След евросрещата на върха: да влязат юристите магьосници

Подобно на предходни важни моменти в историята на ЕС, големите решения и на приключилия този уикенд европейски съвет в Брюксел се взеха след съгласие между големите играчи. След договорката между Германия и Франция остана да бъде удовлетворено искането на Великобритания за по-малко нарастване на евробюджет 2011 (макар че е извън еврозоната) и това на Полша (и други държави от източна Европа), която отново настоя разходите по пенсионната реформа да не се включват при изчисляване на дефицита (което в крайна сметка няма да стане.) Много от малките държави си поиграха на недоволство след френско-германската договорка, но те чудесно знаят две неща. Първото е, че като спасител от последна инстанция Германия има тежката дума. Второто е, че без Франция и Германия съюзът не може да се движи напред в момент, в който не може да си позволи да стои на едно място. Решенията на този европейски съвет са следствие на това признание.

Все пак, успехът на големите не е пълен. Постигнатото съгласие е за „ограничена” промяна на Лисабонски договор и ако тя не е възможна ще трябва да има нови разговори. Друга важна непълнота на „победата на Меркел” е по въпроса за отнемането на права на гласуване при системно нарушаване на новите правила за фискална дисциплина. Тази идея на практика бе отхвърлена по няколко причини. Тя изисква сериозна промяна на договора, междуправителствена конференция и референдуми в държави, които ясно съзнават, че са сред най-сигурните нарушители и трябва съзнателно да гласуват за това да се самонакажат. Възможно е загубата на тази идея да е калкулирана от немска страна, за да си осигури съгласие за постоянния механизъм за кризисно управление на еврото, но така или иначе тя прави немския успех частичен.

Срещата на върха оставя и немалко неизвестни. Ван Ромпой тепърва трябва да предложи точната формулировка, която да осигури ограничената промяна на договора от Лисабон. Това няма да е лесна задача. От една страна, тя трябва едновременно да не означава прехвърляне на нови правомощия към съюза и да  запази забраната за спасяване на дадена страна-членка, който отдавна е в договорите. От друга страна, постоянният механизъм за подкрепа на еврото трябва да има ясна правна основа, за да не бъде атакуван в германския конституционен съд и да бъде реален буфер в случай на криза подобна на гръцката. Съвместяването на тези две групи задачи няма да е леко.

Другата неизвестна е също много важна. Самата структура на механизма не е ясна и тя също сега трябва да бъде изработена до края на годината и след това подложена на дискусия. Голяма политическа неяснота остава и по отношение на реалната воля да бъдат използвани новите инструменти за контрол, след като предишните не бяха. В историята на еврозоната няма наложена санкция за нарушаване на прословутите критерии от Маастрихт, а самите Франция и Германия ги нарушиха преди 7-8 години. Урокът на гръцката криза е тежък, но не е ясно в каква степен реално ще промени поведението на отделните държави. За много от тях наследството на глобалната криза в нараснали дефицити и задлъжнялост е толкова сериозно, че дори наличието на политическа воля може да не е достатъчно, за да убеди гражданите в нуждата от бързи съкращения на разходи.

В случилото се този уикенд има добри и лоши новини. Добрата новина е, че все пак лидерите на ЕС успяха да излязат от тежката криза, в която съюза изпадна около проблемите с еврото. Приетите мерки дават повече предвидимост, повече възможности за реакция при кризи и още инструменти за тяхното предотвратяване. Това намалява уязвимостта на еврозоната и прави Европа по-спокойна и уверена на глобалния терен. „Икономическото управление” на съюза все още не отива отвъд координацията и натиска за ограничаване на разходите и засега не заплашва да прерасне в някакъв нов икономически Левиатан.

Една от лошите новини обаче е, че се очертава сценарий, при който решението на задачата прилича на тежка правна еквилибристика. Сегашните спасителни механизми имат рехава юридическа основа и на практика стъпват върху тезата, че еврокризата е извънредно обстоятелство. По този начин те на хартия не  нарушават договорния принцип, че не трябва да се помага на давещия се, който е фиксиран още от Договора от Маастрихт. Сега изглежда, че и постоянния механизъм ще стъпи на същата основа, което е неубедително и със сигурност ще бъде атакувано политически, а сигурно и юридически, в отделни страни-членки.

Другата лоша новина е, че опитът за заобикаляне на референдуми и трудни ратификации няма как да не бъде забелязан от гражданите на по-скептичните европейски държави. Това ще ги ядоса допълнително и ще отслаби още легитимността на съюза. В по-далечен план, тази хитрост може направо да постави на карта всякаква възможност за голяма промяна на договорите или да й сложи политическа цена, която да стресне всеки разумен политик. Промените на договорите зад гърба на европейците и недоверието към подобна политика са едни от големите причини за нарастващия скептицизъм към ЕС. Правните трикове само ще задълбочат този проблем.

Изходът от този съвет е добър за България. Без стабилизиране и укрепване на еврозоната всякакви разговори за членство в нея са невъзможни. По-силният натиск върху безотговорните държави също е добра новина, защото намалява причините за кризи в тях. Повечето от тях са по европейската южна периферия (Италия, Гърция, Испания, Португалия), с която ние най-много търгуваме и повече стабилност там е добре дошла. ЕС вече има и повече възможности да наблюдава и санкционира лошото правене на бюджети, изпускането на юздите на разходите, отказа от структурни реформи. Това не означава икономически борд, но прави малко по-трудни импровизациите и безобразията в икономическата политика. В това се крие възможност за по-добро управление в България, която трябва да приветстваме.

Текстът е публикуван във вестник „Република“

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European, International

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s