Голямото външнополитическо междучасие

Допреди няколко седмици външната политика на този кабинет беше със сравнително ясен облик. Европейската й част се италианизира, а неевропейската се американизира. Срещите и соаретата със С. Берлускони се редуваха с леко екзотичните опити за посредничество с Иран или пък в Близкия Изток. И после дойде септември и кабинета просто излезе в голямо междучасие. Дипломатическото затъмнение започна с екзотичното поведение на премиера в непонятно дългия воаяж в Щатите. Около ромския казус във Франция пък представителите на българското правителство зазвучаха повече като редови служители на пресцентъра на френския президент, Н. Саркози. Цветан Цветанов обяви приемането на България в ЕС като гаф на западноевропейците и зае достойно място до най-големите еврокритиците на страната. Безобразията спрямо български граждани в Гърция около безкрайните стачки предизвикаха единствено една нота на безпокойство, а министерството на транспорта се оказа с най-адекватна реакция. Само за няколко седмици правителството загуби стъпката си в една сфера на управление, в която стоеше прилично.

Заучената реторика на вътрешния министър се удари челно в трънливия терен на европейската дипломация и крушира тежко само за няколко дни. Аналитичните му откровения за ромската престъпност предизвикаха официални реакции на ЕК. В интимната среда на фондацията – инкубатор на ГЕРБ пък Цветанов пожела да бъде увековечен механизма за контрол над България с  „аналитично” признание, което граничи с емоционалността на безпомощен поданик към неговия суверен. Завършеност на този външнополитически потоп даде тезата му за неподготвеността на страната за членство в ЕС, след което бодро заяви увереността си в скорошното членство на страната в Шенген без очевидно да намира някакво напрежение между тези две тези. И на най-прилежно зазубрената реторика обаче се разпада рано или късно, когато зад нея просто отсъства разбиране, идея, опит. Опитът за самостоятелно европейско присъствие на Цветанов бе пълно фиаско.

Проблемите не спират дотук. На малко хора например им прави впечатление, че след несръчните критики на С. Дянков към комисаря Оли Рен той загуби всякакъв апетит към брюкселската дипломация и избягва да пътува дотам. Един бърз поглед на архива на Съвета на ЕС показва, че той не е присъствал на 3 от последните 4 срещи и очевидно няма намерение да промени това си поведение. Наскоро пък в Съвета на ЕС имаше изключително важен дебат относно регулацията на ГМО продуктите. Отсега се вижда, че силните лобите в големите страни и ГМО индустрията ще попречи на съюза да се меси реално в тази сфера. Независимо от участието на замеделския министър обаче отникъде не стана ясно какво България е казала по този въпрос. Такава информация не може да бъде официално открита нито от Министерски съвет, нито от МВнР. Премиерът Борисов пък впечатли с конфузната си реч пред ООН, шегата за полезния български опит, нелепото поведение по време на дадената от турския президент вечеря и поредната серия роден задграничен ентусиазъм за бащата на нацията от части на нашата американска диаспора.

На фона на всички тези маневри, външният министър Н. Младенов предвидливо пое на северно-американска обиколка, която имаше продължителността на лятна ваканция. В нея изпъква добре познатия ни жанр на срещи с „местната българска общност”. От това, което вече знаем за съдържанието на тези соарета е видно, че на българските министри се гледа като на подвижни гишета за консулски услуги и те по никакъв начин не приличат на събития, които раждат някакъв ентусиазъм за връщане в България. За вплътняване на програмата сякаш по азбучен ред бяха подкарани за срещи африканските държави. В това обаче не личи много ясна идея, ресурс и капацитет какво и как точно ще правим с тях, особено в момент, в който не е много ясно как дори ще изглежда българската дипломация през идната година.

В това разклащане на външната политика на правителството започва да потъва настояването за нейното качество. Разбира се, тя единствено може да допълва по-общи провали или успехи на правителството, но не може да бъде основна причина за тях. От тази гледна точка, кабинетът едва ли ще е много притеснен. Лошото е, че в цялата тази неразбория потъна една смислена идея, която българското общество трябва да чуе, разбере и, в крайна смета, подкрепи. Европейската политика не е достатъчна, светът става все по-динамичен, с нови места на растеж и инвестиции, с нови изисквания пред националната външна политика. Без да го направят системно и аргументирано, Борисов и Младенов поне загатнаха за това, но после всичко потъна в едни рокли, ролс-ройсове, плюш и вечерни менюта. Но, това е позната лента.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Bulgarian, European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s