Реформи за напреднали

Теорията отдавна ни убеждава в невъзможността следвоенната социална държава да издържи непроменена в епохата на глобализацията. Политическата практика обаче така и не можеше да си позволи големи промени, макар неоконсерваторите да успяха поне да укротят разходите и нейната цена. Европейската левица прие частичното отстъпление в социалната политика през 90-те, прие и идеята, че държавата трябва да бъде малко по-прибрана, макар да не направи много по нейното ограничаване. На външен терен, Европа като цяло си запази правата върху марката „европейски модел”, който става все по-важен в намаляващото й портфолио от политически продукти за износ. Ако все пак преди глобалната криза имаше поне някакво остатъчно поле за дискусия, то вече изчезва. Следвоенният модел на широка, щедра, прахосническа социална държава си отива под тежестта на последствията на кризата. Тя е вече невъзможно скъпа и просто не може да бъде финансирана. Тази криза, а не интелектуалните дебати ще накарат „стария континент” да се подготви истински за глобализацията. Принудителните реформи в повечето европейски страни имат подобна задача и ще имат този ефект. Но средата е такава, че ги прави трудни, сложни, изискващи воля, идея и замах. Иначе казано, реформи за напреднали.

Неудържимата цена на старите политики е видима и във Франция. Битката за вдигане на прага на пенсиониране е особено увлекателна в страната на протестите, където изведнъж се наложиха няколко пласта недоволство: социално, профсъюзно, политическо. Културата на протест дооформя този наистина любопитен микс като добави и ученическата и студентска общност към есента на недоволството. Но, този разказ за Франция го знаем и той далеч не е най-интересния в тази ситуация. Дори ако се вгледа по-дълбоко може да се види статистиката на ОИСР, от която е видно, че Франция заема място в средата на таблицата по загубени работни дни от стачки. По-любопитно е частичното възраждане на класическото политическо противостоене между ляво и дясно около казуса за пенсиите. Вдигане на възрастта срещу вдигане на вноската, повече индивидуална отговорност срещу повече солидарност. Това е основната причина, поради която френската левица е особено решена да е в центъра на протеста. Това е основната причина, поради която Н. Саркози сега не може да си позволи да загуби тази битка във вече стартиралата кампания за президентските избори и трябва да продължи с реформите.

Новото британско правителство е по-притиснато финансово от Франция. То обаче се захвана с промените като по учебник. Остави темата за съкращенията на разходите да се „търкаля” месеци наред по медиите, за да подготви обществото. Повечето коментатори така се отдадоха на тази вълна, че нарекоха предлагания пакет от реформи най-тежкия от Втората световна война насам, макар това да не е вярно. На фона на очаквания ад изведнъж се оказа, че с тях все пак няма да дойде края на света и повечето хора си поотдъхнаха. Правителството направи и друг разумен ход. Намали рязко парите за социални помощи, но запази бюджета за здравеопазване. Обяви съкращението на една десета от държавните чиновници, но задели пари за инвестиции в „новата икономика”. Вдигна цената на висшето образование и намали парите на преподавателите, но намери пари за образователни инвестиции в инженерни науки, математика и нови технологии. Наруши спокойния ритъм на преподавателите, но принуди университетите да се адаптират към новата среда и да станат по-активни институции. Подобна структура на реформите не се дължи само на просветен политически дебат и способност и в нея има много от компромисите на коалиционната политика. Важното е обаче, че тя не е гола счетоводна операция, нито фриволно размахване на властта по отделните пера, а поведение с поне две големи политически качества. Едното е отчитането на чувствителността, която позволява и промяна, но и запазване на елементарното усещане за баланс и стабилност в обществото. Другото е, че мерките имат посока и идея, което е точна преценка за важността на момента и уважение към британските избиратели, които очакват от своите политици тези две неща.

Най-актуалното клише за необратимия залез на Европа все повече прилича на обикновена интелектуална мода. В началото на кризата наистина ЕС се забави и трудно намери стъпката си. Големите страни-членки се захванаха да се справят с нея и едва след това мислеха как съюза може да им помогне. Голяма част от това обаче се дължи на добре известния факт, че съюза е все пак организация на отделни държави и няма как да бъде подминато времето, необходимо за това те да узреят за определени решения. Повечето стари членки постепенно си правят нужните реформи в зависимост от стартова позиция, политически цикъл, обществени нагласи, политическа конфигурация, тежест на профсъюзи и бизнес, ниво на задлъжнялост и т.н. Но в Европа има все повече съгласие за промяна, макар политическата решителност да варира от държава до държава. Има и достатъчно способни хора, които са в състояние да правят реформи за напреднали.

Advertisements

7 Коментари

Filed under European, International

7 responses to “Реформи за напреднали

  1. vesco paskalev

    Mnogo frivolno postaviash frenskite reformi/budgetni sukrashtenia i angliiskite takiva v edna koshnica. Struva mi se ne teoriata, a ideologiata te ubejdava che angliiskite sukrashtenia imat neshto obshto s natiska na globalizaciata vurhu socialnata durjava. i az sum desen, ama ne moga da otreka ochevidnoto – bankovata kriza (i v kraina smetka deregulaciata), a ne socialnite razhodi prichiniha budgetnia deficit i sukrashteniata. sled vsichki pari, koito biaha poharcheni poslednite 2 godini za spasiavane na bankite, koito sega se pokriat chrez riazane na parite za bednite e malko surrealistichno da se pozovavash na ‘otdavnashnata’ (t.e. otpredi krizata) teoria. (zabeleji che tova e desen komentar, ako biah liav v predishnoto izrechenie shtiah da pisha ‘shte se platiat ot bednite’. i shtiah da dobavia che bankovata krizata se okaza podozritelno udobna za desnite planove)

  2. vesco paskalev

    p.s.
    za francia obache veroiatno si prav, tam problemite sa otpredi tova a protestite na studentite v polza na rannite pensioneri koito shte triabva da izdurjat sa absurdni. govoreh samo za anglia, vurhu koiato imam v momenta pogled otvutre (poradi koeto i latinicata)

  3. vladimirshopov

    Намирам близост, поради общите напрежения, които ги карат да правят реформи, не толкова заради друга близост. Иначе, да ти призная вече ми е досадно от плоското обяснение за кризата като проблем само на дерегулацията и банките. Наистина то става за левите медии, но не и за по-сериозния анализ. Трябва да се гледат и много други неща, сред които на първо място слагам почти пълния де факто консенсус за полезността на тези групи финансови инструменти, видим например от всеобщото им използване от френските критици в лицето на френската държава и общини. Същото важи и за идиотската демократизация на американската мечта, която е общ политически грях, а далеч не само на републиканците. Мога да продължа с всеобщата радост от политиката на ниски лихвени проценти след 2001 година….. списъкът наистина е дълъг. Иначе признавам си идеологическия уклон :))) Какво става с теб? Long time, no see…

  4. vesco paskalev

    ama az ne komentirah prichinite za krizata (ako triabva da go napravia, spored men te sa nai-veche v konsumatorskata ni kultura, neznam dali tova e liava ili diasna prichina :-), a pisah samo che krizata, a ne socialnata durjava suzdade budgetnia deficit tuk. ako ne beshe baiouta, nimashe da ima deficit, niamashe da ima budget cuts. vuv francia e obratno – opitite da se reformira i svie socialnata durjava pochnaha mnogo predi krizata, i ne napredvat mnogo dori i sled neia , veroiatno tukmo zashtoto tam ne se nalojiha tolkova golemi bailouts i suotvetno deficiti (poslednoto ne sum go proveriaval). taka che izobshto ne sa obshti naprejeniata, eventualno moje da sa obshti ochilata s koito gi gledame 🙂
    Inache az sum v LSE za 1 semester exchange, veche nablijava da se vrushtam vuv Florencia; sega pravia case study na Volcanic Ash Crisis from Deliberative Democratic perspective, ochertava se dosta zabavno 🙂

  5. vladimirshopov

    Chudno….aide, shte prodalzim kato se varnesh 🙂 Pozdravi.

  6. vesco paskalev

    eto za tui govorihme http://www.nytimes.com/2010/11/26/opinion/26krugman.html?hp
    Krugman verno e dosta liav, no ima nobelova nagrada po ikonomika, taka che shte bude neseriozno da kazvash che obiasneniata mu sa ploski

  7. vladimirshopov

    ОК, тогава да кажем едностранно, а не плоско. Има и доста други обяснения на икономисти с различни награди и които не са в тази посока. Бележката ми е, че има най-различни фактори за тази криза и ако търсим по-пълно обяснение трябва да погледнем и към тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s