Изказването на Цветанов в Брюксел показва липса на дипломатически опит

Интервю за сайта vsekiden.com

Г-н Шопов, как коментирате изказването на вицепремиера Цветан Цветанов в Брюксел, че България не е била готова за членство в ЕС, но е взето политическо решение?

Да го определим като пореден гаф. Това е изключително неадекватен коментар от страна на вицепремиера Цветан Цветанов от няколко гледни точки. От една страна г-н Цветанов е официално лице и по никакъв начин не може да изпада в някакви аналитични и умозрителни разсъждения и оценки за един процес, който е имал определени характеристики и етапи. И те, в крайна сметка, са приключили с членството на страната ни в ЕС.

На второ място, не мога по никакъв начин да съвместя този коментар с всички останали неща, които коментира министърът. Защото той от една страна обяснява как България е била приета незаслужено. А 10 минути по-късно изразява увереност, че страна през 2011 година ще влезе в Шенген и очевидно не вижда някакво противоречие между тези две твърдения.

Цветанов бе разкритикуван в Брюксел и за изказването си, че ромските квартали са инкубатори на престъпност…

Да, по време на това посещение на вицепремиера в Брюксел имаше още два странни коментара. Единият за ролята на ромската престъпност в България. И другият – за Механизма за оценка и контрол над България. При положение, че страната, за да стане истински пълноправен член на ЕС, трябва да върви към постепенно преодоляване на този механизъм. В същото това време да се излезе с тезата, че едва ли не Механизмът е единственият гарант за това нещо да се промени в страната, е изключително неуместен коментар от представител на България.

Т.е,. говорите за поредица от грешки?

Да, по-общата ми оценка е, че видяхме поредица от тежки, груби дипломатически грешки. Които в някаква степен се дължат на сериозната самонадеяност, която министърът очевидно акумулира от вътрешно-политическото си присъствие и действие в България. Но виждаме, че на европейски терен дипломатическият му опит не достига.

Само на липсата на дипломатически опит ли го отдавате, или има някаква друга цел казаното от Цветанов?

На мен ми е трудно да спекулирам дали има някаква друга цел. Но каквато и цел да съществува, аз не виждам, ако тя е сериозна национална цел, не виждам как може да бъде постигната, ако България официално се солидаризира с мнението за нея на най-силно евроскептичните и негативно настроени към нея страни-членки и политически партии и неправителствени организации.

Подобни изказвания достатъчни основания ли са да се иска оставката на вицепремиера и вътрешен министър?

Вижте, в България и при това правителство, и при предходни правителства какви ли не неща сме чували и виждали, за които сме си мислили, че са основание за оставка. Но в България по принцип много рядко оставки са подавани след вербални гафове. И не очаквам това да се случи и сега. Моето мнение е, че основания за оставки по-скоро трябва да бъдат търсени в същността на действията на един министър, а не толкова в публичното му поведение, колкото и в случая то да е неадекватно.

Според вас, дали ще има “дърпане на уши” от страна на премиера към вицепремиера заради казаното в Брюксел?

Трудно ми е да предвидя дали това ще се случи. По принцип, моето притеснение е, че правителството през последните няколко седмици много сериозно загуби ритъм и ориентация във външната си политика. И посещението на премиера в САЩ, и поведението на финансовия министър, който избира през последните месеци да не участва на съветите в Брюксел, когато се обсъждат сериозни въпроси – има натрупвания от доста некомпетентни ходове във външната политика. Така че в един такъв контекст ми е малко трудно да кажа какво точно премиерът би казал на г-н Цветанов. За мен по-важният процес е, че външната политика през последните няколко седмици губи ориентация, това е по-притеснителното.

На какво отдавате това?

Тук, според мен, има два пласта. Единият е, че крайна сметка не можете да имате едно правителство, което функционира без координатна система, без много ясна и стабилна идея точно какво се прави в отделните сектори. И рано или късно, тази липса на ориентация води до кризи в отделните сектори на управление. Другият пласт е, че по принцип външната политика на една страна-членка в ЕС и НАТО се води на няколко различни писти. И в този смисъл е зависима не само от компетентността на външния министър, а на премиера, на други ресорни министри. Т.е., твърде много неща се случват във външната политика на една страна, което очевидно в нашите условия по-скоро води до разнобой, до натрупване на несъвместими понякога позиции.

Премиерът вярва, че Великите сили са влюбени в нас. Така каза в едно телевизионно интервю…

Не съм сигурен, че споделям такава оценка. Аз по-скоро виждам едно друго отношение към България. За себе си го наричам латиноамериканско отношение към България. Това е отношение към нас като страна, от която се очаква да има някаква що-годе базова стабилност, да не ражда конфликти, да не се превръща в значим европейски център на престъпност, управлението да отговаря на някакви базови демократични стандарти. Така че аз виждам вече едно по-дистанцирано отношение към България. По простата причина, че все повече от западните партньори и фирми не са особено впечатлени от посоката на развитие на страната, от бизнес-средата.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Bulgarian

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s