Словашкият евробунт

Един от най-прилежните ученици на европейската интеграция, Словакия, се пробуди и поддържа допълнителна драма в и без това тежкия ребус около продължаващото спасяване на Гърция. След като отишлото си правителство обеща да се включи с повече от 800 милиона евро в пакета за помощ, новата дясна коалиция отказа да го направи като се позова на вота на своите граждани и предизборния си ангажимент за неучастие. По този начин до „трудната” Полша застана порасналата Словакия. Част от промяната е чисто политическа и идва с новото дясно управление, което има управленски опит от годините, когато върна страната си на европейския път след тежкия провинциализъм на В. Мечиар. Друга част идва от силната европейска легитимност на тази десница, за която заемането на ясни и непопулярни позиции в Брюксел не е анти-европейска прелюдия, а просто работа по защита на своите интереси. Важен източник на увереност идва и от икономическото развитие на страната, която пренаправи своята стопанска структура и вече има растеж от порядъка на 5% в момент, в който повечето европейски нации още говорят за кризата в сегашно време.

Позицията на Словакия обаче не е лека. Нейно легитимно правителство е поело ангажимента за участие независимо от това, че междувременно спечелилите парламентарните избори партии имаха ясен ангажимент за неучастие в така договорения пакет. Извън правните казуси нейната позиция има нелоши аргументи. Първият е принципен и поставя под съмнение идеята, че държава, която току-що е отговорила стриктно на критериите за влизане трябва веднага да се включи в спасяването на друга, която години наред ги е нарушавала без проблем. Вторият също е важен и твърди, че европейската солидарност не може да включва финансови трансфери от бедните към богатите страни-членки. Големият въпрос за спасяването на еврозоната и недостатъчното влияние на Словакия обаче оставят тези аргументи във въздуха и от тяхното повдигане няма да произтече нищо съществено. Съюзът няма правни аргументи за налагане на санкции и ще трябва да се задоволи с политически натиск, който обаче ново избраното правителство в Братислава може да понесе сравнително спокойно. За старите страни-членки обаче остава един познат извод: защитни механизми срещу „новите” трябва да се правят преди те да са „превзели крепостта” отвътре.

Кризата с еврозоната отваря и нов разговор за разходите на това членство. Досега и политици и академици пишеха основно за непопулярните реформи при изпълнение на критериите от Маастрихт, които често изискваха по-стриктна политика от предпочитаната. Цяла западна Европа бе подложена на сериозни бюджетни рестрикции, за да могат повечето страни да се впишат в критериите. После остана спомена от инфлацията около въвеждането на еврото като валута, макар това да не се случи във всички държави от еврозоната. По време на глобалната криза обаче нещата се променят. На теория и по договор, финансовата подкрепа за закъсалите държави е забранена. На практика, бездействието е невъзможно и само в рамките на няколко месеца ЕС създаде специален пакет за Гърция и цялостен механизъм за финансова стабилност. Участието със заеми в първия се оказа зле договорено от страна на отиващото си словашко правителство на Роберт Фицо и сега страната трябва да осигури средства, които като относителна тежест са много по-високи от далеч по-богати страни като Люксембург например. Извън тази конкретика обаче всички кандидати за членство вече следва да се дадат сметка и за този тип директни разходи, които влизането в еврозоната изисква, както и че техния размер си остава обект на тежки преговори.

Словакия преминава през тест за своето присъствие в ЕС, какъвто е необходим за всяка относително нова страна-членка. Цената на сегашния й бунт вече се коментира широко като най-многозначителна е бележката на шефа на Европейската централна банка, че ако подобно поведение е било видимо по време на нейното кандидатстване, то е нямало да се случи. Други възможни трудности могат да бъдат създадени за страната по време на предстоящите преговори за новата финансова рамка или пък при различни назначения в институциите на ЕС. В същото време, независимо от видимо самостоятелното поведение на страната по казуса с гръцката криза, Словакия остава добре разположена в сякаш възродената Вишеградска група (заедно с Чехия, Полша и Унгария). След години на намалена полезност, тя се възроди и помага на страните от централна Европа да са в центъра на европейската политика. Последната им съвместна позиция бе по въпросите на пенсионната реформа и настояването им предизвикани от нея разходи да не се смятат при оформянето на общите данни за публичните дефиците на страните-членки на ЕС. Сега „четворката” изпрати в ЕК и списък с проекти за енергийната инфраструктура, които са важни за нея и подкрепя. „Новите” членки бързо преодоляват своята неопитност, стават компетентни играчи в европейската политика и правят съюза все по-интересен.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s