Изправени сме пред уникален опит политическото ежедневие да се профанизира като скалъпен и натрапен празник на духа, екстаза, смирението. Някаква мащабна подигравка, в която всичко, дори метафизичното, следва да се подчини на императива за тържественост на управлението. Защото в крайна сметка, просто няма как да е съвпадение, че светите мощи на Йоан Кръстител се появиха точно, ама точно, сега, нали?

Advertisements

4 Коментари

Filed under BG Life, European

4 responses to “Безкрайният политически празник

  1. Живко

    Всичко написано е истина. Добре подредено, грамотен език и всякакви други комплименти. Но героите на текста са недосегаеми. Те разбират единствено от просташка арогантност. Причината е в цялостното им безплодие, стерилитет. Какво зачеват те – пошлост, скудоумие, некомпетентност и т.н. и т.н.
    Комплексарщина и безхаберност. Управляващите са комплексирани тотално и нелечимо. А безхаберността е завладяла масово хората, до степен да не разбират тежките обиди, които им нанасят тези измислени герои. Ало Вие пишман героите, може и да ни смятате за бодали, но ние сме наясно, че са Ви малки …….!

  2. Точен и стойностен анализ , Г-н Шопов. Перфектен паралел в началото между два безкрайно противоположни модела на политическо поведение. Не е необходим коментар , бяхте изчерпателен.

  3. Ангел Спасов

    Светлин Маринов формулира проблема на вашите статии – точност и изчерпателност, коментар излишен. Критикуването е по-голям стимул за коментар, отколкото хваленето. Останете си много четен и малко коментиран.

  4. vladimirshopov

    Благодаря. Има неща за полемика в текстовете, но се радвам, че отговарят на Вашите оценки за случващото се.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s