Пластмасова политика

Нескопосаната политическа заявка на Г. Първанов отваря финалната права на най-безличния и безцелен президентски мандат от създаването на институцията преди 20 години. Стартира един от най-комичните опити да се създаде идентичност там, където властва безличието, съдържание там, където властва баналната реторика и присъствие там, където властва отсъствието. Публичната поза на президента през изминалите години много повече искаше да прилича на конституционен монарх, отколкото на президент в парламентарна република. Може би това е била и тайната мечта на бившия социалистически лидер. Престоят му в институцията обаче ще се запомни с пълната липса на значими идеи и политически теми, кухата безкрайна ритуализация, безцеремонното използване на институцията за изграждане на собствена публична / политическа мрежа и тежката му де факто външнополитическа изолация на запад от България. При всичките им недостатъци и грешки, Желю Желев и Петър Стоянов поне успяха да бъдат част от важния исторически процес на връщане на страната в политическа Европа. От тази гледна точка, годините на Георги Първанов на „Дондуков” 2 ще останат да висят безпомощно.

Начинанието на сегашния президент страда от много слабости. Сред най-големите обаче е неговото позициониране спрямо избирателния цикъл, тоест изборите през 2011 година. Това прави „проекта” не-национален още от самото начало и той губи от скромната си институционална аура. Нещо повече, това го кара Първанов да влезе в продължително странно политическо раздвоение: един ден е президент, един ден е най-обикновен играч; един ден е над политиката, един ден е в нея. Това раздвоение със сигурност бавно ще изтощи остатъчния му резервоар от популярност. Реторическият пълнеж пък стъпва върху два остатъчни мита, които продължават да летят из България и на които разчита президентския кръжок. Най-кратко, единият е за над/отвъдпартийност и „национална стратегия”, а другия е за „нуждата от експертност”. Разчита се първият да се върне на сцената на фона на хаотичното сегашно управление, а вторият се храни от вече традиционното негативно отношение към политическите партии. Удобна идейна дъвка са големите европейски дебати (бъдещото на ЕС в глобалния свят, Европа 2020 и други), на които се разчита за даване на някаква по-широка легитимност на начинанието. Подобна европейска реторика прави Първанов част от Европа поне реторически, ако не реално.

Отвъд това, ако приемем, че Първанов и неговите приближени имаха реален избор, то примерите на възможно следпрезидентско поведение са много и най-различни. Във вътрешнополитически план например, Л. Валенса направи втори опит да бъде президент и се провали. Неговият колега, А. Квашниевски, избра съвсем друг път и успешно влезе в американските академични среди, където преподава европейска политика в столицата Вашингтон. В северната ни съседка, Румъния, има друг тип опит. Там след отказа си да се кандидатира за втори мандат, Емил Константинеску става лидер на малка партия, която обаче така и не успява да се утвърди и след няколко години се влива в либералите. Съществува и външнополитическа „писта”, която обаче е трудна за реализиране и на практика затворена за Първанов. Тук изпъква  първата жена президент на Латвия, В. Вике-Фрайберга, която се превърна в една от най-авторитетните фигури на европейската политика. Тя дори бе избрана за заместник-председател на „Групата на мъдреците” по въпросите на бъдещето на ЕС, а после бе и кандидат за поста на Президент на Европейския съвет без тази кандидатура да изглежда неподходяща.

Политиката по първановски впечатлява с липсата на политическо въображение. Повтарят се изтъркани форми: формален и неформален лидер, претенция за отворен, но всъщност пределна ясна крайна амбиция, гражданска претенция с ясно политическо съдържание. Политическата автентичност става мисия невъзможна на българския терен. Вече сякаш никой не може дори да си представи нормално политическо представителство, структура, управление. Активността е ограничена в примитивната тоналност на елементарното политинженерство и „проектиране”: сменят се табели, изобретяват се идейни профили, правят се мрежи за осигуряване на гласове, злоупотребява се с институционални правомощия и т.н. Зад „предприемчивостта” на Първанов стои просто желанието му да бъде нещо като неформален президент, центриращ фактор, неотменимо присъствие. „Проектът“ на Първанов прилича на политическа пластмаса: изкуствен, кух, без субект и идея, без базов интегритет и с напълно сбъркана времева проекция. Пластмасови желания в една пластмасова политика. Това обаче, за съжаление, не ги лишава от известно политическо бъдеще във все по-отдалечаващата се от европейските норми българска политическа среда.

 

Advertisements

2 Коментари

Filed under Bulgarian

2 responses to “Пластмасова политика

  1. Николай Робинзонов

    Поздравления за прецизната статия. Безпогрешно е описан псевдо-политикът Първанов като провален президент и лепкав полит-хитрец.

    „Нескопосаната политическа заявка… липса на значими идеи… страда от много слабости…. продължително странно политическо раздвоение… впечатлява с липсата на политическо въображение…“

    Удостоявате първановското лично политическо фиаско с дипломатичен и справедлив анализ. Единствената ми критика засяга липсата на заявка, че Първанов е не просто неуспял и отчетливо глуповат политически неудачник, а вреден фактор от българския преход. Не се сещам за нито един президент, генерирал толкова криминална енергия около себе си.

    Обговарянето на комичната му политическа схема разфокусира вниманието от злокачествения управленски тумор придобит през последните девет години.

    Поздрави,
    Николай

  2. vladimirshopov

    Благодаря Ви за важното допълнение !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s